Ключови фрази
Длъжностно присвояване, ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава * процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 216

Гр. София, 14 ноември 2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора А. Гебрев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 880/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 2 и сл. от НПК.
Образувано е по касационен протест на Софийска градска прокуратура против въззивна присъда № 120/20. 04. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1967/2015 год. по описа на Софийски градски съд, НО, осми въззивен състав.
В протеста са изложени аргументи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В подкрепа на тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила прокурорът изтъква, че въззивната инстанция е игнорирала някои от доказателствата, а други е интерпретирала превратно, с което е допуснала нарушение на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, довело и до неправилно приложение на материалния закон. В допълнение към протеста се сочи, че съдът не е дал възможност на вещите лица, изготвили заключенията на икономическите експертизи, да ги защитят. Твърди се, че в мотивите към присъдата не се съдържат съображения защо се приема, че повторната експертиза е по-обективна и по-пълна от тези, назначени в хода на досъдебното производство, респ. защо не са кредитирани първоначалните експертизи. Според прокурора мотивите са вътрешно противоречиви, доколкото веднъж се сочи, че счетоводството на сдружението било водено от свид. Д., а след това се поддържа, че свид. А. подреждала и класирала счетоводни документи. Аналогични съображения за логически противоречия се излагат и по отношение приетите от СГС действия на свид. Я. и свид. Я.. Изтъква се, че вследствие неправилния анализ на доказателствената съвкупност е направен незаконосъобразен извод, че подсъдимата не е осъществила състава на престъпление по чл. 202 от НК. Поддържа се искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения.
Гражданският ищец Сдружение /наименование/ не изразява становище по основателността на протеста.
Защитниците на подсъдимата считат, че протестът е неоснователен и не са допуснати твърдените от прокуратурата нарушения на процесуалните правила при оценката и анализа на доказателствата. Пледират присъдата да бъде оставена в сила.
Подс. М. Ц. моли съда да потвърди оправдателната присъда на Софийски градски съд.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда от 05. 03. 2015 год., постановена по н. о. х. д. № 17428/2013 год., Софийски районен съд, НО, 11 състав е признал подс. М. А. Ц. за виновна в това, че в периода от 15. 08. 2003 год. до 14. 10. 2004 год. в качеството на длъжностно лице – председател на Сдружение /наименование/ присвоила чужди пари - 25 748,85 лв., поверени и да ги управлява, като присвояването е в големи размери и има за предмет средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава, поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1 и т. 3, пр. 2 вр. чл. 201 от НК и чл. 54 от НК я е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, както и на лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавни и общински учреждения, търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел за срок от две години, като я е признал за невиновна за разликата до пълния размер на обвинението.
На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимата е осъдена да заплати на Сдружение /наименование/ сумата от 25 748,85 лв., представляваща претърпени от деянието имуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от 14. 10. 2005 год. до окончателното плащане, като предявеният граждански иск е отхвърлен за разликата до пълния му размер от 43 414,72 лв. като неоснователен.
Съдът се е произнесъл по разноските и по веществените доказателства по делото.
Срещу присъдата са подадени протест на прокурора и жалби от подсъдимата и от гражданския ищец. С присъда № 120/20. 04. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1967/2015 год., Софийски градски съд, НО, осми въззивен състав е отменил първоинстанционния съдебен акт в наказателно и гражданско осъдителната му част, като е оправдал изцяло М. Ц. и е отхвърлил гражданския иск.

Касационният протест е неоснователен.
Доводите, свързани с наличието на съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, следва да бъдат разгледани на първо място, доколкото от основателността им зависи дали ще бъдат обсъждани съображенията на страните, отнасящи се до приложението на материалния закон.
Не се основава върху материалите по делото тезата на прокурора за несъответствие на мотивите към въззивната присъда на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК поради това, че не са изложени съображения във връзка с експертизите, изслушани и приети в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие. Обстоятелството, че прокуратурата има различно виждане за обосноваността на заключенията, не означава, че контролираната инстанция е игнорирала задълженията си по чл. 154, ал. 2 от НПК да мотивира несъгласието си с експертизите, приети от първостепенния съд. Внимателният прочит на мотивите недвусмислено показва, че както заключенията на вещите лица Н. Н. и Х. Ч., така и това, изготвено от експертите В. С. и Е. М., са били обект на обстоен анализ от СГС. Независимо, че е заявил, че няма да обсъжда двете заключения, приложени към материалите от досъдебното производство, на л. 37, а след това и на л. 42 от мотивите съдът аргументирано е защитил тезата си, че те не заслужават доверие поради вътрешната им противоречивост и поради заявената от вещите лица Ч. и Н. липса на компетентност да преценят дали разходите, доказани с инкриминираните документи, са относими към проекта, като въпреки отсъствието на специални знания експертите са направили изводи за неправилното им признаване от централния орган, контролиращ целевото разходване на средствата по програма /наименование/. Пак на л. 37 от мотивите са обективирани и основанията на въззивната инстанция да възприеме заключението на счетоводната експертиза, прието в хода на въззивното съдебно следствие.
Неоснователни са и доводите, че въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила като не е дала възможност на вещите лица Ч. и С. да защитят изготвените от тях експертни заключения. Действително от протокола за съдебно заседание, проведено на 06. 07. 2015 год., е видно, че след като на експертите са били поставени многобройни въпроси, на които те са дали противоречащи си отговори, разпитът им е прекратен, но този факт не дава основание да се счита, че обстоятелствата по делото са останали неизяснени или че са били нарушени правата на страните и в частност на прокуратурата. Основното и допълнителното заключение, намиращи се в т. 6 от ДП, са били изслушани и приети в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Именно в този процесуален стадий вещите лица са защитили своите експертни изводи и разпитът им от въззивния съд съвсем не е бил задължителен съгласно чл. 327, ал. 3 от НПК. Изслушването им от СГС е било насочено към изясняване и конкретизиране на отговорите, които те са дали на поставените им задачи с оглед преценка на необходимостта от допускане на повторна или допълнителна експертиза. След като се е убедила, че изслушването на такава е наложително, въззивната инстанция е предприела дължимите процесуални действия съобразно чл. 153 от НПК срещу което нито прокуратурата, нито останалите страни са депозирали възражения.
Вярно е, че градският съд не е бил достатъчно прецизен, третирайки експертизата, приета в хода на въззивното съдебно следствие, ту като повторна, ту като допълнителна, но това обстоятелство не може да обоснове отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, каквито са претенциите на прокуратурата. Това е така, защото в съдебно заседание на 06. 07. 2015 год. въззивната инстанция подробно и изчерпателно е посочила какви съображения налагат да бъде допусната повторна експертиза.
Поради това, че се основават на некоректен прочит на мотивите към присъдата, са несъстоятелни доводите в протеста за наличие на вътрешно противоречие в изводите относно дейността, извършвана от свид. Я.. На стр. 21 от мотивите съдът е посочил, че към инкриминирания период свидетелката се грижела за внучето на подсъдимата, но отделно от тази дейност М. Ц. я ангажирала и във връзка с проекта по програма /наименование/, като задачата и била да оказва методическа помощ и да дава указания относно начина на изработка на материалите, съпровождащи проекта, както и досежно начина, по който следва да се разработи една или друга тема. Видно е, че съдът е приел, че се касае за две независими една от друга, но извършвани паралелно дейности, като осъществяването на едната не изключва логически другата.
Аналогично е и положението с възраженията на прокурора, отнасящи се до дейността на свид. П. А., осъществявана по силата на договор № 2/15. 07. 2003 год., тъй като приетите от СГС фактически положения, че поначало счетоводството на Сдружение /наименование/ е водено от лицето Д., (което не е разпитвано като свидетел) не противоречат на друга фактическа констатация на въззивната инстанция – че свид. А. е класирала и подреждала счетоводни документи, касаещи проекта – предмет на обвинението. Коментираният извод не е произволен и не се основава на предположения, а е резултат от съпоставяне показанията на свид. А. пред първата инстанция и обясненията на подсъдимата при съобразяване и на писмените доказателства, установяващи наличието на икономическо образование на свидетелката и компетентност да извършва дейността – предмет на договора. Наред с това въззивният съд е обсъдил противоречията в показанията на А. в двете фази на наказателния процес и след като е установил, че тези пред разследващ орган са приобщени към доказателствената съвкупност без съгласието на подсъдимата и са единствените, подкрепящи обвинителната теза, в съответствие с чл. 281, ал. 8 от НПК е приел, че не могат да обосноват осъдителна присъда по този пункт на обвинението.
Несподеляеми са и доводите във връзка с договора, подписан със свид. К. Я.. Контролираната инстанция е анализирала заявеното от него в светлината на показанията на свидетелите В. Г., З. И. и Д. П.. След обстоен анализ на твърденията им съдът е достигнал до логически верен извод, че макар Я. да не водил курс по немски език съобразно посоченото в договора, подсъдимата е осигурила на студентите от втората група такъв и техен преподавател е била именно С. П., по чиято молба Я. е подписал инкриминирания документ, позволявайки и да избегне плащането на данъци.
Извън обсъденото по-горе, касаещо три пункта от обвинението, протестът съдържа неконкретизирано оплакване за игнориране на доказателства и за превратното им интерпретиране без да се сочи кои от тях са пренебрегнати и кои са изопачени от въззивния съд. Внимателният прочит на проверявания съдебен акт и на материалите по делото не дава основание за отправяне на упрек към аналитичната дейност на контролираната инстанция и за възприемане на бланкетните твърдения за опорочено формиране на вътрешното и убеждение. В изпълнение на задължението си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда градският съд е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване, като е изградил фактическите си констатации единствено върху доказателства и доказателствени средства, събрани и проверени по реда на НПК. Както гласните и писмените доказателства, така и експертните заключения, са били обсъдени поотделно и в съвкупността им, а оценъчната дейност на СГС е реализирана при спазване на правилата на формалната логика. Доказателствата са ценени съобразно действителните им смисъл и съдържание, като са изложени убедителни мотиви във връзка с достоверността им. Предмет на задълбочено обсъждане е бил всеки един от пунктовете на обвинението, като е посочено кои са доказателствата, относими към него и установяват ли по изискуемия от НПК категоричен начин тезата на прокурора, че подсъдимата е получила парични суми по програма /наименование/, но не е извършвала дейностите, за които са представени инкриминираните отчетни документи, респ. присвоила ли е средствата, отпуснати на сдружението посредством нецелевото им разходване.
Отсъствието на претендираните от прокурора нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение, води до неоснователност и на доводите му за неправилно приложение на материалния закон.
При положение, че е установено, че част от инкриминираните разходооправдателни документи (договорите с В. М. и М. П.; фактурите с №№ 4546/16. 12. 2003 год. и 38/18. 08. 2003 год., както и суифт съобщенията за паричен превод в банки извън страната) не са описани в отчетите, представени пред Центъра за развитие на човешките ресурси и той не е извършвал плащане по тях, въззивната инстанция законосъобразно е приела, че за тези суми не следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата, доколкото обвинението твърди, че присвояването на тези средства, отпуснати по програма /наименование/, е осъществено посредством нецелевото им разходване.
За друга част от документите – фактурите с №№ 229/10. 11. 2003 год., 15216/07. 07. 2004 год., 017/04. 06. 2004 год. и 44084/22. 07. 2004 год. е направен извод, че с оглед предмета на договора с ЦРЧР разходите са относими към проекта, като освен това сумата по последната от тези фактури е заплатена със средства на сдружението, а не с такива, отпуснати по програма /наименование/. След като е установено, че сумите са изразходвани съобразно целта, за която са били предоставени на сдружението, касационната инстанция оценява като законосъобразен извода на СГС, че деянието по тези пунктове на обвинението е несъставомерно.
Аналогична констатация се налага и по отношение на договорите, сключени с П. А., Х. Й., Т. Я., М. З., А. Я. и К. Я., за които държавното обвинение поддържа, че дейност по тях изобщо не е извършвана от свидетелите и те не са получавали заплащане от сдружението, представлявано от подсъдимата. За всички тях въззивният съд е приел, че дейностите са реално осъществени и са пряко свързани с проекта, финансиран от програма /наименование/. Обстоятелството, на което акцентира прокуратурата в протеста – че свид. Я. не е преподавал немски език на студентите от втората група, не води до извод, че сумата – предмет на този договор е присвоена от подсъдимата, защото е установено, че те са посещавали такъв курс, организиран от сдружението, т. е. дейността реално е извършена, макар и от друго лице.
Няма основание да не бъдат възприети и изводите относно сумата от 4 479,45 евро, за които прокуратурата твърди, че са изтеглени от подсъдимата, но не са разходвани за извършване на дейност по проекта и не са представени документи на ЦРЧР, с които да бъде оправдан пред него този разход. В съответствие със закона и доказателствата по делото (обясненията на подсъдимата, заключението на повторната счетоводна експертиза и фактура № 057/30. 09. 2003 год. с издател А. Институт – [населено място]) градският съд е приел, че подсъдимата не се е разпоредила с тези средства на сдружението в свой личен интерес, тъй като те са послужили за заплащане на чуждестранния партньор за организиране на практиката на двете групи студенти в Германия.
На последно място, настоящият състав на ВКС не намира основание да отправи упрек към изводите на контролираната инстанция досежно договора с А. Р. и тези касателно сумата от по 350 евро, платена на двадесет и четиримата студенти за престоя им в Германия.
Съдът е съобразил, че единственото доказателствено средство в подкрепа на обвинението с предмет договор № 2/07. 01. 2004 год. са показанията на Р. от досъдебното производство, дадени пред разследващ орган, които са били приобщени от първата инстанция на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от НПК, без СРС да отчете, че цитираната разпоредба препраща единствено към основанията по ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, а подсъдимата и защитникът и не са дали съгласие за прочитане на показанията и от досъдебното производство и следователно чл. 281, ал. 5 от НПК е неприложим. След като законосъобразно е изключил от доказателствената съвкупност това доказателствено средство, градският съд логично е достигнал до извод за недоказаност на обвинението по този пункт.
Що се отнася до сумите от по 350 евро, платени съгласно приложените по делото разходни касови ордери на студентите от двете групи за практиката им в Германия, следва най-напред да се подчертае вътрешната противоречивост на обвинението, доколкото веднъж се поддържа, че на всеки от тях са били изплащани по пет евро за всеки ден от пребиваването им в чужбина, а след това се твърди, че двадесет и четиримата практиканти изобщо не са получавали никакви средства, а подсъдимата задържала за себе си тези суми. Ако тезата на прокурора е била, че вследствие по-кратката продължителност на практиката на студентите е заплатено само за този период, а подсъдимата е присвоила разликата, това е следвало да бъде ясно формулирано в обвинителния акт, за да може Ц. да организира защитата си. От друга страна, и по отношение на този пункт от обвинението въззивната инстанция е направила констатация за сериозен доказателствен дефицит, произтичащ от изтеклия значителен период от момента на деянието. След като е анализирал показанията на двадесет и четиримата свидетели градският съд е посочил, че те не позволяват да бъде установена с изискуемата от НПК категоричност колко време е пребивавал в Германия всеки един от тях, кога се е завърнал и какви суми е получил по време на престоя си, за да се приеме, че разликата до 350 евро е присвоена от подсъдимата.
С оглед изложеното касационната инстанция не констатира наличие на основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, поради което атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 120/20. 04. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1967/2015 год. по описа на Софийски градски съд, НО, осми въззивен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.