3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 320 София, 26 септември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 949 по описа за 2014 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Н. И. С. против решение по внохд № 1048/13 г. на Апелативния съд-гр.София, с която се претендира наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК и иска намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата. Частният обвинител и граждански ищец Ц. Г. и повереникът й редовно призовани, не се явяват. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе ВКС взе предвид следното: С присъда по нохд № 361/13 г. Софийският градски съд, за деяние, извършено на 20.08.2012 г., осъдил подс.С. на основание чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, чл.29, ал.1, б.”а”, чл.20, ал.2, чл.18, ал.1 и чл.58а НК на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. На основание чл.68, ал.1 НК СГС привел в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, определено на подсъдимия с влязла в сила присъда по нохд № 2391/10 г. на СГС. Със същата присъда подс. С. е осъден солидарно с останалите двама осъдени – И. В. и Х. З., да заплати на пострадалата Г. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното й изплащане. Със същата присъда са осъдени и И. В. и Х. З.. С решение № 101 от 24.03.2014 г. по внохд № 1048/13 г. САС изменил посочената присъда на СГС, като намалил наложеното на подс.С. наказание лишаване от свобода на три години и два месеца; спрямо подсъдимите В. и З. – приложил чл.66 НК; увеличил размера на обезщетението за неимуществени вреди дължимо на пострадалата Г. на 5 000 лева. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: С жалбата се поддържа, че за подс.С. са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, като се твърди, че възрастта на подсъдимия, положителните данни в личностен аспект, самопризнанията и изразеното съжаление, възстановените вещи на пострадалата, очертават наличието на многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Отделно се заявява, че недооценен е останал приноса на подсъдимия в разкриването на обективната истина. При тези съображения се иска намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода на една година. Жалбата е неоснователна. Безспорно е, че първостепенното разглеждане на делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в частност по чл.371, т.2 НПК, като признатите от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, са приети за установени от съда по същество, съответно на изискванията на чл.373, ал.3 НПК, поради което и наказанието на жалбоподателя е определено при условията на чл.58а НК. ВКС не установи обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, от кръга на смекчаващите отговорността му, да са игнорирани от съда по същество или ценени неадекватно на обективното им значение. Младостта на жалбоподателя е факт, който обаче няма как да бъде ценен без връзка с другите данни за личността му, част от които прозират в съдебното минало, необхванато от квалификацията на извършеното. Все в тази посока, своето значение имат и данните за личността на дееца, произтичащи от конкретно извършеното престъпно посегателство, при изключване на тези от значение за съставомерността на извършеното. Направеното по чл.371, т.2 НПК самопризнание няма как да се цени и като смекчаващо отговорността обстоятелство, т.к. е основание за особените правила. Друг е въпросът за процесуалното поведение на подсъдимия на досъдебното производство. Вярно е, че след повдигане на обвинението, разпитан на 05.10.2012 г. в качеството на обвиняем С. е направил признания, които не са декларативни (виж т.2,л.9 от ДП). С Тълкувателно решение № 1/09 г. ОСНК на ВКС, т.7, изрично е взето отношение по това, че самопризнанието, депозирано в хода на досъдебното производство, би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство, включително и в пределите на отговорността почл.55 НК, само ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните органи. Тъкмо последният извод не следва от данните по делото. Достатъчно е само да се препрати към показанията на св.М.В. и Н.Д., както и към множеството писмени доказателства относно мобилни връзки. Що се отнася до възстановяването на вещите, при приложението на чл.18, ал.1 НК, то няма онова значение, което му се придава от защитата на подсъдимия. По-важно е друго, неколкократно претърпял наказателна репресия, чиято основна цел е била внасянето на коректив в поведението на подс.С., въпреки наличието на възможност за преоценка на първоначално взетото решение за участие в инкриминираното престъпление, той не е открил причини за промяната му, макар обективно да е била налице поне една изключителна (за неговите интереси), такава - законната последица по чл.68, ал.1 НК. При липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, правилно наказанието на подс.С. е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Определеното по размер малко над законовия минимум наказание от 5 години и 3 месеца лишаване от свобода е съответно на обстоятелствата по чл.354, ал.5, т.1 НПК и поради това справедливо. Редуцирането на така определеното наказание по реда на чл.58а, ал.1 НК, предопределя като краен резултат наказание лишаване от свобода в размер на 3 години и 2 месеца, като след намесата на въззивния съд е отстранена допуснатата от СГС математическа неточност. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101 от 24.03.2014 г., постановено по внохд № 1048/13 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: