Р Е Ш Е Н И Е №26 гр.София, 06.03.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 838/2012 година Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и чл.304 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 51 от 10.02.2012 год. по гр.дело № 962/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е отменено решение № 1331 от 02.03.2011 год. по гр.дело № 8905/2010 год. на Софийския градски съд, ІІ-б състав в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. Б. Б. иск по чл.57, ал.2 ЗЗД за сумата 2 422,79 лева, както и в частта, с която в полза на дружеството-ответник/сега молител/ са присъдени разноски и вместо него е осъдено [фирма] да заплати на ищеца същата сума, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2008 год. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 480 лева. Молителят се позовава на представените с молбата документи, за които твърди, че са новооткрити писмени доказателства от съществено значение за делото, а именно: а/ съдебно удостоверение, издадено от Софийския районен съд по гр.дело № 26092/2010 год. на 32-ри състав от 27.10.2010 год.; б/нотариален акт за учредяване право на строеж №*, т.*, нот.дело № */* год.; в/ протокол № * за определяне на строителна линия и ниво от 02.10.1996 год.; г/ разрешение за строеж № * от * год. Според молителя, с новите писмени доказателства се установява, че още от 1996 год. собственик на имота на [улица] [фирма], което дружество владяло и се разпореждало с парцела до 2004 год. Поддържа се, че представените от ищеца протоколи били фалшифицирани, като комбинирани ксероксни копия и следвало да бъдат изключени като доказателства по делото, доколкото Б. не представил оригиналните документи в Софийския районен съд за сверка на подпис и печат. Молителят твърди, че с оглед новооткритите документи било очевидно и безспорно, че протоколите по делото са подписани от служители на [фирма]. Молба за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.304 ГПК е подадена от Р. С. П. от [населено място]. Молителят поддържа, че е трето лице, заинтересовано да иска отмяна на постановеното от ВКС, ІІ г.о. решение, което незаконосъобразно обвързва неговата собственост върху движими вещи, без да е било страна по делото. Представя и се позовава на изпратено от него до Т. Б. Б. препоръчано писмо от 23.04.2012 год. Ответникът по молбите за отмяна Т. Б. Б. е на становище, че не са налице основания по чл.303, ал.1, т.1 и по чл.304 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е допустима. Същата изхожда от заинтересувана страна и е подадена на 26.04.2012 год., т.е. в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Атакуваното с молбата за отмяна решение е влязло в сила в деня на постановяването му – 10.02.2012 год. Разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следните съображения: С атакуваното влязло в сила решение Върховният касационен съд, ІІ г.о. е приел, че с протокола от 16.04.2002 год. спорните движими вещи са предадени от частния праводател на ищеца на служители на ответника /сега молител/ [фирма]. Посочено е, че върху същия протокол е положен печат на дружеството-ответник /сега молител/, като от свидетелските показания по делото било установено, че предадените движими вещи били използвани за строеж на сграда, осъществяван от същото дружество. Съдът е приел по-нататък, че тези доказателства, както и подписаният на 21.08.2002 год. протокол между физическото лице Р. С. П. и праводателя на ищеца по делото следва да се ценят като доказателства за приемане на движимите вещи от лицата, подписали протокола от 16.04.2002 год., без да притежават представителна власт да действат от името на търговеца [фирма], но с последващите фактически действия по подписването на протокола от 21.08.2002 год., лицето, което представлява търговеца не само не се е противопоставило на тези действия, но напротив, изрично ги е потвърдило към момента на подписване на протокола. Подписването на протокола от 21.08.2002 год., според решението, има значение не само по отношение на потвърждаването на действията на лицата, приели движимите вещи, без да притежават представителна власт, каквото изрично потвърждаване не е необходимо с оглед на чл.301 ТЗ, но от датата на подписването се установява моментът, от който физическото лице, представляващо търговеца е узнало за приемането на движимите вещи. Прието е, че с прехвърлянето на правото на собственост от наследниците на заемателя на ищеца по делото и връчването на нотариалната покана на 27.10.2008 год., с която Т. Б. Б. е поканил Р. П., като представляващ [фирма] да му върне движимите вещи, за последния е възникнало задължението да върне заетата по договора за заем за послужване вещ. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да станат известни на страната, срещу която е постановено решението. Основание за отмяна по този текст от процесуалния закон са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени/ факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т.е. от тях зависи възникването, изменението, прекратяването или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. В производството по чл.303, ал.1 ГПК Върховният касационен съд не извършва служебна проверка на правилността и законосъобразността на атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение, а само проверява дали са налице основанията, лимитативно предвидени в т.т.1-7 на посочената разпоредба, които се установяват с писмени доказателства. Представените с молбата за отмяна документи не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, които да удостоверяват новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото и да послужат като причина за отстраняване на силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и да оправдаят необходимост от повторно разглеждане на делото. Такъв характер няма най-напред съдебното удостоверение от 27.10.2010 год., издадено на молителя [фирма], в уверение на това, че гр.дело № 26092/2010 год. е образувано по предявен от него иск срещу „Съюз на слепите в България” за прогласяване на нищожност на договор от 07.07.1999 год. за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, № *, т.*, рег.№ *, дело № */* год., сключен между страните по посоченото дело на Софийския районен съд, 32-ри състав. Предмет на делото, по което е постановено атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение е предявен от Т. Б. Б. срещу [фирма] иск по чл.108 ЗС, съединен алтернативно с иск по чл.57, ал.2 ЗЗД за заплащане равностойността на движими вещи, предадени на ответника, които не се намират в негово владение. Следователно, исковата претенция няма за предмет спор относно собствеността на недвижим имот, респ. учредено върху такъв имот право на строеж. По същата причина, неотносим към изхода на спора, разрешен с решението на ВКС, ІІ г.о. е и протокол № 32 от 02.10.1996 год., с който са били определени строителна линия и ниво в парцел * в кв.* по регулационния план на [населено място]-Г., ч.І, като е посочено, че правото на строеж върху имота е на [фирма]. Пак по изложените съображения, не е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и разрешението за строеж № * от * год., издадено на [фирма] и на Съюза на слепите в България да извършат строително-монтажни работи в парцел *, в кв.№ * по плана на [населено място], м.Ц., [улица]. Същото се отнася и до нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год., с който С. на слепите в България е учредил в полза на [фирма] право на строеж върху дворно място от * кв.м., съставляващо парцел * в кв.* по плана на [населено място], м.”Ц.”. В обобщение, молбата на [фирма], [населено място] не съдържа писмени доказателства, пряко удостоверяващи наличието на основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. В производството по молба за отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК не подлежат на проверка доводи за нарушение на материалния закон или за необоснованост на влязлото в сила решение, а основания за отмяна поради съществени процесуални нарушения съгласно чл.303, ал.1, т.т.5 и 6 ГПК биха могли да бъдат само такива нарушения на съда, които са довели до лишаване на страната от възможност да вземе участие в делото /напр., не е била призована за заседанието, в което делото е решено или когато призоваването е било несвоевременно и страната не е могла да се подготви/ или не е била надлежно представлявана. Оплакванията за неправилност на влязлото в сила решение № 51 от 10.02.2012 год. по гр.дело № 962/2011 год. на ВКС, ІІ г.о. не могат да се квалифицират като основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.т.1-7 ГПК. Извънредното извънинстанционно производство по чл.303 и сл.ГПК не е производство за обжалване на решенията. По молбата на Р. С. П. по чл.304 ГПК. Молбата е неоснователна. Легитимирани да искат отмяна по този текст от процесуалния закон са не всички трети лица, а само тези, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса /чл.216, ал.2 ГПК/. Срещу неправилно решение, постановено между други лица, което легитимира едно от тях като притежател на право, принадлежащо на трето лице, пропуснало да встъпи главно /чл.225 ГПК/, третото лице ще защити правото си чрез иск, предявен срещу претендента или по иска, предявен от него. В случая, молителят-физическо лице Р. С. П. не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение по иска по чл.57, ал.2 ЗЗД, тъй като няма качеството на необходим другар на ответника по делото – [фирма]. При необходимото другарство делата на другарите са тъждествени по своя предмет, така, че те се очертават като отделни дела само вследствие на разликата в страните, а еднаквостта на спорното правоотношение налага еднакво решение спрямо всички другари. По иска по чл.108 ЗС и алтернативно предявения иск по чл.57, ал.2 ЗЗД за заплащане равностойността на процесните движими вещи, постановяване на такова еднакво решение спрямо [фирма] и молителя, при условие, че и последният би бил конституиран като ответник по делото, не се налага. Молителят твърди, че притежава правото да иска присъждане на обезщетение за извършени от него подобрения на процесните движими вещи. Позовава се на изпратено след постановяване на атакуваното решение на ВКС, ІІ г.о. от него до Т. Б. Б. /ищец по гр.дело № 45617/2008 год. на СРС, 34-ти състав/ препоръчано писмо от 23.04.2012 год., в което го уведомява, че по силата на договореност с [фирма] е извършил разходи за съхраняване и поддържане на вещите, върху които упражнява право на задържане до заплащане на стойността на подобренията, както и обезщетение за ползването им за срок от пет години. Следователно, молителят Р. С. П. не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение, тъй като няма качеството на необходим другар на [фирма], поради което молбата по чл.304 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото, молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбите за отмяна разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 120 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 51 от 10.02.2012 год. по гр.дело № 962/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. С. П. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], за отмяна по чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 51 от 10.02.2012 год. по гр.дело № 962/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. Осъжда [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] Р. С. П. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], да заплатят на Т. Б. Б. от [населено място], [улица], вх.* сумата 120/сто и двадесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/