Р Е Ш Е Н И Е № 83 София, 27.04.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 91 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по жалба на тъжителката М. С. М., чрез адвокат Л. Б., с искане за отмяна на въззивната оправдателна присъда № 179 от 08.12.2016 г. по в.н.ч.х.д. № 259/ 2016 г., по описа на Великотърновския окръжен съд, и връщане на делото за ново разглеждане. Жалбоподателката сочи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. В жалбата излага подробен доказателствен анализ в подкрепа на доводите за неправилна оценка на доказателства и процесуални нарушения допуснати при формиране на вътрешното убеждение на съда. Твърди още, че оправдаването на подсъдимия е незаконосъобразно и събраните по делото доказателства сочат на извършеното от дееца престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Тъжителката М. С. М. не взема становище пред касационната инстанция. Нейният защитник поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Твърди, че основният порок на въззивната присъда е свързан с неправилната оценка на доказателствата, ненужно фаворизиране на оправдателните и пренебрегване на осъдителните доказателства. Подсъдимият К. З. Н. и защитникът му адвокат Л. М. оспорват жалбата и пледират въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Считат, че няма основания за неговата отмяна, окръжният съд е обсъдил всички доказателства, изяснил е противоречията между тях, а вътрешното убеждение е правилно отразено в мотивите. Пледират за потвърждаване на въззивната присъда. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за основателна, тъй като окръжният съд превратно е обсъдил обясненията на подсъдимия и при формиране на вътрешното си убеждение е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.14, ал.1 от НПК, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Незаконосъобразен бил и изводът на съда за авторството на деянието, като в тази връзка проявил неоправдано снизхождение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 179 от 08.12.2016 г. по в.н.ч.х.д. № 259/ 2016 г. Великотърновският окръжен съд състав отменил първоинстанционната осъдителна присъда № 40 от 11.05.2016 г. по н.ч.х.д. № 2455/ 2016 г. на Великотърновския районен съд и признал подсъдимия К. З. Н. за невинен в това, че на 08.04.2014 г., между 20:00 ч. и 20:30 ч., в [населено място], [улица], в дома на М. С. М. умишлено да ѝ е причинил лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата, като на основание чл. 304 от НПК оправдал подсъдимия по повдигнатото му с обвинение за престъпление от частен характер по чл.130, ал.1 от НК и отхвърлил предявения от тъжителката граждански иск за неимуществени вреди в размер на 2 500 лева като неоснователен. В тежест на тъжителката съдът възложил разноските по делото. Върховният касационен съд намери жалбата на тъжителката М. М. за основателна. Окръжният съд е оправдал подсъдимия с решаващия довод, че обвинението не е доказано, намерил различия между установените по делото факти и описаните в тъжбата относно часа на деянието и поведението на дееца. Изразеното в мотивите на присъдата вътрешно убеждение е неубедително, без нужната обоснованост и категоричност. Фактическите констатации се разминават с правните изводи, а поведението на дееца е разгледано изолирано от телесните увреждания на пострадалата, за които тя се оплаква в тъжбата. Така съдът е оставил без анализ инкриминираното поведение и не е дал отговор за съществуването на причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия Н. и обективно причинената на тъжителката М. телесна повреда. В мотивите към присъдата е изложена фактическа обстановка, според която тъжителката ударила шамар на подсъдимия Н., след което се пресегнала да затвори метална входна врата на своя апартамент. Изненадан и стъписан от дръзкото поведение на съседката си подсъдимият хванал дръжката и издърпал вратата към себе си. Възрастната жена „тръгнала с нея и после клекнала. Започнала да вика силно, а той /подсъдимият/ се обърнал и си тръгнал.“ (стр.3). Пострадалата останала да седи на прага на външната врата и в това състояние я видели свидетелите Б. и Д. Ч., повикани на помощ от възрастния съпруг на тъжителката, както и от свид. К., който също се притекъл. Обективните медицински находки били констатирани от съдебен медик, а техният вид, характер и механизмът им на причиняване са описани в приобщената по делото медицинска експертиза. Въпреки, че направил обективен, логичен и пълен доказателствен анализ, съдът не проверил всички възможни версии за осъщественото деяние. Изобщо не изследвал съществуването на пряка причинно-следствена връзка между дърпането на входната врата от подсъдимия Н. и констатираните увреждания на пострадалата. Не проучил наличните по делото данни, дали с това свое поведение подсъдимият не е повлякъл пострадалата, при което тя да е паднала и започнала да вика силно – факти и обстоятелства несъмнено разкрити по делото, при това със съществения принос на обясненията на подсъдимия. Съдът е допуснал нарушение на чл.14 от НПК, тъй като не е разгледал всестранно всички обстоятелства по делото. Нарушението е съществено, тъй като е накърнило процесуалните права на частната тъжителка като страна в процеса и възможността да докаже повдигнатото с тъжбата обвинение. Съмнението на окръжния съд, залегнало на стр.6 от мотивите, че подсъдимият не участвал в деянието, е произволно направено. Не е ясно от кои доказателства се извежда. Изводът на въззивната инстанция останал неподкрепен от събраните по делото доказателства и приетите за установени от същия съд факти. Тъкмо напротив – описаната в мотивите фактическа обстановка представя уврежданията на възрастната тъжителка за настъпили непосредствено след дърпането на входната врата от подсъдимия. В този смисъл, окръжният съд не е обсъдил съвкупно всички разкрити по делото факти и обстоятелства, а вътрешното си убеждение е изградил след пренебрегване на тези важни за обвинението факти, което представлява процесуално нарушение отново по чл.14, ал.1 от НПК. Липсват мотиви за субективната страна на деянието, с което съдът не е дал отговор на друг важен въпрос за правилното решаване на делото. Не е проучил при каква форма на вината е осъществено деянието при наличието на пряка връзка между дърпането на вратата и падането на пострадалата. Защото при умишлено поведение на дееца е наложителна съпоставката между инкриминираните в тъжбата факти за нанесен силен удар в лявата половина на главата на тъжителката – дали този удар се дължи на целенасочено действие с ръка, с крак или с тялото на дееца, или е нанесен при повличането на пострадалата. Ако леката телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК е причинена по непредпазливост – то основанието за оправдаване е за несъставомерност на деянието и мотивите за това биха били съвсем различни от постановените. Здравословното състояние на пострадалата не е разгледано в съпоставка с останалите събития, протекли след инцидента и логично налагащия се извод, че уврежданията не са могли да настъпят по-късно, след срещата с подсъдимия, защото тъжителката повече нямала досег с него. Версията за друго авторство на деянието се оказва изключена от събраните по делото доказателства, а и не е изведена в мотивите като причина за оправдаването на подсъдимия К. Н.. Несериозно е поднесено и твърдението на окръжния съд за разминаване на времето за извършване на престъплението: 18.30 ч. - 19.00 ч., според доказателствата по делото и 20.00 ч. - 20.30 ч., посочено в тъжбата. Темпоралният конфликт няма съществен принос за отхвърляне на повдигнато с тъжбата частно обвинение и не се налага неговото изменение по реда на чл. 287, ал.6 от НПК. При така откритите процесуални нарушения присъдата на въззивния съд се оказва постановена при липса на мотиви по чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Те касаят съществени за делото въпроси, свързани с причинната връзка между деянието и престъпният резултат, с липсата на правни изводи за осъщественото деяние, неговото авторство и конкретната форма на вина у подсъдимия Н.. Укритите с присъдата мотиви представя вътрешното съдийско убеждение за необективно, непоследователно и постановено в разрез с формалната и правна логика. Въззивният съд е прекъснал логичната закономерност на протеклите събития, връзката между поведението на подсъдимия и падането на пострадалата и накрая в мотивите е направил декларативния извод, че авторството на деянието не е доказано, а частното обвинение е неоснователно. Констатираните процесуални нарушения са съществени и касаят пороци при обсъждането и изготвянето на въззивния съдебен акт. Допуснатите от окръжния съд нарушения налагат отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл.354, ал.3, т.2 във вр. с ал.1, т.4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 179 от 08.12.2016 г. по в.н.ч.х.д. № 259/ 2016 г., по описа на Великотърновски окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.