Ключови фрази

10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60653
гр. София, 02.08.2021 година


Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 1100/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 30660/25.01.2021 г. от А. И. Д. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. К. от АК-София против въззивно решение № 12503 от 17.12.2020 г., постановено по в.гр.д. № 6122/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, VIII въззивен състав, с което като е потвърдено решение № 6139 от 19.08.2019 г., постановено по гр.д. № 5961/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, е отхвърлен предявеният от А. И. Д. против Е. И. А. от [населено място], иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за който е съставен нотариален акт № ..., том .., peг. № ..., дело № ../.. г. на нотариус peг. № 367 на НК/погрешно посочен в диспозитива на първоинстанционното решение – нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../.. г. на нотариус рег. № 003 на НК, която грешка е повторена и в мотивите на въззивното решение/, до размера на 1/6 ид. ч. от описания в него недвижим имот.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният иск, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Подържа се и основанието по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението. Поставени са следните правни въпроси, с твърдението, че са от значение за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно: 1/ Длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички доказателства по делото в съвкупност и връзка при изграждане на решаващия извод; 2/ Длъжен ли е съдът да посочи защо дава тежест на едни доказателства и защо не възприема други, събрани по реда на ГПК доказателства при изграждане на решаващия извод; 3/ Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка всички събрани по делото доказателства при изграждане на решаващия извод. Позовава се на противоречие с ТР № 1/2001 г., т. 19 на ВКС, ОСГК, решение № 250/2012 по гр.д. № 1504/2011 г. на ВКС, III г.о.; решение № 508/2010 г. по гр. д. № 1411/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 236/2011 по гр.д. № 664/2010 г. на ВКС, I г.о.; решение № 65/2010 по гр.д. № 4216/2008 на ВКС, IV г.о.; решение № 1318/2009 г. по гр. д. 5641/2007 г. на ВКС, II г.о., постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК и по стария процесуален ред.
Ответникът по жалбата Е. И. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. А. от АК-София е изразил становище за неоснователност на касационната жалба, както и за липсата на заявените основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са брат и сестра, като родителите им с нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № ../... г. на нотариус рег. № 367 на НК, са прехвърлили на ответника Е. А. правото на собственост върху собствения си недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в [населено място], район „С.“, с площ от 118 кв.м., едно зимнично помещение от 12 кв.м., северното таванско помещение с площ от 30 кв.м., един гараж с площ от 15 кв.м., находящ се в сутерена на сградата, 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от мястото, съставляващо съгласно скица УПИ ... от кв. ... по регулационни план на м. „Г. М.“, [населено място], целият с площ от 330 кв.м. срещу грижите, които Е. И. А. е полагал за тях до момента, както и срещу задължението му да поеме издръжката и гледането на Е. Й. А. и И. И. А. заедно и по отделно, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили и досега, до края на живота им. Ищцата А. Д. е наследница на И. А., починал на 27.10.2017 г., и има правен интерес да иска разваляне на договора, тъй като при липса на извършена от наследодателя й разпоредителна сделка, тя би придобила 1/6 ид.ч. от процесните имоти. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на прехвърлителя И. А., за периода от датата на сключване на договора /16.06.2016г./ до 27.10.2017 г., е правилно, тъй като искът е недоказан. На основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция е препратила към мотивите на първоинстанционния съд, като е изложила съображения, че от страна на ответника, в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, е установено изпълнение на задължението за издръжка и гледане на прехвърлителя. В тази връзка съдът е насочил към установената практика на ВКС, че съдържанието на насрещните права и задължения по алеаторния договор се определя по съгласие на страните, като специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, а именно с оглед жизнените и битовите нужди на прехвърлителя и възможностите да се справя сам.
За да прецени дали е налице твърдяното неизпълнение на договорните задължения от страна на приобретателя-длъжник по отношение на прехвърлителя, съдът е длъжен да определи обема на договорените задължения, тълкувайки клаузите на договора. В конкретния случай, от съдържанието на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № .. от ...г., е установено, че липсва конкретизиран обем от грижи и издръжка и следователно дължи се обичайната издръжка, а грижите се определят на база конкретните нужди на прехвърлителя, който към датата на сключване на договора е бил в напреднала възраст – на 80 години и със здравословни проблеми. Като неоснователно е прието възражението на ищцата, че първоинстанционният съд не е изследвал действителното съдържание на договорните отношения, както и че ответникът не е провел пълно и главно доказване на изпълнение на задълженията си, поети при сключване на договора.
Съдът е приел, че прехвърлителят до смъртта си е живеел в процесния апартамент, който се намира в близост /около 100 м./ до жилището на ответника, както и до хотела, чийто едноличен собственик и управител е последният, като прехвърлителят е имал собствена стая в хотела на сина си - сутрин около 9 часа идвал и сядал на маса, която ползвал само той, в хотела се срещал с приятели, консумирал храни и напитки, каквито пожелаел, без да заплаща за тях, пазарувало му се, носели са му продукти от кухнята на хотела до жилището му, ползвал фризьорски услуги, на негово разположение бил и шофьор, като всичко това било осигурено от неговия син, нищо не му липсвало и живеел в луксозни условия - винаги бил облечен с чисти дрехи, подходящи за възрастта му и за сезона, никога не са го виждали „подмокрен“. Приел е за установено, че ответникът е давал издръжка на своите родители, както в пари, така и лично или чрез трети лица/счетоводителката на хотела/ е закупувал лекарства, плащал консумативи за жилището, извършвал плащания както при настаняване на И. в лечебно заведение, така и при необходимост от медицинска помощ, по всяко време баща му е могъл и е взимал пари от касата на счетоводството на хотела; жилището, в което живеели родителите на ответника било чисто /за чистотата са се грижели хора, които той наемал/, с луксозни мебели и подменени електрическите уреди в дома, като за всички ремонти по жилището той е осигурявал човек, който да ги извършва. Посочено е, че когато отсъствал от града, ответникът винаги осигурявал човек, който да го замести в грижите за родителите му; в телефонни разговори със служители на хотела винаги питал за тях и, ако са там, желаел да ги чуе. Като неоснователно е прието възражението на ищцата, че не следва да се кредитират показанията на свидетелките на ответника, тъй като показанията на св. Б. - адвокат по професия, са изключително подробни, възпроизвеждат фактите в тяхната логическа последователност, липсват вътрешни противоречия, като свидетелката познава както родителите на ответника, така и самият него - разказва с подробности за свои лични срещи и разговори с И.; знае за ограничението, което ответникът е налагал на баща си - забрана за тютюнопушене, поради проблеми с белите дробове, споделила е, че въпреки това И. пушил и се „радвал“, когато съпругата му и сина му ходели в Тайланд в началото на годината, за да не му налагат това ограничение - той самият не изразявал желание да пътува с тях; свидетелката знае за сериозните проблеми с долните крайници на И., сочи, че първоначално ползвал бастун, а впоследствие - и патерици, но не приемал чужда помощ в придвижването, защото бил изключително горд човек, свидетелката съобщава подробности за неговия характер – с чувство за хумор, общителен, със свежи идеи и бърза мисъл; излага множество детайли, свързани със здравословното му състояние; пресъздава с подробности своите разговори с родителите на ответника за намерението на И. да прехвърли собствеността върху апартамента на сина си, тъй като, както той й споделил, че само той се грижи за него, а с дъщеря си не си общувал. По отношение на показанията на другата свидетелка - счетоводител на хотела на ответника, въззивният съд също е приел, че не са налице основания същите да не бъдат кредитирани, тъй като са логически последователни и тя има непосредствени, всекидневни впечатления от живота на семейството, считано от месец януари 2012 г., включително съобщава за плащанията, които лично ответника или тя по негова молба е извършвала в полза на различни болнични заведения, където И. бил лекуван. Свидетелката съобщава и знае, че ответникът е плащал всички консумативи на своите родители, битовите сметки били качени на неговата карта, а когато той отсъствал, й я предоставял, за да ги плати. Свидетелката е посещавала дома на родителите на ответника и има преки впечатления от жилището, от взаимоотношенията между страните. И двете свидетелки установяват, че много преди сключване на договора ответникът е обгрижвал баща си, като му е осигурил комфортен живот и медицинско обслужване. След като е преценил показанията и на двете свидетелки на ответника, въззивният съд е приел, че те са достоверни, вътрешно непротиворечиви, взаимно допълващи се, изключително подробни и логически последователни, поради това изцяло ги кредитира. Показанията и на двете свидетелки изцяло съответстват на събраните писмени доказателства – медицинска документация, епикризи /УМБАЛ „Св. А.“ АД – София, МБАЛ „Сердика“ ЕООД, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“/, платежни документи за медицински и битови услуги, за консумативи.
Ето защо съдът е приел, че ответникът било сам, било чрез трети лица, е полагал изключителни грижи, изразяващи се в осигуряване на прехрана, медицинско обслужване, транспорт, хигиенизиране на жилището, създаване на уют, екскурзии, предоставяне на средства за издръжка в полза на своите родители. Всички тези задължения той е изпълнявал пълно, непрекъснато, добросъвестно и без комерсиални подбуди, а единствено ръководен от благодарност и уважение към родителите си. Като неоснователно е прието и възражението на ищцата, че съдът не следва да кредитира показанията на двете свидетелки, тъй като същите се намират в „икономическа зависимост от ответника“ или като началник, тъй като изхождайки от професиите на двете свидетелки - адвокат и счетоводител, както и от установения факт, че и двете свидетелки, когато говорят за ответника или за неговите родители, използват техните собствени имена, обръщат се към тях на „ти“, отношенията между тях и ответника не са подчинени на субординация по линията на работодател-служител, съответно клиент – адвокат. Обстоятелството, че не са присъствали на погребението на И. не влияе върху обективността на показанията им, които сочат, че той е бил кремиран, както и че на кремацията са присъствали само най-близките.
По възражението на ищцата, че с оглед вида на договора, при който от значение е личността на една от страните е посочено, че изпълнението може да се осъществява и чрез трето лице, ако кредиторът приема същото и ако изрично не е уговорено, че грижите ще се осигуряват лично от приобретателя, а в случая, видно от съдържанието на обсъждания договор, страните не са предвидили изрично само ответникът да може да осъществява грижите по отношение на прехвърлителите. Макар да се сключват с оглед личността на задълженото лице, няма законово ограничение поетите задължения да се изпълняват и от трети лица - такова изпълнение не влиза в противоречие с правното естество на договора. В преобладаващата им част по вид и естество задълженията по този договор са заместими, а не незаместими и по тази причина в тяхното осъществяване ответникът е могъл да бъде заместен от трети лица, включително неговите близки, явяващи се негови потенциални наследници. В случая е прието за установено, че ответникът е полагал изключителни грижи за своя баща, а последният е бил доволен от полаганите за него професионални и качествени грижи, а той е приемал с удоволствие грижите, оказвани от специалистите и обслужващия персонал. Ето защо, въпреки че не всички действия са били извършвани лично от ответника, то обстоятелството, че кредиторът ги е приемал и никога не се е оплаквал, освобождава ответника като длъжник по алеаторния договор. Съдът е приел, че ищцата не е оспорила свидетелските показания в тази им част, нито е ангажирала доказателства, от които да бъде установено обратното, че прехвърлителят не е бил съгласен да му бъде осигурявана храна и напитки в ресторанта на хотела за сметка на приобретателя; че не е бил доволен от това, че служители на ответника му носят храна от кухнята на хотела в дома му; нито е протестирал, че синът му му е осигурил шофьор, нито, че е негодувал срещу това, че служители на хотела са били изпращани от ответника да отстраняват възникнали повреди в дома му. Като неоснователно е прието и възражението на ищцата, че не са обсъдени показанията на свидетелите, които тя е ангажирала, като въззивният съд е приел, че чрез тях ищцата не е провела насрещно доказване за неполагани за И. А. грижи (че по време на престоя в „Пирогов“ е бил изоставен в безпомощно състояние, залежал, необслужен, без признаци на полагане на грижи и с видими признаци на липса на лична хигиена). От показанията на сина на ищцата, който е лаконичен по отношение на посещението си при дядо му в УМБАЛСМ „Пирогов“ е посочено за състоянието му - „...беше вързан, защото искаше да става, а не трябвало да става заради някаква операция или каквото имаше на ставата...“. Като недоказани са приети твърденията му, че лекарите, когато го видели, крайно афектирани са му направили остра забележка, че от повече от седмица го чакат, за да изпишат баща му. Свидетелят не е потвърдил твърденията на ищцата, че при посещенията си е виждал своя дядо „подмокрен“, нехигиенизиран, в резултат на което в жилището се разнасяла непоносима „воня“. Напротив и двете свидетелки на ответника, установяват обратното.
При обсъждане показанията на свидетеля съдът е приел, че дори и той, който безспорно е заинтересовано лице по смисъла на чл. 172 ГПК, не е изложил факти, подкрепящи твърденията на ищцата. Обстоятелството, че свидетелят като внук и съответно морално задължено лице също е полагало грижа и внимание по същото време само по себе си като факт, не може да обуслови извод за неизпълнение по договора, след като е установено обратното от длъжника по договора. В тази връзка като противоречиви са прието дадените от свидетеля З. показания за нехигиенизиране на И., които са изолирани, противоречащи на останалите доказателства по делото, тъй като дори и синът на ищцата, който всекидневно е посещавал своите баба и дядо не споменава дядо му да е бил някога „подмокрен“. С оглед констатираните съществени противоречия и преценявайки факта, че свидетелката не споделя за нито една лична среща с И., за нито един разговор, съдът е приел за недостоверни нейните показания, но дори и да се приеме, че свидетелката го е видяла два пъти подмокрен, то те не могат да се квалифицират като „много често“, нито отговарят на съдържанието за системност. С оглед установеното противоречие в показанията на свидетелката З. и при отчитане на разпоредбата на чл. 172 от ГПК по отношение показанията на свидетеля Д., съдът е приел, че показанията на тези свидетели не могат да бъдат взети в предвид при оформяне на крайния извод. Като недоказано е прието и възражението на ищцата, че ответникът никога не е давал издръжка, а родителите й са се издържали от своите доходи. В случая е прието за безспорно установено, че ответникът освен издръжка в натура е предоставял и парична такава, която кредиторът е приемал и е бил доволен.
Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е изпълняван и поради това не е налице основание за неговото разваляне и когато поетите по него задължения са изпълнявани от трети лица и за тяхна сметка, а не от задълженото по договора лице, независимо, че това не е било изрично уговорено в него, поради което е достигнал до крайния правен извод на първоинстанционния съд - за неоснователност на предявения иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и е потвърдил обжалваното решение, с което той е отхвърлен.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато на заявените основания, тъй като поставените правни въпроси от процесуално естество нямат претендираното значение и не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Съгласно задължителната и установена съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК, включително и тази, посочена от касаторката, при постановяване на решението си въззивният съд е длъжен в мотивите му да обсъди всички доказателства и възражения на страните относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани.
Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Съдът обсъжда също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото (в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 802/23.02.2011 на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 1783/2009). Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно (решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 776/2009 г., IV г.о.). В настоящият случай в обжалваното решение въззивният съд е съобразил задължението си да изложи собствени мотиви, като не се е отклонил от установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички обстоятелства по делото съобразно доводите и възраженията на страните и изложи мотиви по въпросите, които обуславят решението на делото, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд, в частта, която споделя. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, в който смисъл е и установената практика на ВКС. Ето защо, в случая въззивният съд е обсъдил събраните по делото и относими доказателства съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, подробно е изложил мотиви кои показания на свидетелите кредитира и защо с оглед приложението на чл. 172 ГПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 272 ГПК е препратил към част от мотивите на първоинстанционния съд, които са изложени подробно и аргументирано, чието решение е потвърдил. В трайно установената практика на Върховния касационен съд се приема, че ако в договора не е уредена изрично възможност грижи да бъдат полагани от трето лице, прехвърлителят не може да бъде задължен да приеме изпълнение от трето лице, освен когато са необходими специални познания или умения (на лекар, медицинска сестра, лице от същия пол за непосредственото обслужване на лежащо болен). Кредиторът е длъжен също да приеме грижите на наследниците на приобретателя, както и инцидентни услуги от трето лице, когато длъжникът е лично или служебно възпрепятстван от непредвидени обстоятелства, напр. негово или на друг близък внезапно заболяване или неотложен служебен ангажимент. Когато обаче кредиторът приеме предоставеното изпълнение от трето лице, длъжникът се освобождава от задължението си. При това е без значение дали третото лице е натоварено да изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля. Приеме ли изпълнението (макар да не е бил длъжен), кредиторът е удовлетворен. Следва да се има предвид също, че ако той е доволен от получените издръжка и грижи, длъжникът не може да му натрапи повече, отколкото той е съгласен да приеме, поради което наследниците на кредитора не могат да претендират последиците от такова "непълно" изпълнение. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона (договорът е ненаименован). Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам /решение № 20 от 13.03.2019 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 2298/2018 г./. Релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което по поставените правни въпроси от процесуално естество не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по тях въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната и установена практика на ВКС, а не в противоречие с нея, в т.ч. и с посочените от касаторката тълкувателно и съдебни решения на ВКС.
Доколкото касаторката се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280, ал.2, пр.3 ГПК/, същата не е обосновала оплаквания, различни от тези, относими към твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната и установена съдебна практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност, поради което не е налице и релевираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12503 от 17.12.2020 г., постановено по в.гр.д. № 6122/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, VIII въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 30660/25.01.2021 г. от А. И. Д. от [населено място].
Определението е окончателно.



Председател:


Членове: