Р Е Ш Е Н И Е № 40 София, 27.05.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ИНА АНДОНОВА.......……. и с участието на прокурора.......……….……................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 904 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 97/17.ІІ.2020 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от А. Б. от [населено място] въззивно решение на СГС по гр. дело № 16677/2017 г. е бил допуснат при наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК: констатираната очевидна неправилност на този съдебен акт за отхвърляне на осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 421 ТЗ, предявен от заветник на паричен влог срещу ответната „Инвестбанк” АД, отказала – година след настъпването на конкретната mortis causa - връщането на вложената от неговия завещател сума в размер на 11 032 евро (единадесет хиляди тридесет и две евро), ведно с лихви в размер на 598.60 евро, чиято левова равностойност сумарно възлиза на 22 747.48 лева (родова подсъдност на спора пред районен съд като първа инстанция съгласно чл. 104, т. 4 ГПК). В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът А. Б. е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, че поддържа жалбата си и претендира отменяване на атакуваното въззивно решение на СГС и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който претенциите му за главница и лихви срещу ответната „Инвестбанк” АД да бъдели уважени в пълните предявени размери, а алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при уважаване на оплакването за допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответната по касация кредитна институция е изразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК становище, че касационната жалба е неоснователна, доколкото ищецът, сега касатор, бил само и единствено заветник на определено лице и в рамките на това, че е заветник претендира определени права. Поради това намиращият се в делото документ за съществуваща родствена връзка по съребрена линия между него и завещателя П. Босилков следвало да се обсъжда единствено във връзка с отказа (писмо с изх. № 45-9400-1671/28.V.2015 г.) на [община] да снабди този заветник с удостоверение за наследници на праводателя му, обоснован с наличието на наследници по закон от предходен ред, а именно живите първи братовчеди на покойния титуляр на завещания влог в „Инвестбанк” АД. В депозирана по делото писмена защита процесуалният представител на банката поддържа искане за постановяване на решение по съществото на спора за отхвърляне на исковата претенция. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на касатора А. Б., становището, аргументите и искането на ответната по касация „Инвестбанк” АД за отхвърляне на жалбата му като неоснователна, наред с осъдителния иск, вкл. и наведените в тази връзка доводи в представената по делото писмена защита, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: По своето естество, като произтичащ от твърдяното неизпълнение от страна на банката длъжник по договор за паричен влог (т.е. абсолютна търговска, банкова сделка от категорията пасивни), спорът по настоящето дело, въведен с осъдителния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 421 ТЗ на ползвател на платежна услуга, има характера на платежен: според терминологията на чл. 128 от относимия към разрешаването му Закон за платежните услуги и за платежните системи /отм./, действал до влизането в сила на 6 март 2018 г. на сегашния закон с идентично наименование /ЗПУПС/. Съгласно чл. 130, ал. 2 от закона от 1.ХІ.2009 г. /отм./, производството пред комисията за платежни спорове не е задължителна предпоставка за предявяване на иск в съда. Следователно, при дължимата от ВКС служебна проверка, в конкретния случай се установява, че атакуваното от А. Б. въззивно решение е валиден и процесуално допустим съдебен акт. От естеството на спора като платежен на плоскостта на чл. 44 ЗПУПС /отм./, т.е. търговски, защото е относно неизпълнението на задължение на доставчик на платежна услуга /ДПУ/ по абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ-във вр. чл. 421 ТЗ, по никакъв начин не следва, че разрешаването му би било възможно без изясняване на точното съотношение между наследяването по закон и по завещание, като две отделни основания, но също и предвид ноторното обстоятелство, че банковата практика отдавна е прекосила класическия контур на паричния влог, примесвайки го с елементите на банковата разплащателна сметка, с което бива размит и ерозиран присъщия едностранен характер на сделката. Касационната жалба на ищеца А. Т. Б. от [населено място] е основателна. При едни и същи доказателства, събрани в хода на първоинстанционното разглеждане на платежния по същността си спор, осъдителният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 421, ал. 1 ТЗ е бил уважен от първостепенния съд с мотив, че процесните вземания за главница и лихви в евро на наследодателя П. А. Босилков са били придобити от ищеца А. Б. по силата на частно завещателно разпореждане на вложителя, направило го заветник и затова ответната банка е била длъжна да му ги изплати. Същата претенция обаче е била отхвърлена от въззивната инстанция с аргумент, че „Инвестбанк” АД следвало да изплати сумите по влога на наследниците по закон на титуляра на влога П. А. Босилков, „а видно от представеното по делото удостоверение за наследници на същия, ищецът не е от кръга на наследниците му по закон”. Обжалваното въззивно решение на СГС се основава единствено на индиция за наличие на други наследници на завещателя Босилков, тъй като от съдържанието на протоколите за проведените открити заседания по делото в двете предходни съдебни инстанции не може да се констатира приемане - по надлежния процесуален ред на такова нарочно писмено доказателство: „удостоверение за наследници” по смисъла на чл.чл. 9-12 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.ІV.2012 г., издадена съвместно от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието. Атакуваното въззивно решение на СГС е и частично немотивирано, което представлява особено съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 236, ал. 2 ГПК, изискващо посочване на исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Изводът за наличието на този порок по см. на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК следва по необходимост от отсъствието на каквато и да било аргументация за съотношението между визираните две конкуриращи се основания за наследяване, резултирала в свеждане на процесното нотариално завещание от 3.Х.2013 г. до „правно нищо”, но без то да е било изрично прогласявано за нищожно. Няма мотиви както относно приложимата към разрешаване на спора законова и подзаконова нормативна уредба, така и по приложимостта на Общите условия на „Инвестбанк” АД - независимо, че в представено по делото нейно писмо (с изх. № 711-ЦУ-21/30.VІ.2015 г.) се съдържа изрично позоваване на „условията и реда, предвидени в т. 7.8 от Раздел ІІІ – „Банкови сметки” на същите, като Общи условия, общодостъпни на интернет-страницата й: www.ibank.bg. Настоящият касатор, легитимирал се като заветник на паричен влог в евро пред ответната по осъдителния му иск банка със завещанието по чл. 24 ЗН, е имал правното очакване, че следва да бъде третиран като „лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата” по този паричен влог. Друг е въпросът, че самото понятие „завещание” има многосмислово значение - дори и ако се изхожда само от доктриналната му дефиниция като: едностранен, личен, формален и отменим акт, с който едно лице се разпорежда за след смъртта си с цялото или с част от имуществото си в полза на друго, определено от него лице. Иманентно присъщ белег на абсолютната търговска сделка паричен влог по чл. 421 ТЗ е не само влагането на парични суми, но и задължителното й сключване при общи условия на съответната банка. От редакцията на долупосочените текстове към датата на откриване на процесния паричен влог, както и към по-късния момент на завеждането на осъдителния иск по чл. 421 ТЗ, т.е. към ДВ, бр. 62 от 14.VІІІ.2015 г., разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 от Закона за кредитните институции са предвиждали, че всяка банка може да приема пари на влог само при обявени условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти вложители, като тези условия се формулират ясно и по разбираем за клиентите начин. На тази плоскост в процесния случай може да се констатира, че съгласно т. 7.8.1.(5) от Общите условия на ответната по касация „Инвестбанк” АД, действали през горепосочения период, че за разпореждане със сумите от сметката, респ. закриването й в случай на смърт на титуляра, следвало да бъде представено обявено от нотариус завещание „при наследяване по завещание”. Процесното нотариално завещание от 3.Х.2013 г. дефинитивно е такова, което не се нуждае от обявяване от нотариус, щом като е от вида по чл. 24 ЗН. По-нататък, съгласно 7.8.3 от същите ОУ, приети въз основа на действалия тогава ЗПУПС /отм./, при представено пред банката завещание, същата изпълнява завещателното разпореждане „независимо от наличието на писмено удостоверени пред нея наследници по закон”. Нещо повече: не само „няма задължението да следи за правата на наследници по закон с право на запазена част”, но и „няма задължение да следи за правата на потенциални наследници, които не са удостоверени писмено пред нея”. Именно такова качество на касатора Б.: като на „потенциален наследник” от ІV-и ред, има единствено предвид постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение по настоящето дело за допустимост на касационния контрол при наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Поради това не следва да се обсъжда приложимостта към платежния спор на задължителните постановки на цитираното в писмо с изх. № 45-9900-1671/28.V.2015 г. на кмета на район „Ю.” на [населено място] тълкувателно решение № 3/30.ХІІ.1994 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/1994 г., което, съгласно чл. 130, ал. 2, предл. 3-то ЗСВ, на общо основание е задължително и за органите на местното самоуправление. Доколкото в цитираните текстове от Общите условия на ответната по касация „Инвестбанк” АД, които са ясно и точно формулирани, се говори само за наследници по завещание – не и за заветници, ще следва при бъдещото повторно разглеждане на спора по същество да бъдат изложени съображения дали същите правила в ОУ на ответната банка се отнасят в равна степен и за заветниците и по-конкретно дали при завета на паричен влог, частният правоприемник замества титуляра в правоотношението по този неправилен влог в положението, в което то се намира към момента на откриване на наследството, т.е. като по безвъзмездна цесия с оглед на смърт. С оглед всичко изложено, налице са и двете предпоставки по чл. 293, ал. 3 ГПК за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Последният ще следва да се произнесе по основателността на направеното възражение за нищожност на процесното нотариално завещание заради порок в структурата на международния номер на банковата сметка на завещателя /т.нар. „IBAN” или International Bank Account Number/, съобразявайки и тълкувателното правило in favorem testamenti - във връзка със завещателната свобода. Същевременно, с оглед възприетата в доклада на първостепенния съд правна квалификация на осъдителния иск като по „чл. 421 ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД”, срещу която процесуалният представител на ответната банка не е възразил, следва да се счита преклудирано възражението му, че предмет на процесния завет било „родово определено имущество”, което не можело да бъде придобито непосредствено от заветника, защото: „наследниците по закон следвало да му прехвърлят съответното количество родово определени вещи”. Паричният влог (depositum irregulare) е изрично законодателно закрепен именно в текста на чл. 421 ТЗ (със заглавие, изразяващо главното му съдържание) - като отделен вид абсолютна /банкова/ пасивна търговска сделка, с предмет конкретна парична сума, от което следва, че горната защитна теза е лишена от нормативна опора още от 3.Х.1996 г. насам. При наличието на веднъж прието по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза не следва повторно да се слуша защитното възражение на „Инвестбанк” АД, че сума в размер на 11 032 EUR не била депозирана приживе, като „вземане по срочен депозит в банка” на датата 14.ІХ.2011 г., от страна на завещателя П. А. Босилков (поч. на 30.V.2014 г.). Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК новият състав на СГС дължи произнасяне в решението си по спора и по разноските за водене на делото пред Върховния касационен съд. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 100 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 7.І.2019 г., постановено по гр. дело № 16677/2017 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с горните указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2