Р Е Ш Е Н И Е № 166 София, 07.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 950 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от адв.А. Т., срещу решение № 650 от 07.11.2014г. по в.т.д. № 1006/2014г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, I състав, с което е потвърдено решение № 267 от 05.06.2014г. по т.д. № 145/2010г. на Старозагорски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от [община] против [фирма] иск за заплащане на договорна неустойка в размер общо на 30 000 лева, представляващи част от общо дължимите 1 034 000 лева, от които: 25 500 лева – договорна неустойка за неизпълнение на чл.7, ал.1 от договор за покупко-продажба на недвижим имот № Д-08-65/31.10.2007г., част от общо дължимата неустойка от 845 000 лева; 3 500 лева – договорна неустойка за неизпълнение на чл.7, ал.2 от договор за покупко-продажба на недвижим имот № Д-08-65/31.10.2007г., част от общо дължимата неустойка от 169 000 лева и 1 000 лева – договорна неустойка за неизпълнение на чл.8 от договор за покупко-продажба на недвижим имот № Д-08-65/31.10.2007г., част от общо дължимата неустойка от 20 000 лева, и [община] е осъдена да заплати на [фирма] разноски в размер на 2 520 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че доколкото е налице неизпълнение на поетите по чл.7 и чл.8 от договор № Д 08-65/31.10.2007г. за покупко-продажба на недвижим имот задължения, то това неизпълнение не се дължи на виновно поведение от страна на купувача. Твърди, че въз основа на установените по делото факти следва да се направи извод, че действително е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по договора от страна на ответника, като той сам е предизвикал с действията си тази обективна невъзможност, което от своя страна е основание за дължимостта на претендираните неустойки по договора. Счита изводите на въззивния съд за неправилни и необосновани, тъй като не е отчетен фактът на различното качество, в което действа [община] в двата случая – като страна по договор за продажба и като административен орган, който осъществява административните си функции, които са й вменени по силата на ЗУТ. Твърди, че при внесено за разглеждане в общинската администрация искане за изменение на ПУП от физически или юридически лица единствените правомощия на администрацията са да провери дали са налице законовите изисквания за изменението, без тя да има правомощия да преценява по целесъобразност дали да одобри или не исканото изменение. Поради това поддържа, че липсата на издадено разрешение за строеж в новообразувания след делбата УПИ не може да обоснове извод за действия на общината във връзка с изпълнението на предвидените в чл.7 и чл.8 от договора задължения, тъй като вече се касае за имот, различен от описания в чл.1 от договора. От друга страна счита, че при осъществяване на своите правомощия в конкретния случай по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, [община] действа в качеството си на административен орган, а не в качеството си на страна по договора, респ. кредитор, който не е оказал дължимото съдействие за изпълнение на задълженията на длъжника. Твърди още, че е налице бездействие от страна на ответника, който не е защитил правата си, оспорвайки мълчаливия отказ на главния архитект за одобряването му, а е налице злоупотреба с право от страна на ответника, който, използвайки своето бездействие, черпи права, твърдейки, че поради неиздаване на разрешение за строеж не са започнали да текат сроковете по чл.8 и чл.9 от договора. Поддържа, че въззивният съд е допуснал и нарушение на съдопроизводствените правила, като е приел, че определението на първоинстанционния съд, с което не е допуснато увеличение на предявения иск, не подлежи на обжалване и следователно на инстанционен контрол. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло.
Ответникът [фирма], представляван от адв. А. С., оспорва касационната жалба. Релевира възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните от касатора въпроси не касаят съществото на спора и не са обусловили крайния му изход. Не излага становище по основателността на касационната жалба.
С определение № 497 от 23.06.2016г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на решение № 650 от 07.11.2014г. по в.т.д. № 1006/2014г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, I състав, в частта, с която е потвърдено решение № 267 от 05.06.2014г. по т.д. № 145/2010г. на Старозагорски окръжен съд за отхвърляне на предявения иск за заплащане на сумата 25 500 лева – договорна неустойка за неизпълнение на чл.7, ал.1 от договор за покупко-продажба на недвижим имот № Д-08-65/31.10.2007г., част от общо дължимата неустойка от 845 000 лева, по материалноправния въпрос: „Действията на общината, с които тя като административен орган осъществява своите правомощия, предоставени й по силата на ЗУТ, следва ли да бъдат приемани като действия по изпълнение или неизпълнение на задълженията й като страна по един договор, в който участва като гражданскоправен субект?”
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове, е обсъдил събраните по делото доказателства и е счел, че спорът между страните по повод предявените искове се отнася до наличието на заявените от ищеца твърдения - налице ли е виновно неизпълнение на поетите от ответното дружество инвестиционни задължения по договора за покупко-продажба на общинския имот. В тази връзка въззивният съд е приел за безспорно, че съдържащото се в тръжната документация задължение за инвестиции е с различно съдържание по обем от същото задължение, залегнало в аналогичната разпоредба на сключения след проведената публична продан договор между страните. Посочил е, че според т.1. от Условията за конкурса, съдържащо се в Решение № 466/08.06.2006г., Протокол № 39 на ОС – Казанлък, се съдържа условие, задължаващо купувача, след събаряне на съществуващите сгради и разчистване на терена, да изгради в имота търговски обект и О. със ЗП, не по-малка от 1000 кв.м., като това условие е дословно възпроизведено и в чл.71, ал.1 от проекта за договор, предвиден за сключване със спечелилия конкурса купувач. Констатирал е, че за разлика от така приетите предварителни условия на конкурса, уговорката в чл.7, ал.1, съдържаща се в сключения с дружеството договор, има съвсем различно съдържание – според нея купувачът вече се задължава със свои сили и средства да изгради в УПИ, предмет на продажбата, Търговски и бизнес център, съгласно одобрен от главния архитект на общината технически или работен инвестиционен проект, изпълнен в съответствие с представения идеен проект към офертата на купувача, за участие в конкурса, представляваща неразделна част от договора. Въззивният съд е приел за безспорно, че такъв идеен проект е бил представен с офертата на ответното дружество за участието му в конкурса, както и че след продажбата от ответника на идеална част от имота на [фирма], след изменението на ПРЗ и извършената доброволна делба, предложеният идеен проект за застрояване на продадения чрез конкурса имот не би могъл да бъде осъществен, нито пък че ответникът е поискал разрешение за проектиране и строителство на такъв обект. Приел е, че от друга страна, ответникът е поискал разрешение за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на Разрешение за строеж в получения чрез делбата УПИ II – 8708 и според приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ, налице е техническа възможност в УПИ П-8708 да се реализира строителството, предложено в условията по решението на общинския съвет за провеждане на конкурсната процедура, както и предложеният от ответника за същия УПИ комплексен проект за инвестиционна инициатива съответства на идейния проект, приложен към офертата, спечелила конкурсната процедура.
Въз основа на тези фактически изводи въззивният съд е приел, че доколкото е налице неизпълнение на поетите с чл.7 и чл.8 от договора задължения, същото не се дължи на виновно поведение от страна на купувача, като е неоснователно в тази насока твърдението, че ответното дружество само се е поставило в невъзможност да изпълни поетото задължение, продавайки част от закупения имот. Посочил е, че самата продажба на идеални части от имота не съставлява такава пречка, тъй като забрана за такова разпореждане не съществува в договора и тъй като това отчуждаване по никакъв начин не влияе върху ПУП и съответно върху възможностите за застрояване. Изложил е съображения, че основната пречка да бъдат изпълнени задълженията, заложени в чл.7 и чл.8 от договора, е промяната в ПРЗ от 2008г. и обособяването на два отделни УПИ, извършено след продажбата, което изменение е било формално осъществено от общинската администрация и утвърдено от кмета на [община] съгласно предвидената за това законова процедура, с оглед на което е заключил, че са възникнали обективни и непреодолими пречки за реализирането на предвидения в договора инвестиционен проект. Въз основа на това е достигнал до извода, че неизпълнението на задълженията по чл.7 и чл.8 от договора не може да бъде вменено във вина на длъжника, което обуславя освобождаването му от отговорност съгласно чл.81, ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд е изложил и съображения, че изискуемите според конкурсните условия инвестиции в принадлежащия на ответното дружество имот са изпълними и ответникът своевременно е предприел стъпки за реализирането им, но предвид липсата на разрешение за проектиране и строителство на предложения от ответника комплексен проект за инвестиционна инициатива, не е настъпило и условието, предвидено в чл.9 от договора, и не е започнал да тече срокът за изпълнение.
По поставения материалноправен въпрос настоящият състав намира следното:
Съгласно чл.2, ал.1 и чл.14 ЗМСМА общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление, тя е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. В чл.17 ЗМСМА са посочени въпросите от местно значение, които гражданите на общината и избраните от тях органи имат право да решават самостоятелно, сред които са и общинското имущество и устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея. Политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяване на тези дейности, както и на други дейности, определени със закон, съгласно чл.20 ЗМСМА се определя от общинския съвет. В чл.5, ал.1 ЗУТ е предвидено, че общинските съвети и кметовете на общините в рамките на предоставената им компетентност определят политиката и осъществяват дейности по устройство на територията на съответната община, във връзка с което в този закон са им възложени конкретни правомощия.
Общината като юридическо лице може да встъпва в договорни правоотношения, подчинени на принципа на равнопоставеност на страните, и в този случай действа като субект на гражданското право. Правата и задълженията на страните по такова правотношение се определят от уговорките между страните и нормите на гражданското право. При неизпълнение на задълженията си по сключен договор общината в качеството си на страна по него носи отговорност при условията и в обема, предвидени в договора и относимите разпоредби на гражданския закон.
При осъществяване на възложените й със закон правомощия общината чрез своите органи встъпва в административноправни отношения, които се подчиняват на нормите на административното право. При упражняване на правомощията си органите на общината действат съобразно предоставената им по закон компетентност и защитата срещу актовете и действията им се реализира по реда на административното право.
Следователно преценката за качеството, в което действа общината и за относимите към действията й правни норми, следва да бъде извършена в зависимост от естеството на конкретните правоотношения, в които е встъпила. В случай, че общината е страна по гражданскоправен договор – продавач по договор за покупко-продажба на недвижим имот, и в същото време чрез своите органи упражнява правомощия по ЗУТ във връзка със статута и строителството в имота, предмет на този договор, тя встъпва в две различни по естеството си правоотношения. Поради това при осъществяване на административните си правомощия общината чрез своите органи не може да съобразява конкретните клаузи на договора, тъй като те не са относими и не регулират възникналото административното правоотношение, и следователно нейните действия в това й качество не могат да рефлектират върху отговорността й като страна по сключения договор.
По тези съображения настоящият състав дава следния отговор на поставения материалноправен въпрос: Действията на общината, с които тя чрез своите органи осъществява правомощията, предоставени й по силата на ЗУТ, не следва да бъдат приемани като действия по изпълнение или неизпълнение на задълженията й като страна по един договор, в който участва като гражданскоправен субект.
По същество на касационната жалба:
С договор № Д08-65/31.10.2007г., сключен на основание решение № 446 от 08.06.2006г. на ОбС, [община] в качеството си на продавач е продала на [фирма] в качеството му на купувач общински нежилищен имот, представляващ УПИ I, отреден за обществено делово обслужване в кв.228, кад.район 504 по плана на [населено място] с обща площ 5695 кв.м. за цена 1 690 000 лева без ДДС. В чл.7 купувачът се е задължил със свои сили и средства да изгради в урегулирания поземлен имот, описан в договора, Търговски и бизнес център съгласно одобрен от главния архитект на общината технически или работен инвестиционен проект, изпълнен в съответствие с представения идеен проект към офертата на купувача за участие в конкурса, представляващ неразделна част от договора, като се задължава да изготви за своя сметка и да представи за одобрение проекта в срок до 1 година от датата на договора. Съгласно чл.9 купувачът се задължава да завърши обекта, включително въвеждане в експлоатация с разрешение за ползване, в срок до 24 месеца от датата на издаване на разрешението за строеж. При неизпълнение на това задължение в уговорения срок купувачът дължи неустойка в размер на 50% от цената, определена в договора /чл.10, ал.1 от договора/. В чл.13 е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по чл.7-9 от страна на купувача продавачът, освен претенциите си за неустойки по чл.10 и чл.11, може да иска разваляне на договора.
С договор, сключен на 07.11.2007г. с нот.акт № 183, том VII, рег. № 11639, дело № 1243/2007г. на нотариус П. К., купувачът [фирма] е продал на [фирма] 4073/5695 идеални части от имота, предмет на посочения по-горе договор, за сумата 1 912 835 лева с ДДС. С оглед извършената продажба страните по нея са подали заявление вх. № 1068-1278-2 от 09.11.2007г. за изменение на ПУП за посочения УПИ и със заповед № 153 от 27.02.2008г. на кмета на [община] е одобрено изменение на ПРЗ в кв.228 по плана на града, като УПИ I – за О. е разделено на два урегулирани имота, както следва: УПИ I – 8709 – за О. в кв.228 с площ 4 073.00 кв.м., при граници: от три страни [улица] по плана на града, и УПИ II – 8708 – за О. в кв. 228 по плана на града, с площ 3 244.00 кв.м., при граници: от три страни [улица]. [фирма] и [фирма] са прекратили съсобствеността си в имота с договор за доброволна делба, сключен на 19.03.2008г., по силата на който първото дружество е получило в дял описания УПИ II – 8708 – О. с площ 3 244 кв.м., а второто дружество е получило в дял УПИ I – 8709 – О. с площ 4 073 кв.м.
От заключението на СТЕ се установява, че в новосъздадения УПИ II-8708 – за О. в кв. 228, придобит от ответника [фирма], попадат част от предвидените за евентуално изграждане по предложения проект обекти за евентуално бъдещо застрояване, а друга част попада в УПИ I – 8709 – за О.. В УПИ I – 8709 – за О. е реазизирано строителство на обект Б. М. К. на един етаж със застроена площ 1 510 кв.м., реализирано от [фирма]. Според заключението не е възможно в частта, извадена от УПИ I за О. и включена в новосъздаденото УПИ II – 8708 за О. в кв. 228 по плана на [населено място] , която е с площ от 1 622 кв.м., да се реализира строителство по представения идеен проект от ответника при проведения конкурс в [община], с който е класиран на първо място като участник в процедурата и сключил договор като купувач. Предвиденото застрояване с представения идеен проект от ответника [фирма] при проведения конкурс в [община], с който е класиран на първо място, е със застроена площ около 2520 кв.м. за сградите и около 3000 кв.м. за подземния гараж. Технически е възможно в УПИ II-8708 за О. в кв.228 по плана на [населено място] да се реализира строителство по вид, площ и предназначение на строежа, предложен от [фирма] в идейния проект, представен в процедурата по конкурса за избор на купувач на УПИ I за О. в кв.228 по плана на [населено място], при спазване на всички законови изисквания за реализиране на строителството /частична промяна на ПЗ за УПИ II – 8708 – за О., виза за проектиране на предвиденото в ПЗ, съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж, протокол за строителна линия и ниво/. Комплексният проект за инвестиционната инициатива, предложен от [фирма] за УПИ II – 8708 за О. съответства на предвиденото за Обществено и делово обслужване като предназначение на строежа, предложен от [фирма] в идейния проект, представен в процедурата по конкурса за избор на купувач на УПИ I за О. в кв.228 по плана на [населено място].
По делото е установено, че строителството на обекта, предмет на сключения между страните договор, не е започнало.
Въз основа на изложените обстоятелства настоящият състав намира, че в резултат на извършената от ответника продажба на идеална част от имота, предмет на сключения с ищеца договор, последващото изменение на ПРЗ в кв.228 на [община] и сключения от ответника договор за доброволна делба, в частта от този имот, попадаща в придобития от ответника нов УПИ II – 8708 за О. в кв. 228 по плана на [населено място] , не е възможно да се реализира строителство по представения от ответника идеен проект при проведения конкурс в [община], с който е класиран на първо място като участник в процедурата и сключил договор като купувач. Следователно ответникът се е поставил в невъзможност да изпълни точно задълженията си, поети с чл.7, ал.1 от договора. Съдът приема за установено и това, че в срока по чл.7, ал.2 от договора ответникът е представил комплексен проект за инвестиционната инициатива за УПИ II – 8708 за О., който съответства на предвиденото за Обществено и делово обслужване като предназначение на строежа, предложен от ответника в идейния проект, представен в процедурата по конкурса за избор на купувач на УПИ I за О. в кв.228 по плана на [населено място], но не е представил инвестиционен проект съгласно поетото с тази клауза задължение. Независимо от обстоятелството, че според съдебно-техническата експертиза е технически възможно в УПИ II-8708 за О. в кв.228 по плана на [населено място] да се реализира строителство по вид, площ и предназначение на строежа, предложен от [фирма] в идейния проект, представен в процедурата по конкурса за избор на купувач на УПИ I за О. в кв.228 по плана на [населено място], при спазване на всички законови изисквания за реализиране на строителството /частична промяна на ПЗ за УПИ II – 8708 – за О., виза за проектиране на предвиденото в ПЗ, съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж, протокол за строителна линия и ниво/, такова изпълнение няма да съответства точно на поетото с договора задължение. В този смисъл се явява неправилен изводът на въззивния съд, че не е настъпило условието, предвидено в чл.9 от договора, и не е налице неизпълнение на поетите от страна на ответника задължения.
С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, формално осъщественото от [община] изменение на първоначалния ПУП и обособяването на два отделни УПИ не може да обоснове извод, че действията на общината са довели до обективни и непреодолими пречки за реализирането на предвидения в договора инвестиционен проект, в какъвто смисъл е изводът на въззивния съд. Това изменение е било поискано от ответника с оглед извършени от него действия по разпореждане с част от придобития имот, които макар да не са в противоречие със закона, са го поставили в невъзможност да изпълни точно поетите с договора задължения. Изложеното обуславя извод, че констатираното неизпълнение на договора от страна на ответника е виновно и не е налице основанието по чл.81, ал.1 ЗЗД за освобождаването му от отговорност.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на клаузата на чл.7 от договора поради противоречието й с решението на ОбС К. и одобрения от него проект на договор, представляващ неразделна част от конкурсната документация. Тази клауза съответства на офертата и идейния проект, с който ответникът е участвал в конкурса за закупуване на имота и е бил избран за купувач. Макар да е налице несъответствие между условията, при които с решение на ОбС е обявен конкурсът за продажба на общинския имот, и клаузата на чл.7, ал.1 от сключения договор, тъй като в решението на ОбС е предвидено задължение за купувача да изгради в имота търговски обект и О. със ЗП, не по-малка от 1000 кв.м., офертата на купувача, в която е бил обявен за купувач и с която е съобразен чл.7, ал.1 от договора, отговаря на това изискване, тъй като предвиденият за застрояване обект е с площ, по-голяма от 1 000 кв.м.
Неоснователно е и възражението на ответника за нищожност на утоворената в чл.10, ал.1 от договора неустойка поради противоречие с добрите нрави. Нищожни поради противоречие с добрите нрави са тези сделки или тези отделни клаузи от сделки, при които явното съдържание на сделката, целта й или външно установимите мотиви за сключването й противоречат на морала и справедливостта. Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Естеството и целта на задължението за неустойка като санкция за виновното неизпълнение на договора и като обезщетение за претърпените вреди само по себе си не противоречи на добрите нрави. Преценката за действителността на неустойката следва да се основава на вида на неизпълнението и естеството на неизпълнените задължения, за обезщетяване на които е уговорена неустойката, и конкретно определения й размер, както и другите конкретни обстоятелства по делото. Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010г. по т.д. № 1/09г. на ОСТК Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В настоящия случай неустойката по чл.10, ал.2 от договора, тълкувана в съответствие с останалите клаузи на договора и чл.13 от същия, е компенсаторна и е съобразена със съществените задължения, поети от купувача, за чието неизпълнение е уговорена, които се състоят не само в заплащане на цената на имота, но и в изграждане на Търговски и бизнес център с оглед предназначението на имота за О.. Поради това настоящият състав намира, че по начина, по който е договорена, неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и следователно не противоречи на добрите нрави и не е нищожна.
По изложените съображения настоящият състав намира, че в тежест на ответника е възникнало задължението да заплати на ищеца предвидената в чл.10, ал.1 от договора неустойка в размер на 50% от цената на договора, възлизаща на 845 000 лева. Поради това предявеният от ищеца частичен иск за сумата 25 500 лева е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2010г. до окончателното й изплащане.
Поради това въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на посочения иск, като бъде постановено друго, с което искът бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора направените разноски за трите инстанции за уважения иск в размер на 2 099,50 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за първата инстанция в размер на 378 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 650 от 07.11.2014г. по в.т.д. № 1006/2014г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, I състав, в частта, с която е потвърдено решение № 267 от 05.06.2014г. по т.д. № 145/2010г. на Старозагорски окръжен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от [община] против [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 25 500 лева – договорна неустойка за неизпълнение на чл.7, ал.1 от договор за покупко-продажба на недвижим имот № Д-08-65/31.10.2007г., част от общо дължимата неустойка от 845 000 лева, и [община] е осъдена да заплати на [фирма] разноски за първоинстанционното производство за разликата над 378 лева до 2 520 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ап.3 да заплати на [община], [населено място], [улица] сумата 25 500 лева /двадесет и пет хиляди и петстотин лева/ - договорна неустойка по чл.10, ал.1 от договор за покупко-продажба на недвижим имот № Д-08-65/31.10.2007г., част от общо дължимата неустойка от 845 000 лева, на основание чл.92 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.03.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2 099,50 лева /две хиляди деветдесет и девет лева и петдсет стотинки/ - разноски за трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|