Р Е Ш Е Н И Е № 179 София, 20.07.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №1294 по описа за 2011 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на прокурор от Апелативна прокуратура - П. срещу решение от 06.06.2011г., постановено по в.гр.д.№422/2011г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 14.02.2011г., постановено по гр.д.№2897/2010г. на Пловдивски окръжен съд за уважаване на предявените от А. А. К. и Х. Я. Я. искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата от по 3 000лв. и след частична отмяна на първоинстанционното решение в отвърлителната част е присъдил още по 12 000лв. обезщетение на всеки от тях. Касационното обжалване е допуснато с определение №380 от 12.03.2012г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като при определяне на обезщетението не са отчетени правно релевантни обстоятелства, в противоречие с ППВС № 4/1968г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответниците А. А. К. и Х. Я. Я. оспорват жалбата като неоснователна. Представят писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на А. А. К. и Х. Я. Я. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата от по 3 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.252, ал.1 НК/отм./, във връзка с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2 НК, за това, че на 18.03.1991г. в съучастие като съизвършители, чрез използване на МПС и техническо средство – ключ за сваляне на джанти, са отнели чужди движими вещи не обществена собственост – гума с джанта и пет гайки на стойност 190,20неден.лв. и 0,19неден.ст. от владението на П. В., без негово съгласие и с намерение незаконно да я присвоят, по което обвинение е оправдан на 24.06.2002г. с присъда на ПОС, потвърдена с решение от 08.10.2004г. на П.,, потвърдено с решение от 01.11.2005г., на която дата е влязла в сила. Въззивният съд частично е отменил първоинстанционното решение в отвърлителната част и е присъдил още по 12 000лв. обезщетение на всеки от ищците. Установено е, че срещу А. А. К. и Х. Я. Я. са повдигнати обвинения за престъпление по чл.252, ал.1 НК, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, вр. чл.20 НК. На 24.06.2002г. с присъда на ПОС К. и Я. са оправдани по повдигнатите им обвинения. Присъдата е протестирана и потвърдена с решение № 175/08.10.2004г. по нохд № 309/2004г. по описа на П.. По протест с решение № 599/01.11,2005г. по дело № 1067/2004г. на ВКС присъдата на П. е потвърдена и на тази дата оправдателната присъда е влязла в сила. Наказателното производство е продължило общо 14г. 4м. и 14 дни. От справките за съдимист е видно, че Я. има пет условни осъждания за квалифицирани кражби от 2003г. до 2008г. за деяния извършени през1991,1992,1997,2000г. До влизане в сила на оправдателната присъда през ноември 2005г. К. има десет осъждания, като едно е по чл. 343-6 НК/ управление на МПС след употреба на алкохол/ и останалите за квалифицирани състави на кражба на лично и обществено имущество, като е изтърпял и ефективно наказание лишаване от свобода; след тази година има две осъждания. За да уважи иска за неимуществени вреди в размер на по 15 000 лв. въззивният съд е приел, че в този размер е справедливото обезщетение от незаконно обвинение в умишлено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК и не може да се очаква тежка наказателна репресия, за което наказателното производство срещу ищците е продължило повече от 14 години. Съдът в настоящият състав намира, че присъдените обезщетения са завишени. В случая от показанията на разпитаните свидетели, преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК наред с останалите доказателства относно продължителността на образуваното предварително производство за умишлено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 НК и поради това не може да се очаква тежка наказателна репресия; съдебното минало на ищците и водените срещу тях наказателни производства през същия период; не се установява някой от ищците да е претърпял съществени терзания, психически преживявания от воденото наказателно преследване. Изхождайки от понятието “неимуществени вреди”, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на по 15 000лв. Неправилно при определяне размера на обезщетението не е отчетено, че от показанията на разпитаните свидетели, преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК с оглед на останалите доказателства по делото, че приетите за установени вреди от страх от осъждане, не са установени от ищците принципно търпените вреди - страх от осъждане по интензитет и продължителност, и засилването му поради голямата продължителност на срока на наказателното преследване, именно с оглед на останалите водени наказателни производства. Тези производства и многократните осъждания на ищците правилно са преценени от въззивния съд, за да приеме, че не са доказани останалите претендирани за репариране неимуществени вреди. Неправилно обаче не им е отдадено значение при преценка на вредите от страх от осъждане по повдигнатите обвинения, за които са оправдани. Изложеното налага извод, че сумата от по 3 000лв. справедливо ще репарира вредите, които всеки от ищците е понесъл от незаконно повдигнатото обвинение, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпените страдания от незаконното наказателно преследване, които са установени по делото. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в частта по исковете за обезщетение на неимуществени вреди за размера над по 3 000лв. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се остави в сила в частта, в която са присъдени обезщетения в размер на по 3 000лв. и да се отмени в частта, с която са присъдени обезщетения за сумата над 3 000лв. до 15 000лв. на всеки от ищците и исковете в тези части се отхвърлят като неоснователни. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението от 06.06.2011г., постановено по в.гр.д.№422/2011г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение от 14.02.2011г., постановено по гр.д.№2897/2010г. на Пловдивски окръжен съд за уважаване на предявените от А. А. К. и Х. Я. Я. искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата от по 3 000лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2005г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски до размер на 300лв. за двамата за общо процесуално представителство по делото. ОТМЕНЯ решението от 06.06.2011г., постановено по в.гр.д.№422/2011г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с което след частична отмяна на решение от 14.02.2011г., постановено по гр.д.№2897/2010г. на Пловдивски окръжен съд в отхвърлителната част, по предявените от А. А. К. и Х. Я. Я. искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ е присъдено обезщетение още по 12 000лв. на всеки от тях и разноски за общо процесуално представителство по делото над сумата 300лв. до 1500лв. за двамата и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от А. А. К. и Х. Я. Я. срещу Прокуратура на Република България искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за размера над 3 000лв. до размер 15 000лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от 01.11.2005г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователен. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: