Р Е Ш Е Н И Е № 203 София, 05.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 20.11.2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1068 /2011 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, със седалище [населено място] срещу решение на Варненския апелативен съд № 167 от 13.07.2011 год., по в.т.д.№ 330/ 2011 год., с което е потвърдено решение на Добричкия окръжен съд № 34 от 18. 03.2011 год., по т.д.№ 237/ 2009 год. за оставяне без уважение молбата на настоящия жалбоподател за възобновяване на производството по несъстоятелност на „А.” Е., [населено място], спряно на основание чл. 632, ал.1 ТЗ. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - чл.632, ал.2 ТЗ във вр. с чл.629бТЗ – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: С определение № 548 от 18.07.2012 год. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 167 от 13.07.2011 год., по в.т.д.№ 330/ 2011 год., на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради съществуващо противоречие между възприетото с обжалвания съдебен акт на Варненския апелативен съд разрешение на обусловилия изхода на делото правен въпрос дали основателността на молбата за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, подадена в рамките на едногодишния преклузивен срок по 632, ал.2 ТЗ е обвързана с предоставяне на доказателства за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ от страна на кредитора в рамките на същия този срок и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на състав на ІІ –ро т.о. на ВКС № 99 от 23.06.2011 год., по т.д.№ 59/2011 год.. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за недоказани, при така събраните по делото доказателства, установените от закона предпоставки за възобновяване на спряното на основание чл.632, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност на „А.” Е., [населено място]. Изложени са съображения, че макар и молителят НАП [населено място], в качеството си на кредитор да е заявил пред съда по несъстоятелността искане за възобновяване на производството по несъстоятелност в рамките на едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ, считано от вписване на решението по чл.632, ал.1 ТЗ в търговския регистър на 15.03.2010 год., то обстоятелството, че в същия този срок не е доказал да е депозирал и дължимата сума за предплащане на началните разноските, указана му от Д. с постановеното на 12.01.2010 год. определение по чл.629б ТЗ, изключва основателността на същото. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Съгласно цитираната по- горе практика на ВКС, споделена и в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК, служебно известно на настоящия съдебен състав, решение № 101 от 28.01. 2013 год., по т.д.№ 149/ 2012 год. на І-во т.о. на ВКС предвиденият в чл.632, ал.2 ТЗ едногодишен срок е относим към датата на подаване молбата за възобновяване на спряното по реда на ал.1 производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. Следователно съобразено така възприетото разрешение, по отношение на обусловилия допускане на касационното обжалване правен въпрос, поставен от касатора, в създадената по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС, имаща задължителен за съдилищата в страната характер, която изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав, налага правен извод, че обжалваното въззивно решение на Варненския апелативен съд следва да бъде отменено, поради процесуалноправната му и материалноправна незаконосъобразност. Обстоятелството, че след подаване на молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност молителят НАП, [населено място] е изразил готовност да депозира указаната му от Д. дължима за предплащане на началните разноски сума по посочена му от съда сметка за нея, налага връщане на делото за ново разглеждане на Варненския апелативен съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд, за да прецени дали са налице законовите условия за възобновяване на производството по несъстоятелност, следва да предостави възможност на молителя да заплати необходимата за предплащане на началните разноски сума, както и срок за представяне от негова страна на доказателства в тази насока. При постановяване на решението си Варненският апелативен съд следва да се произнесе и за отговорността за деловодните разноски за касационното производство, осн. чл.294, ал.2 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ отделение, Търговска колегия, на осн. чл. 293, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение на Варненския апелативен съд № 167 от 13. 07. 2011 год., по в.т.д.№ 330/ 2011 год., по описа на с.с.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: