Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * предаване на владение * одържавени недвижими имоти * нищожност на договор за продажба * иск за недействителност на договор за продажба на одържавен имот * реституция * придобивна давност * присъединяване на владение * право на задържане * вписване на искова молба


6


Р Е Ш Е Н И Е

№ 312

София 14.02. 2011 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА


при участието на секретаря Т.К.
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №829/2009 г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Л. В. и И. В. В., срещу въззивно решение от 27.06.2008г. по гр.дело № 3104/2006г. на С. градски съд.
С определение от 03.11.2009г. на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за прилагане правните последици на решението по иска по чл.7 З. спрямо трето неучаствало в делото лице, което е придобило имота преди завеждане на иска и възможността да прехвърли собствеността на последващ приобретател.
Касаторите сочат неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според касаторите е дадено незаконосъобразно разрешение на въпроса за приоритета на конкуриращите права на ищците, които имат в своя полза решение по успешно проведен от тях иск с правно основание чл.7 З. по отношение правата на ответника С. Д., който е придобил имота преди завеждане на иска. След като договорът за покупко-продажба на имота е обявен за нищожен в производството по чл.7 З., то поради действието на нищожността, не е налице и транслативен ефект на последващите сделки с имота. По тази причина ответникът Д., който макар да не е участвал в производството по иска по чл.7 З., не е придобил права върху имота, а оттук и не е могъл да ги прехвърли на последващ приобретател.
Ответникът по касация С. В. Д.,[населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна.
Ответникът по касация Б. Д. АД счита, че касационната жалба е неоснователна.
Ответникът по касация Б. Й. Б.,[населено място],също оспорва касационната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното:
С решение №1032/25.09.2006г. по гр.д.№1019/2005г. на ВКС, ІV г.о. е отменено решение от 10.05.2004г. по гр.д.№4485/2002г. на СГС, с което е оставено в сила решението на СРС от 14.05.2002г. по гр.д.№6065/1999г., и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд.
С обжалваното решение е отменено решение от 14.05.2002г. по гр.д.№ 6065/1999г. на С. районен съд. По реда на чл.208 ГПК /отм./ са отхвърлени предявените от Б. Л. В. и И. В. В. искове с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ срещу С. В. Д. и Б. Д. АД, признаване за установено че са собственици на недвижим имот – апартамент, находящ се в[населено място] и с правно основание чл.108 ЗС срещу Б. Й. Б. за признаване, че ищците са собственици на същия имот и за предаване владението върху него.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№4243/1996г. е разрешен със СПН спор по чл.7 З. като е уважен искът на Б. Л. В., Е. Л. В. срещу Н. А. К., с предмет установяване нищожност на договор за покупко-продажба на процесния апартамент от 01.04.1961г., сключен между зам.председателя на ИК на Б. РНС-София и Н. Д.. Решението е вписано на 26.10.1998г., както и исковата молба в том І, акт 15/1993г. Преди завеждане на иска с правно основание чл.7 З. на 22.01.1993г., с договор за замяна от 07.02.1991г. между Н. К. и ответника по настоящото дело С. Д. същият имот е прехвърлен на последния. При това положение СПН на решението, с което е прогласена нищожността на договора от 1961г., не се разпростира по отношение на частния правоприемник Д..Към момента на влизане в сила на З. имотът е бил собственост на Н. К. и извършеното от нея разпореждане преди това е проявило вещно-транслативен ефект и по силата на замяната Д. е станал негов собственик. Той не е бил страна в процеса по чл.7 З. и не е обвързан с последиците от влязлото в сила решение. Субективните предели на СПН на решението не се разпростират и спрямо ответниците Б. Д. АД и Б. Б., който пък е последващ приобретател на имота по силата на възлагателно постановление по изп.д.№ 3543/1993г. по описа на СИС при СРС, вследствие проведена публична продан по молба на банката в качеството и на ипотекарен кредитор. След като ищецът не е доказал, че е собственик на имота, то предявените искове са неоснователни.
По предявения иск с правно основание чл.108 ЗС ищците Б. Л. В. и И. В. В. се легитимират като собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство от Л. В., от когото имотът е отчужден по реда на ЗОЕГПНС и на основание влязло в сила решение от 23.06.1998г. постановено по реда на надзора по гр.д. .№4243/1996г. на ВКС по предявен от тях иск с правно основание чл.7 З. срещу Н. Д., която е закупила имота с договор от 01.04.1961г.,сключен между нея и зам.председателя на ИК на Благоевски РНС-София. Установено е било, че с договор за замяна от 07.02.1991г. Надежда Д. е прехвърлила имота на сина си – ответника С. Д., който пък е учредил ипотека върху него в полза на Б. АД с договор от 17.02.1992г. Третият ответник Б. Б. е придобил имота по силата на възлагателно постановление от 31.05.1994г. по проведена публична продан по изп.д.№ 3543/1993г.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК настоящият състав приема следното : С ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2010г., ОСГК е уеднаквена съдебната практика като е прието, че решението по чл.7 от З. е противопоставимо на неучаствалото в делото трето лице, което е придобило имота преди предявяване на иска. В дадените в т.2 разяснения ОСГК приема становището, че при уважаване на иска с правно основание чл.7 З., който е установителен, атакуваната сделка се прогласява за нищожна, т.е. тя не поражда вещноправно действие. В случаите на нищожност на придобивното основание законодателят не е предвидил запазване правата на третите лица /т.н. фингирано правоприемство/ с изключение на симулативните сделки – чл.17,ал.2 ЗЗД.Специалната норма на чл.7 З. също не предвижда подобна защита на третите лица.Затова те не могат да придобият вещни права. Третите лица не са пасивно легитимирани по иска с правно основание чл.7 З.. Те обаче понасят последиците от липсата на вещноправен ефект на сделката, тъй като по начало нищожността има действие спрямо всички – erga omnes. Ето защо уважаването на иска по чл.7 З. може да се противопостави на приобретателя по договора за замяна, независимо, че не е участвал в производството. Поради общия принцип, че не могат да се прехвърлят права, които сам прехвърлителят не притежава, тъй като ги е придобил на нищожно правно основание, последващият приобретател на имота в разглеждания случай също не е придобил правото на собственост на посоченото основание – публична продан.
По основателността на касационната жалба. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено в противоречие на материалния закон. Изводите, че ищците не са установили материалноправната си легитимация по исковете с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ и чл.108 ЗС са незаконосъобразни. По делото е доказано, че ищците са собственици на имота, а оспорването от ответниците на правото им на собственост е неоснователно. Решението, с което са уважени исковете по чл.7 З. срещу праводателя на първия ответник, може да се противопостави и на последния. Неоснователни са поддържаните от ответника Б. Б. възражения във връзка с производството по чл.7 З.. Те са в смисъл, че искът е бил насочен срещу нелегитимирана страна, тъй като държавният имот е прехвърлен първо на бащата на ответника Д. – В. Д. с договор от 01.04.1961г., а впоследствие след прекратяване на брака му[населено място] /преди влизане в сила на СК от 1968г./, е продаден на последната с антидатирен договор, поради което материалноправната легитимация на ответник по реституционния иск бил първият приобретател, спрямо когото обаче такъв иск не е проведен. Ответникът Б., който сам черпи права от прехвърлителните сделки[населено място] и С. Д., не разполага с тези възражения в настоящото производство и не може да релевира чужди права. Материалноправната легитимация на ищците е установена с успешно проведен иск по чл.7 З. срещу купувача, на когото държавата е прехвърлила държавен жилищен имот по реда на НПЖДЖФПНС по договор, сключен с ИК на Б. РНС-София, съгласно протоколно решение на СГНС от 16.08.1962г. Реституцията е проведена по реда на чл.7 З. срещу Н. Д. и решението има правните последици за последващите приобретатели, които основават правата си на сключени с нея, респ. с правоприемниците и последващи сделки. С влизане в сила на решението по чл.7 З. е решен въпросът за легитимацията на ищците като собственици като е прогласена за нищожна придобивната сделка от държавата и отпадат пречките за реституция. В настоящото производство не могат да се релевират доводи за недопустимост или неправилност на решението по чл.7 З. поради това, че е постановено срещу нелегитимен ответник.
Неоснователно е поддържаното от ответника Б. Б. правоизключващо възражение за придобиване на имота по давност. Съобразно разясненията, дадени с №1/2010г. по тълк.д.№1/2010г., ОСГК, нормата на чл.5,ал.2 З. е приложима по отношение на трети добросъвестни лица, които в производството по чл.108 ЗС се позовават на придобивна давност по отношение на спорния имот. В случая Б. противопоставя възражение за изтекъл в негова полза петгодишен, респ. десетгодишен давностен срок, в хипотезата на чл.82 ЗС поради присъединено владение към владението на праводателя му С. Д.. От една страна съгласно изричната разпоредба на чл.5,ал.2 З. давността, изтекла до 22.11.1997г., не се зачита и започва да тече от деня на влизане на разпоредбата в сила, а от друга установеното от Б. владение след постановлението за възлагане от 31.05.1994г., не е упражнявано в изискуемия от закона срок до завеждане на исковата молба срещу него на 17.05.1999г. и не може да го легитимира като собственик на това основание. Категорично е установено по делото, че този ответник се намира в имота без правно основание, поради което е изпълнен фактическият състав на чл.108 ЗС за уважаване на ревандикационния иск спрямо него.
По евентуално поддържаното от него възражение за признаване право на задържане до заплащане на извършените в имота подобрения. Правото по чл.72,ал.2 ЗС възниква за владелеца при установено добросъвестно владение. Установено е по делото, че исковата молба по чл.7 З. е вписана на 18.01.1993г., а постановлението за възлагане е от 31.05.1994г. По начало недобросъвестността в правото винаги се свежда до знание на определени факти и обстоятелства от значение за придобиването или притежаването на конкретни субективни права. Вписването на исковата молба по чл.7 З. с оглед приложното поле на чл.114,ал.1,б.”а” ЗС и характера на иска като установителен за нищожност, има оповестително действие. Възраженията, че не могат да се направят справки по партидните книги, тъй като те се водели по името на собственика, а исковата молба е вписана по отношение на Надежда Д., са неоснователни. Субективната добросъвестност или недобросъвестност е ирелевантна с оглед разпоредбите на чл.42 - чл.47 ПВ, уреждащи публичността на вписванията и удостоверяването им. Ето защо не може да бъде преодоляно специалното оповестително действие на вписването като обективен критерий за знание у всички трети лица за наличие на спор по отношение на имота, което изключва тяхната добросъвестност. При това положение на ответника Б. не може да се признае право на задържане по чл.72,ал.3 ЗС.
Обжалваното решение следва да бъде отменено, и вместо него на основание чл.293,ал.2 ГПК следва да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени.
С оглед изхода на производството и направеното искане, на касаторите следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции – на И. В. - в размер на 3021 лева, на Б. В. – 130 лева, а общо на двамата – 642,76 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.



Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение 27.06.2008г. по гр.дело № 3104/2006г. на С. градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. Л. В.,[населено място], ж.к. «Х.»,бл.133,вх.А,ет.5 и И. В. В.,[населено място],ул. «К.» № 14 срещу С. В. Д.,[населено място], ж.к. «Г. Д.», бл.238,вх.Б, ет.6, «Б. Д.» АД,[населено място], и Б. Й. Б.,[населено място], бул. «В.» №86,бл.24,вх.А, че Б. Л. В. и И. В. В. са собственици на следния недвижим имот – апартамент, находящ се на третия етаж от жилищна сграда на ул. «А.» № 50,[населено място], състоящ се от две стаи, две кухни и сервизни помещения с площ 76 кв.м./по документи за собственост 78кв.м./, заедно с таван и мазе и 8/480 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, съставляващо парцел 8, кв.393 по плана на[населено място], м. «Ц.».
ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС Б. Й. Б.,гр.София, бул. «В.» №86,бл.24,вх.А, да предаде на Б. Л. В.[населено място], ж.к. «Х.»,бл.133,вх.А,ет.5 и на И. В. В.[населено място],ул. «К.» № 14, владението върху апартамент, находящ се на третия етаж от жилищна сграда на ул.»Алабин» № 50,[населено място], състоящ се от две стаи, две кухни и сервизни помещения с площ 76 кв.м./по документи за собственост 78кв.м./, заедно с таван и мазе и 8/480 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, съставляващо парцел 8, кв.393 по плана на[населено място], м. «Центъра».
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. Й. Б.,гр.София, бул. «В.» №86,бл.24,вх.А за признаване право на задържане върху описания по-горе апартамент на основание чл.72,ал.3 ЗС до заплащане на претендираните подобрения.

ОСЪЖДА С. В. Д.,[населено място], ж.к. «Г. Д.», бл.238,вх.Б, ет.6, «Б. Д.» АД,[населено място], и Б. Й. Б.,гр.София, бул. «В.» №86,бл.24,вх.А, да заплатят направените разноски за всички инстанции, както следва : на И. В. В. - в размер на 3021 лева, на Б. Л. В. – 130 лева, а общо на двамата – 642,76 лева.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :