Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * фактическа власт * обсебване * разпореждане с чужда вещ

Р Е Ш Е Н И Е

                              

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

493

 

София, 01 декември 2009 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

       Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 ноември две хиляди и девета  година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

                                                                        

                    ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА

 

                                           БЛАГА ИВАНОВА                                          

 

 

 

при участието на секретаря Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора Явор Гебов

изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска

н. дело № 480/2009 година.

 

 

Касационната инстанция е сезирана с искане на осъденото лице П. Х. П. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение от 30.04.2009 год., постановено по в.н.о.х.д. № 772/2009 год. на Софийски градски съд.

В искането, като основание за проверка на въззивния съдебен акт, е посочена процесуална и материална незаконосъобразност. Отправено е искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане.

Осъденият не се явява в съдебно заседание, редовно уведомен.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно.

Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, за да се произнесе, взе предвид следното:

С атакуваният съдебен акт, е изменена присъда от 01.12.2008 год. по н.о.х.д. № 15402/05 год. на Софийски районен съд, с намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода- от три на една година, по реда на чл.55,ал.1,т.1 НК.

С първоинстанционната присъда, е ангажирана наказателната отговорност на П. за извършено престъпление по чл.206,ал.3, във вр. с ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б”а”, НК и му е наложеното наказание при условията на чл.54 НК- три години лишаване от свобода, при първоначален”строг”режим на изтърпяване, на основание чл.47,ал.1,б”б” ЗИН.

 

Искането е процесуално допустимо.

Съдебният акт е постановен на 30.04.2009год., а искането-постъпило на 21.07.2009год., т.е. в законоустановения в чл.421,ал.3 НПК срок.

Разгледано по същество е неоснователно.

Касационният състав не възприема развитите в искането доводи, свързани с процесуална незаконосъобразност. Въззивната инстанция, след съвкупен анализ на събрания доказателствен материал, е взела решение по вътрешно убеждение, въз основа на обективно всестранно и пълно изследване на всички правно значими обстоятелства. Изложени са аргументирани съображения, защо едни доказателствени източници-показанията на свидетелите Ц, са получили кредит на доверие, а други-обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля А не, предвид непоследователността на последните и противоречието им с останалия доказателствен материал и по между им. Нелогичността в твърденията им, относно внезапно възникналата необходимост за подсъдимия да се отдалечи от кафенето, уговорката мобилния апарат да бъде върнат на Цветков от свидетеля А, при положение, че двамата не се познават, че пострадалият не знае къде живее свидетеля, за да получи вещта си в дома му, е мотивирало инстанциите по същество, да не кредитират посочените доказателствени източници. В съответствие с процесуалните изисквания на чл.339,ал.2 НПК, въззивната инстанция е отхвърлила аналогичните доводи на защитата, по отношение годността на протокола за извършеното процесуално-следствено действие „разпознаване на лица”, съставен при строго съблюдаване на правилата по чл.169-171 НПК.

 

При установените фактически положения, въззивният съд е извел правилни и законосъобразни изводи. Вън от всякакво съмнение, подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл.206, ал.3 НК. Инкриминираните мобилен апарат и СИМ - карта, собственост на Цветков, са се намирали във владение на подсъдимия и той ги е присвоил противозаконно. Несъстоятелни са възраженията в искането, че престъпният състав не е осъществен от субективна с. , защото деецът не е имал намерение за своене на вещта, върху която упражнява фактическа власт, защото същата е заложена от друго лице. Промяната в отношението на подсъдимия към чуждата вещ, която владее на правно основание/договор за заем за послужване по смисъла на чл.243 ЗЗД/, е манифестирано по начин, недвусмислено сочещ, че има намерение за окончателно разпореждане с нея, извод изцяло съответен на ТР № 50/80г. на ОСНК на ВС. За бъде квалифицирано поведението на дееца като “обсебване”, деецът не трябва да е имал въобще намерение да изпълни поетото задължение / да върне взетата вещ/ и действията му да са извън знанието и съгласието на собственика на вещта. Действията на П. / излизане от кафенето, голословното обещание за връщане на мобилния апарат, поето по телефона, отдалечаването в посока към автогарата, предоставянето на чуждата вещ на трето лице, в нарушение на чл.244,ал.2,пр.ІІ-ро ЗЗД, отпътуване в друго населено място/, имат своето правно значение и са свидетелство за умишлени действия, водещи до ангажиране на наказателна му отговорност. За умисъла на дееца, се съди не само по това, което той заявява в своите обяснения, но и от обективно установените му действия. Ясно и недвусмислено молителят е изразил намерението си да се разпореди окончателно с чуждата вещ, като е без правно значение фактът, че е заложена от трето лице. С оглед обремененото съдебно минало на молителя/предходно осъждане, при което по реда на чл.23, ал.1 НК е наложено наказание четири години лишаване от свобода за извършени тежки умишлени престъпления/, правилно деянието е квалифицирано по чл.206,ал.3, във вр. с чл.29,ал.1,б”а” НК.

 

По изложените съображения ВКС счита, че искането за възобновяване на наказателното дело, като неоснователно, следва да се остави без уважение.

 

Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице П. Х. П. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение от 30.04.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 772/2009 год.на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: