ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 285   София 16.04.2010 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април  две хиляди и десета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА                 ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА                                       БОЯН БАЛЕВСКИ   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело № 235/ 2010   год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Ю” АД - гр. С. срещу Определение № 622 от 21. ХІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 5578/ 2009 г. на Видински окръжен съд , с което е потвърдено Разпореждане № 9* от 2. Х.2009 г. по ч.гр.д. № 1627/ 2009 г. на Видински районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на Банката за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 418 вр. чл. 417 т. 6 ГПК срещу И. Ц. И. и А. Г. И. - двамата от гр. В. за сумата 50 000 лв. - част от отпуснат кредит с Договор за банков кредит № 542/21. ХІІ.2000 г., сключен между “Българска пощенска банка” АД и “С” ООД - гр. В., обезпечен с договорна ипотека, сключена с нот.акт №102,н.д. №626/2000 г. върху имот на “С”ООД - гр. В.. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на определението и поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като липсва съдебна практика по разрешения съществен процесуалноправен въпрос: може ли Банката да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418 вр. чл. 417 т. 6 ГПК срещу ипотекарни длъжници, придобили имота след сключване на ипотечния договор, който имот служи за обезпечение на кредитното задължение. Ответниците по частната жалба И. Ц. И. и А. Г. И. - двамата от гр. В. не изразяват становища по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. За да потвърди разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжници И. Ц. И. и А. Г. И. - двамата от гр. В., въззивният съд е приел, че между Банката и “С” ООД - гр. В. е сключен на 21. ХІІ.2000 г. Договор за кредит за 200 000 лв. и кредитополучателят е ипотекирал недвижим имот, част от който впоследствие е прехвърлил на И. Ц. И. с нот.акт №6 по н.д. № 524/2001 г. Направил е извод, че няма пречка Банката да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането се основава на ипотечен акт по чл. 173 ал. 3 ЗЗД, което може да стане въз основа на акт за вписване на ипотеката - въз основа на договора за ипотечен кредит със страни Банката и “С” ООД, поради което не следва да се уважи срещу посочените приобретатели на имота заявлението по чл. 418, във вр. чл. 417 т. 6 ГПК. Изложеният от жалбоподателя процесуален въпрос: може ли Банката да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418, във вр. чл. 417 т. 6 ГПК срещу приобретатели на част от имота, който въз основа на договор за ипотека обезпечава договора за банков кредит, е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът му. Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 173 ал. 3 ЗЗД е нова, създадена с §23 от ПЗР на ГПК (Д.в. бр.59/ 20.VІІ.2007 г.) и по приложението й няма установена съдебна практика. Със създаването на института на заповедното производство с ГПК (Д.в. бр.59/ 2007 г.), с новата разпоредба на чл. 173 ал. 3 ЗЗД, при определени условия: ако вземането е за парична сума или за него е уговорена парична неустойка, законодателят е създал възможност кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК въз основа на акта за вписване на ипотеката. Така заявителят може да иска заповед за изпълнение въз основа на документ, на основание чл. 417 т. 2 ГПК, като Банка, както и на основание чл. 417 т. 6 ГПК въз основа на акта за вписване на ипотеката, тъй като вземането е за парична сума, съгласно разпоредбата на чл. 173 ал. 3 ЗЗД. Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. От разпоредбата на чл. 173 ал. 3 ЗЗД не следва, че Банката може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418 вр. чл. 417 т. 6 ГПК срещу приобретателите на част от ипотекирания от кредитополучателя имот. Актът за вписване на ипотеката е въз основа на договора за ипотечен кредит със страни Банката и “С” ООД, поради което заповед за изпълнение по чл. 417 т. 6 ГПК Банката може да иска срещу “С” ООД, но не и срещу лицата, на които е прехвърлен част от ипотекирания имот. Разпоредбата на чл. 173 ал. 3 ЗЗД разширява кръга на лицата, които могат да искат издаване заповед за изпълнение въз основа на документ, но не променя изискването на закона вземането да се основава на ипотечен акт, какъвто е сключен от Банката и кредитополучателя “С” ООД, който акт не касае приобретателите на част от имота - посочените в заявлението длъжници И. и А. И. .чредената с нот.акт № 102/ 2000 г. от “С“ ООД ипотека, е за обезпечение на отпуснатия на дружеството кредит и осигурява възможност кредиторът да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост да се намира той, съгласно разпоредбата на чл. 173 ал. 1 ЗЗД. Ипотеката следва имота и независимо от последващата продажба, купувачът придобива имота, обременен с ипотечно право и кредиторът може да изнесе имота на публична продан и да се удовлетвори по предпочитание от цената му независимо кой е собственик след учредяването на ипотеката. Тъй като ипотекартният кредитор може да осъществи правото си за удовлетворяване на вземането си по предпочитание само по реда на принудителното изпълнение, той може да изнесе на публична продан имота и съгласно чл. 173 ал. 1 ГПК да се удовлетвори предпочтително пред всички други кредитори на длъжника, но въз основа на договора за кредит със С. ”ООД и вписаната договорна ипотека върху имота, слущаж като обезпечение на кредита, не може да получи заповед за изпълнение срещу лица, чужди на договора за ипотека, обезпечаващ договора за кредит. ПКПо изложените съображения правилно въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение   О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Ю” АД - гр. С. срещу Определение № 622 от 21. ХІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 5578/2009 г. на Видински окръжен съд. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: