Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * квалифицирана кражба * задочно производство

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     

 

 

№ 565

 

София, 04 януари   2009г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева

 

 

ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева

 

Теодора Стамболова

 

при секретар Кр.Павлова ..............и в присъствието на прокурора. Стефка Бумбалова.................................изслуша докладваното от съдията  E.Авдева наказателно дело № 649/2009 г.

 

Производството по дело е образувано на основание чл. 424 НПК по искане на осъдения Р. Д. П. за възобновяване на наказателно дело № 2* по описа на Софийския районен съд за 2005 г.

В искането се сочи, че производството по делото е проведено по реда на чл. 269 от НПК без съдът да се е убедил, че подсъдимият не се намира на територията на следствените арести или затвори в страната. Ограничено е правото на подсъдимия да вземе участие във всички стадии на наказателния процес, поради което постановения съдебен акт подлежи на отмяна.

Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа искането по изложените в него съображения.

Представителят на прокуратурата изразява становище за отмяна на обжалваната присъда поради нарушаване на процесуалните права на подсъдимия.

Върховния касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното :

Софийският районен съд, наказателно отделение, 98 състав, с присъда от 06.03.2009 г. по нохд № 2540/2005 г. признал подсъдимия Р. Д. П. за виновен в това, че на 03.08.2002 г.,с използване на моторно превозно средство, откраднал движими вещи на обща стойност 5 680 лева, собственост на БДЖ, като откраднатите вещи не били под постоянен надзор, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Подсъдимият бил оправдан по обвинението за повторност на деянието и кражба на четири броя контейнери.

Софийският градски съд , наказателно отделение, осми въззивен състав, с решение № 887 от 29.06.2009 г. по внохд № 1439/2009 г.потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

 

Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Неоснователно в искането се твърди, че производството пред първоинстанционния съд е проведено задочно, в отсъствие на подсъдимия. От досието на делото е видно, че Р. П. е получил препис от обвинителния акт в съдебно заседание на 22.11.2005 г. За да му предостави възможност да се запознае с обвинението и да подготви защитата си съдът отложил делото за 28.03.2006 г. Последвали десет съдебни заседания, в които подсъдимият участвал лично и със защитник. Въпреки редовното уведомяване за съдебното заседание на 14.10.2008 г. подсъдимият не се явил и не бил намерен на посочения по делото адрес. Съдът изменил мярката му за неотклонение от “подписка” в “задържане под стража” и поискал от СДВР, сектор “Издирване”, незабавна информация при откриване на лицето. След пет месеца съдът насрочил делото и на 06.03.2009 г., при условията на чл. 269, ал.3, т.9 от НПК, дал ход на съдебното заседание в отсъствие на подсъдимия, който бил представляван от адвокат. Делото приключило с прочитане на осъдителна присъда. Тя била обжалвана от подсъдимия, който се явил пред въззивната инстанция лично и с адвоката си. Защитата представила служебна бележка, удостоверяваща, че в деня на последното съдебно заседание Р. П. бил задържан в изпълнение на съдебното разпореждане, и поискала отмяна на присъдата поради нарушено право на участие в наказателния процес. Въззивният съд отхвърлил тази претенция.

При тези данни настоящият съдебен състав не намира основание да приеме, че производството пред първата инстанция е проведено неприсъствено/ задочно /. Напротив , подсъдимият е взел участие в целия процес с изключение на последното заседание,в което са прочетени писмените доказателства / предявени на обвиняемия в досъдебното производство - вж. л.107 от дознанието/,след което прокурорът и защитникът са пледирали. Подсъдимият е упражнил и правото си на въззивна жалба и лично е участвал във второинстационното производство. По този начин предвид широките правомощия на второинстанционния съд по установяване на правнозначимите факти и приложението на правото отсъствието на подсъдимия от последното заседание на предходната инстанция е изцяло компенсирано. Р. П. е имал на разположение процесуалната възможност да коментира писмените доказателства /прочетени в негово отсъствие/, да поиска събирането на нови доказателства и допускането на допълнителни доказателствени средства, както и да изрази позицията си по обвинението в заключителна пледоария и чрез последна дума. Той не се възползвал от правото на искания, бележки и възражения във връзка с попълване на доказателствената съвкупност, но напълно е реализирал правото си на становище и правна интерпретация на събрания доказателствен материал. В искането за възобновяване осъденият не се ангажира с конкретни твърдения за доказателствена недостатъчност поради нереализирано право на участие в процеса и не твърди , че негови защитни съображения не са стигнали до съда. Последното съдебно заседание на първоинстанционния съд е проведено при спазване на изискванията на чл. 269, ал.3 ,т.1 от НПК, тъй като подсъдимият не се е явил без да сочи уважителни причини за това, а по-късно не е намерен на посочения от него адрес за призоваване. Ето защо оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила са от формално естество, тъй като не разкриват реално ограничаване на правото на защита на подсъдимия. То е осигурено с достатъчно процесуални гаранции, които са били на разположение на подсъдимия. Обобщено, не са налице предпоставките на чл.422, ал. 1 , т. 5 във връзка с чл. 348, ал.1 , т.2 от НПК за възобновяване на производството по делото, поради което искането на осъдения следва да бъде отклонено.

 

Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

 

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Д. П. за възобновяване на наказателно дело № 2* по описа на Софийския районен съд за 2005 г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

2. :