Р Е Ш Е Н И Е   № 267   София, 04 юни 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Антони ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 223/2010  година   Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия И. Ч. И. срещу въззивна присъда № 24 от 08.02.2010г по внохд № 370/2009г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. В жалбата се поддържат отменителни основания по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Иска се отменяване на присъдата,признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаване по обвинението по чл.313,ал.2 НК. Алтернативно се иска отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществено процесуални нарушения. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 85 от 29.05.2009г. по нохд № 2173/2008г. Окръжен съд-Пловдив е признал подсъдимия И. Ч. И. за НЕВИНЕН в това ,че за периода 11.10.2002г.-13.06.2003г. в гр. П. в качеството на Управител на ЕТ”Бизнес Инвестмънт-И. Ивайлов” гр. П. при продължавано престъпление с осем деяния да е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери-68 932.38 лева,като е потвърдил неистина в писмена декларация която се изисква по чл.100,ал.1 т.2 и ал.3 от ЗДДС за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,поради което ГО ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.257,ал.1 пр.1 вр.с чл.255,ал.1 пр.1 вр.с чл.26,ал.1 НК. Признал е подсъдимия за НЕВИНЕН и в това,че през същия период и в същото длъжностно качество,с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери 68 932.38 лева е водил счетоводна отчетност и е ползвал счетоводни документи с невярно съдържание,поради което ГО ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.257,ал.1 пр.1 вр.с чл.256 вр.с чл.26,ал.1 НК. Признал е подсъдимия за НЕВИНЕН в това,че на 08.04.2003г. в гр. П. в качеството на ЕТ”Бизнес Инвестмънт-И. Ивайлов” гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери-38 072.26 лева,като в писмена декларация, която се изисква по силата на закон-чл.41 от ЗОДФЛ за удостоверяване истинността на някои обстоятелства е потвърдил неистина относно размера на реализирания общ годишен доход за дейността му като едноличен търговец в кл.2 и данъчната основа за общия годишен доход в кл.10 от декларацията,поради което ГО ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.257,ал.1 пр.1 вр.с чл.255,ал.1 пр.1 НК. Признал е подсъдимия за НЕВИНЕН и в това,че на същата дата и на същото място и длъжностно качество с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери- 38 072.26 лева е водил счетоводна отчетност и е ползвал счетоводни документи с невярно съдържание-отчет за приходите и разходите съгласно чл.40,ал.1 т.2 от Закона за счетоводството към ГДД,поради което ГО ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.257,ал.1 пр.1 вр.с чл.256 НК. По протест на Пловдивска окръжна прокуратура,Апелативният съд Пловдив е ОТМЕНИЛ ИЗЦЯЛО оправдателната присъда и е ПОСТАНОВИЛ НОВА,както следва: ПРИЗНАЛ е подсъдимия И. Ч. И. за ВИНОВЕН в това,че през периода от 13.03.2003г. до 13.05.2003г. при условията на продължавано престъпление,е затаил истина в писмени декларации,които по силата на закон се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства- № 1* от 13.03.2003г., № 1* от 14.04.2003г. и № 1* от 13.05.2003г.,всички подадени пред ТДД-Пловдив по ЗДДС,като деянията са извършени с цел да се избегне заплащане на дължими данъци,поради което и на основание чл.313,ал.2 във вр.с ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,като го признал за НЕВИНЕН и ОПРАВДАЛ по повдигнатите му обвинения по чл.257,ал.1 пр.1 във вр.с чл.255,ал.1 пр.1 и по чл.257,ал.1 пр.1 във вр.с чл.256 НК. На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се е по веществените доказателства и разноските по делото. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: По възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се,че правото на защита на подсъдимия е нарушено,защото той е осъден от въззивния съд по обвинение за престъпление по чл.313 НК,по което не се защитавал нито на досъдебното,нито на съдебното производство. Не е давал обяснение по това обвинение,каквото право има съгласно чл.55,ал.1 НПК. Освен това неправилно съдът е приел,че за времето от 26.02.2003г. до 13.03.2003г. подсъдимият е подал справки-декларация по ЗДДС,в които е потвърдил неистина и затаил истина. През този период, подсъдимият пътувал извън граница,инкриминираните справки-декларация не му били предявени на досъдебното и съдебно производство,той не ги е подписвал,не е давал обяснения и не е бил питан за положените подписи,което било свързано пряко с обвинението по чл.313 НК. Също така не е била назначена и графологическа експертиза на подписите,която да отговори дали те са изпълнени от подсъдимия И. Доводите не се подкрепят от данните по делото. За да приеме,че подсъдимият е осъществил състава на чл.313 НК,въззивният съд е установил,че оправдавайки подсъдимия по обвиненията по чл.255 и чл.256 НК окръжният съд не е изследвал въпроса относно това,дали подсъдимият ,макар и обвинен за други извършени престъпления,не е осъществил състава на еднакво или по-леко наказуемо престъпление. В този смисъл съдът не е съобразил разпоредбата на чл.304 НПК,съгласно която съдът признава подсъдимия за невинен,когато не се установи,че деянието е извършено,извършено е от подсъдимия или че е извършено от него виновно,както и когато деянието не съставлява престъпление. От прочита на процесуалната норма следва,че съдът постановява оправдателна присъда не само ако не е установено извършването на престъпленията посочени в обвинителния акт,но и когато деятелността на подсъдимия не осъществява състава на някои друго престъпление. По делото е установено,че ЕТ „Бизнес инвестмънт-И. Ивайлов” е реализирал доставки на стоки,заплатени му по банков път през месеците февруари,март и април 2003г. –с общо 14 банкови превода,за които доставки фактури не са били издадени,те не са били отразени в счетоводната му отчетност-дневниците за продажба,респ.не са били включени в месечните му справки-декларация то ЗДДС.становено е от вещото лице Р. ,че за времето от м.февруари до м.април 2007г. по сметката на фирмата на подсъдимия с 4 превода от М. К. са били внесени -2550 лева и с 10 превода от И. Табаков внесени 15 662 лева. Апелативният съд е приел,че за тези преводи,при подаване на справки-декларации по ЗДДС,подсъдимият е потвърдил неистина и е затаил истина,с което той е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.313,ал.2 вр.с ал.1 НК. Изводът на съда е съответен на доказателствата. Подсъдимият е бил регистриран по ЗДДС и той е бил длъжен да издава на купувачите фактури с начислен ДДС. От събраните доказателства е установено,че той не е отразявал в дневниците за продажби посочените сделки,а оттам не ги е включил и в месечните справки-декларации по ЗДДС. Правилно е прието,че като не е отчел тези сделки в дневниците за продажба и в месечните справки декларации по ЗДДС, той е съзнавал,че ще избегне заплащането на дължимите данъци,което е било и целта на данъчното укриване на сделките в счетоводните документи и справките-декларация за съответните месеци. Доводът,че постановяването на осъдителна присъда за престъпление по чл.313,ал.2 НК съставлява съществено процесуално нарушение,довело до ограничаване на процесуалните му права по чл.55,ал.1 НПК е неоснователен. Същият е обсъден от въззивния съд на л.56 от мотивите. Правилно е прието,че елементите на това престъпление се съдържат и в съставите на престъпленията по чл.255 и чл.256 НК, обвинение за които са му били повдигнати по надлежния ред и по които той се е защитавал. Видно е както от обвинителния акт,така и от диспозитива на първоинстанционната присъда,че инкриминираните писмени декларации №1262 от 13.03.2003г.,№1576 от 14.04.2003г. и 1115 от 13. 05.2003г. съставляват част от писмените декларации,подадени пред орган на власт-ТДД-Пловдив,в които е потвърдил неистина относно стойността на доставките и начисления ДДС. Същите декларации са част и от обвинението за водена счетоводна отчетност и ползване счетоводни документи с невярно съдържание. В обвинителния акт л.6 е посочено ,че „за съставяне на инкриминираните декларации обвиняемият И. е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание-отчетни регистри за дневник за продажба съгласно чл.104 от ЗДДС,чл.чл.91,92,94, и 96 ал.1 от ППЗДДС и отчети за приходите и разходите по чл.40,ал.1 т.2 от ЗС”. Подсъдимият не е давал обяснения в съдебно заседание по нохд № 2730/2006г./л.391 от делото/,също и по нохд №2173/2008г./л.118/,което е негово процесуално право. На досъдебното производство с постановление от 25.04.2006г. И. е бил привлечен като обвиняем и запознат с обвинението,в което са включени и процесните три броя справки-декларации/л.134 от дос.пр./. В протокола за разпит в присъствието на защитник/л.140/ е заявил,че му е разяснено обвинението и му е дадена възможност да се запознае с материалите по делото. При предявяване на разследването на 15.08.2006. отново в присъствието на защитник е заявил,че се е запознал с материалите по следственото дело. В обяснението е посочил,че резултатът от данъчната ревизия не отговарял на истината,всяка получена в склада стока е била отразявана със счетоводен документ,същото се отнасяло и до продажбата на всяка стока. От изложеното става ясно,че подсъдимият е бил запознат с обвинението,поради което оплакването за нарушени в тази насока процесуални права е опровергано от материалите по делото. Неоснователно се поддържа,че посочените писмени декларации не му били предявени респ.не бил изследван положения върху тях подпис. По делото няма данни изходящи от подсъдимия,с които да се оспорва авторството на декларациите. Същите са приложени по сл.д.1694/2005г. на л.42,54,67. В тях е отразено,че „долуподписаният И. И. декларира,че представлява лицето посочено в кл. А и посочената в този формуляр информация е вярна. Известно ми е,че за неверни данни нося отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс”. Декларациите съдържат печат на фирмата ЕТ „Бизнес инвестмънт И. И. ” както и положен от подсъдимия,като собственик на фирмата подпис. Изложеното и неоспорено от подсъдимия обстоятелство, потвърждава установеното и прието по делото ,че справките-декларации са подписани именно от подсъдимия И. Неоснователно се поддържа в жалбата,че в осъдителния диспозитив е включен период,в който подсъдимият е отсъствал от страната. Видно е,че става въпрос единствено за трите броя справки-декларации,съдържанието на които е удостоверено с изричния подпис на подсъдимия и с печата на неговата фирма. С оглед на така установените фактически положения,изводът че подсъдимият И е осъществил състава на чл.313,ал.2 НК е съответен на съвкупния доказателствен материал и е законосъобразен. Като е признал подсъдимия за виновен по това обвинение и е постановил срещу него осъдителна присъда,въззивният съд не е допуснал визираните в жалбата нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Всички доказателства са събрани,проверени и анализирани съгласно изискванията на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК,а материалният закон е правилно приложен. Присъдата е постановена в съответствие с правомощията на въззивния съд като втора инстанция по доказателствата и приложението на материалния закон,визирано в чл.336,ал.1 т.2 вр.с чл.334,ал.1 т.2 НПК. Оплакването за допусната явна несправедливост на наказанието е също неоснователно. Разпоредбата на чл.313,ал.2 НК/ в редакцията от 2002г. Дв. Бр.92/2002г./ предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода или глоба от сто до двеста лева. Съдът е преценил,че подходящо е наказанието по първата алтернатива предвид високата степен на обществена опасност на деянието. Същевременно, е наложил наказанието в минималния в закона размер,при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Това наказание е справедливо,не е допуснато нарушение по чл.348,ал.5 вр.с ал.1 т.3 НПК,поради което няма основание за неговото намаляване,което е възможно единствено по реда на чл.55,ал.1 НК,за което обаче изискуемите предпоставки не са налице. По изложените съображения въззивната присъда е правилна,законосъобразна,а наказанието не е явно несправедливо и следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение       Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 24 от 08.02.2010г. по внохд № 370/2009г. по описа на Апелативен съд гр. П.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: