3 РЕШЕНИЕ N 279 София, 06.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 275/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 304 ГПК. Подадена е молба от В. Л. Р. от [населено място] за отмяна на влезлите в сила решение от 07.11.2002 г. по гр. д. № 349/2002 г. и решение от 19.01.2002 г. по гр. д. № 276/2004 г., двете на Самоковския районен съд, и решение № 124 от 18.02.2009 г. по гр. д. № 256/2008 г. на Софийския окръжен съд, постановени в производство за делба, както и на постановление за възлагане на Б. Б. Б. от 23.11.2010 г. по изп. дело № 20107920400162/2010 г. по описа на ЧСИ Г. К., рег. № 792 в КЧСИ, в частта относно прилежащата площ от 2.189 дка, отдел 101, подотдел 1, част от ДЛ Б., землище на [населено място], а по кадастралната карта и кадастралните регистри поземлен имот с площ 2 190 кв. м., с идентификатор 65231.919.68, към вилна сграда от 117 кв. м. от кв. 12 по плана на к. к. „Б.”, [община]. Молителката твърди, че като съпруга на съделителя Г. Х. Р. е следвало да бъде конституирана като страна в производството предвид качеството й на задължителен другар и затова е налице основание за отмяна по чл. 304 ГПК /неправилно посочено в молбата като основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - същото е предоставено на страна по делото, каквото качество молителката не притежава/. От ответниците Р. Х. С. и Г. Х. Р. не оспорват молбата, Е. П. М. и Б. Б. Б. я считат за неоснователна, останалите не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Данните по делото сочат, че решението за допускане на делбата е влязло в сила на 28.12.2002 г., решението за изнасяне делбения имот на публична продан - на 26.11.2009 г., а постановлението за възлагане на имота на Б. Б. - на 10.01.2011 г. Представена е декларация от 18.12.2007 г. за семейно имотно състояние на съпрузите Г. Х. Р. и В. Л. Р., приложена на л. 3 по гр. д. № 256/2008 г. на Софийския окръжен съд. От съдържанието й не може да се заключи, че молителката е знаела и е била в течение на делата, тъй като в документа не е посочено за какво е предназначен да послужи. Затова и неоснователно се поддържа, че тя е узнала за делото в предходен момент. Молбата за отмяна, подадена на 18.03.2011 г., не е просрочена. По същество молбата за отмяна е неоснователна. Влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата, както и постановлението за възлагане, имат за предмет вилна сграда, придобита въз основа на наследствено правоприемство от Х. Н. Р., починал през 1928 г., придобивна давност и възстановяване на собствеността на основание чл. 9 ЗВСОНИ /вж. н. а. № 36/1993 г./, и прилежащия към нея терен. Молителката твърди, че е съпруга на съделителя Г. Р. и тъй като влезлите в сила решения и постановление са за имот, който е съпружеска имуществена общност относно прилежащия към сградата терен, то те разпростират силата си и спрямо нея. Като правопораждащи за собствеността факти е посочено, че цената на земята, върху която се намира сградата, е заплатена по време на брака. В подкрепа са представени удостоверение № 025433, от което е видно, че молителката е в брак с Г. Р. от 08.06.1980 г., и документи във връзка със заплащането на оценката и придобиването на земята. Разпоредбата на чл. 7, ал. 9 З. /Нова - ДВ, бр. 49 от 1999 г./ дава право на собствениците на сгради, които ca реституирани след 1990 г., да придобият право на собственост върху нормативно определената прилежаща площ по ред, определен с правилника за прилагането на закона. Въз основа на подадено заявление за изкупуване на прилежаща земя на посоченото основание, по реда на чл. 29, ал. 4 и 6 П. на съделителите е разрешено и те са изкупили 2.189 кв. м., за което са заплатили 4 350.03 лева - решение № 01120 от 19.03.2001 г. на поземлената комисия [населено място], решение № 20б от 15.03.2005 г. на общинската служба по земеделие и гори с. гр. С разпоредбата на чл. 7, ал. 9 З. е уреден специфичен способ за придобиване на право на собственост върху нормативно определената прилежаща площ към реституирани след 1990 г. сгради. П. са собствениците на реституираните сгради, а целта на този способ е да предостави на собствениците на сградите прилежащ терен към същите, т. е. да концентрира правото на собственост върху сградата и прилежащия й терен в лицето на един и същ субект, а при наличие на съсобственост - едни и същи субекти. При това положение определяща за принадлежността на правото е собствеността върху сградата. Това е така, защото наличието на сграда, правото на собственост върху която е възстановено след 1990 г., е основание за възникване на правото да се придобие прилежащият терен. По размер той е нормативно определен, т. е. включва това, което е нужно за обслужването на сградата. Съпругът на собственика на реституираната сграда не е правоимащо лице по смисъла на чл. 7, ал. 9 З., поради което и не може да се приеме, че придобитото по време на брака право на собственост върху прилежащия към сградата терен е съпружеска имуществена общност. Освен това възникването на съпружеска имуществена общност върху терена би противоречало и на целта на разпоредбата да се създаде единна по отношение на субекта собственост върху сградата и прилежащата към нея площ. По тези съображения следва да се приеме, че придобитото по реда на чл. 7, ал. 9 З. право на собственост не принадлежи и на съпругата на съделителя Г. Р. - молителката В. Р.. В обобщение, молителката не е лице по смисъла на чл. 304 ГПК, спрямо което да се разпростира силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата. Молбата за отмяна на тези актове е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. След като молителката не притежава права, които да са засегнати от силата на присъдено нещо на решенията по делбеното дело, то следва, че и постановлението за възлагане на изнесения на публична продан делбен имот не накърнява защитимо от закона нейно право и затова молбата за отмяна и в тази й част следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответниците Е. П. М. и Б. Б. Б. следва да се присъдят разноски за производството по отмяна в размер на 200 лева и съответно - 500 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влезлите в сила решение от 07.11.2002 г. по гр. д. № 349/2002 г. и решение от 19.01.2002 г. по гр. д. № 276/2004 г., двете на Самоковския районен съд, и решение № 124 от 18.02.2009 г. по гр. д. № 256/2008 г. на Софийския окръжен съд, както и на постановлението за възлагане от 23.11.2010 г. по изп. дело № 20107920400162/2010 г. по описа на ЧСИ Г. К., рег. № 792 в КЧСИ, в частта относно прилежащата площ към вилна сграда, подадена от В. Л. Р. на основание чл. 304 ГПК. ОСЪЖДА В. Л. Р. да заплати на Е. П. М. разноските за производството пред Върховния касационен съд на РБ в размер на 200 /двеста лв./ лева. ОСЪЖДА В. Л. Р. да заплати на Б. Б. Б. разноските за производството пред Върховния касационен съд на РБ в размер на 500 /петстотин лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: