9 Р е ш е н и е № 126 гр.София, 03.07.2020г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни, две хиляди и двадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА Геника михайлова при секретаря В.Стоилова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4250 по описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 27.06.2019г. по гр.д.№5775/2018г. на АС София, което е уважин иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Допуснато е касационно обжалване по въпроса представляват ли решенията на общото събрание на търговско дружество търговски сделки и приложими ли са по отношение на тях правилата за недействителност по ЗЗД, както и приложима ли е защита с иск по чл.135 ЗЗД чрез атакуване решение на общо събрание на търговско дружество за разпределение на дивиденти. Жалбоподателите – Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй инвест” ООД, чрез процесуалния си представител поддържат, че решението е неправилно и молят да се отмени, като бъде отхвърлен предявения иск. Ответницата П. С. Р., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението еправилно и моли да бъде оставено в сила. С определение от 13.11.2019г. по ч.гр.д.№4249/2019г. ВКС е постановил присъединяване на производството по частна жалба на Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй прогрес” ООД срещу определние от 01.10.2019г. по гр.д.№5775/2018г. на АС София за съвместно разглеждане в настоящия процес. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, е прогласил недействителността на решението на Общото събрание на „Бел строй инвест” ООД от 01.04.2010 г. за разпределяне като дивидент на 83 000 лева, представляващи цялата счетоводна печалба за финансовата 2008 г. и част от счетоводната печалба за финансовата 2009 г. по отношение на П. Р. от една страна и Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй инвест” ООД от друга страна. Съдът е приел за неоснователно оплакването за частична недопустимост на съдебното решение, тъй като при уважаване на иск по чл. 135 от ЗЗД следва да бъде обявено за относително недействително цялото действие на длъжника, а не до размера на вземането на кредитора, като е прието, че размерът на вземането на кредитора въобще не е предмет на установяване в това производство , позовавайки се на практика на ВКС, намерила израз в Решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 131 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4996/2013 г., III г. о., ГК. Съдът е приел за установено, че П. Р. е кредитор на дружеството-ответник, като вземането й е установено с решение на ГС-София по гр.д. № 9750/2009 г., потвърдено с решение №309 от 20.02.2013 г.по гр. дело №3326/2012 г. на Софийския апелативен съд, в сила от 19.07.2013 г., на която дата с определение по гр.д.№3559/2013г., ІV г.о. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване. Констатирано е, че с влязлото в сила решение е уважен предявеният частичен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД като „Белт – строй инвест”ООД е осъден да заплати на П. Р. сумата 25 100 лв., получена без основание, като част от общо дължимата 58 127,27 лв, като заплатена в повече по договор за продажба на недвижим имот. Съдът е приел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че недействителността на решенията на ОС може да се реализира само по реда на чл. 74 ТЗ , а легитимацията да заявят този иск е ограничена до лицата, имащи качеството съдружник. Прието е, че по допустимостта на иска има задължително произносяне с определение № 178 от 26.07.2016 г. на ВКС, ІІ- ро ГО по ч. гр. дело № 2998/ 2016г. Съдът е приел, че действието на дружеството, чиято относителна недействителност се иска, е възмездно и увреждащо, тъй като правото на дивидент е едно от имуществените права на съдружниците и размерът му се определя от размера на дела в капитала. Изложени са съображения за това, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника и е без значение дали кредиторът е можел да се удовлетвори от друго имущество на длъжника, с оглед нормата на чл. 133 ЗЗД. Приети са за неоснователни оплакванията в жалбата, че не следва решението да е основано на заключението на ССЕ, според което за периода 2009-2012 г. дружеството-ответник не е разполагало с паричен ресурс, различен от раздадения под формата на дивидент съобразно решение на ОС от 01.04.2010 г., тъй като същото само потвърждава извода, че е налице увреждане на кредитора чрез намаляване на актива на дружеството и може да бъде преценявано с оглед останалите доказателства по делото. Прието е, че оборимата презумпция за знание на увреждането, установена с чл. 135, ал. 2 ЗЗД, намира приложение и по отношение на юридическите лица, чиито собственици и управители са от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД позовавайки се на практика на ВКС- решение № 163 от 27.07.2011 г. по гр. д. № 672/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС. Съдът е счел, че предвид факта, че съдружниците в полза на които е разпределен дивидент, са единствените съдружници, единият от тях е управител на дружеството, а другият – негов баща, следва да се приложи презумпцията за знание и по отношение на съдружника, който не е управител. При тези данни въззивният съд е счел, че са налице предпоставките за уважаване на иска и обявяване относителна недействителност по отношение на ищцата на решението на общото събрание на дружеството ответник, с което е разпределена печалба под формата на дивиденти за съдружниците. Допуснато е касационно обжалване по въпроса представляват ли решенията на общото събрание на търговско дружество търговски сделки и приложими ли са по отношение на тях правилата за недействителност по ЗЗД, както и приложима ли е защита с иск по чл.135 ЗЗД чрез атакуване решение на общо събрание на търговско дружество за разпределение на дивиденти. Настоящият състав намира, че за да се даде отговор на поставения въпрос следва да се вземе предвид факта, че при юридическите лица процесът на волеобразуване и процесът на волеизявяване са отделени и са в компетентност на различни органи. Общото събрание на дружество с ограничена отговорност е волеобразуващ орган - с взетите решения по въпросите за управление, посочени неизчерпателно в чл. 137, ал. 1 ТЗ, се изразява общата воля на съдружниците. Съгласно принципното разрешение, дадено в ТР №1/2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, решенията на Общото събрание не могат да се разглеждат като сделки по ЗЗД между членовете на търговското дружество, тъй като, за разлика от сделките /едностранни, двустранни и многостранни/ по ЗЗД, те са резултат от волята на мнозинството на членовете, като субективните предели на задължителната им сила обхващат както тези членове на дружеството, които са участвали при тяхното приемане, но изрично са изразили несъгласие, както и членовете, които не са участвали в Общото събрание, на което е прието решението. От една страна следва да се има предвид, че за разлика от гражданската сделка при решение на общото събрание порокът, породил унищожаемост, се санира при необжалване и след изтичане на предвидения преклузивен срок съгласно чл.74 ТЗ и то става стабилен акт. Основание за искане на отмяна на решение на общо събрание на дружеството е противоречието му с повелителните разпоредби на закона и/или на устава (учредителния договор), т.е. да се твърди , че атакуваното решение е противозаконно и/или противоуставно и проверката се осъществява по реда на Търговския закон. От друга страна правото на съдружника да участвува при вземане на решение за разпределяне на печалбата и вземане на решение за нейното изплащане, като част от членственото му правоотношение, е неимуществено, а правото да получи дивидент като част от печалбата е имуществена част от същото, поражда се и съществува едновременно с него. То е право на съдружника да получи част от реализираната от дружеството чиста печалба съразмерно на участието му в капитала. Правото на дивидент е елемент от правоспособността на съдружника, елемент от членствената правоспособност, то е абстрактна потенциална възможност да се придобие конкретно право на вземане, когато и доколкото в правната действителност се реализира фактическия състав, с чието възникване законът свързва пораждането на това право на вземане и когато то стане изискуемо то става конкретно облигационно право на дивидент. Правото на дивидент, като имуществено субективно право е съставна част на членственото правоотношение. В практиката на ВКС, застъпена в решение № 14 от 10.09.2012г. по т.д.№ 667/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, е дадено тълкуване на въпроса кой е носителят на субективното право на дивидент, придобито от съдружника, а Търговският закон съдържа изрична правна уредба за предпоставките и реда и изплащане на дивидент . Наличието на специални правила и специален ред за реализирането на правата по дивидента предопределя и материалноправното основание на евентуални споровете между дружеството и съдружника и тези спорове намират своето материалноправно основание в разпоредбите на ТЗ, а не на ЗЗД. Доколкото законоустановеният източник на задължението за изплащане на дивидент е решение на Общото събрание на съдружниците, което по изложените съображения няма характер на договор /двустранна сделка/, то определените с решението суми за получаване от съдружника , като част от печалбата, не могат да бъдат предмет на договор /дружествен или друг договор, вкл. предварителен/, сключен между дружеството с ограничена отговорност и съдружник, нито могат да служат като обезпечение за задлжения на дружеството към трети лица. Следва да се има предвид, че споровете, при наличието на специални норми, уреждащи правилата за разпределение на печалбата като дивидент на съдружниците, по повод на дължими или недължимо заплатени дивиденти, са между дружеството и неговите членове и задължително са подчинени на специалните правила на особеното исково производство по търговски спорове във връзка с право, породено или отнасящо се до участие в търговско дружество - чл.365, т.3 ГПК. Нито отмяната на предходно решение за изплащане на дивидент, нито взето решение за неизплащането им има за пряка последица задължение за реституция на вече получен дивидент- съдружниците не са длъжни да върнат получено, освен ако дружеството не докаже, че са били недобросъвестни, каквато защита не предоставя иска по чл.135 ЗЗД на кредирор на дружеството. Целта на Павловия иск е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника с трето лице, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие остава действително за страните , но се счита за недействително /т.е. за нестанало/ по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на друго лице. Чрез предявяването на иска се упражнява едно потестативно право - кредиторът да може да се удовлетвори от сумата, получена при принудително изпълнение върху имуществото, предмет на атакуваното правно действие. Разпоредата на чл.442 ГПК предвижда, че взискателят може да насочи изпълнение върху всяка вещ или вземане на длъжника, а в случая полученият от съдружника дивидент не представлява нито вещ, нито вземане на дружеството /какъвто характер имат наличните поименни акции и облигации на дружеството, както и дяловете на съдружниците - чл.515, ал.2 и чл.571, ал.1 ГПК/. Искът по чл.135 ЗЗД съставлява част от общото обезпечение на кредиторите, уредено в чл.133 ЗЗД, а тъй като дивидентите на съдружниците не могат да служат като обезпечение за задлжения на дружеството към трети лица, то не е приложима успешна защита на кредитор на дружеството с иск по чл.135 ЗЗД чрез атакуване решение на общо събрание на търговско дружество за разпределение на печалбата . При така дадените отговори на поставените за разглеждане въпроси настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени , а с оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК ВКС следва да реши спора по същество. Предмет на Павловия иск са увреждащи действията на длъжника, като последният е обаче само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора , т.е в случая дружеството ответник, а не и съдружниците в дружеството, по отношение на които не съществува законово задължение да изпълняват лично поетото от главния длъжник задължение, като последните не се явяват и трети лица, с които дружеството е извършило увреждащо кредитора действие / както бе посочено по-горе Общото събрание волеобразува чрез съдружниците си/. Предвид отговорите на поставените за разглеждане въпроси при допускане на касационното обжалване следва да се приеме, че в случая не е налице правно действие на дружеството длъжник, което уврежда кредитора му, тъй като последният при евентуално уважаване на иска по чл.135 ЗЗД не може да насочи принудителното изпълнение към правата, предмет на претендираното да бъде обявеното за недействително действие - решение на общо събрание на дружеството за разпределение на печалбата и изплащане дивиденти на съдружниците. Срещу това правно действие не може да бъде надлежно упражнено потестативното право на кредитора на дружеството П. Р. да подчини на принудително изпълнение имущественото право на дивидент на съдружниците в дружеството длъжник, тъй като законът не и предоставя възможност тя по своя воля едностранно да може да предизвиква изменения в правната сфера на съдружниците получили дивидент и дружеството, взело решение за това, поради което предявеният от нея П. иск иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По частната жалба на Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй прогрес” ООД. С молба от 29.08.2019 г., процесуалният представител на Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй инвест” ООД е поискала изменение на решение № 1577 от 27.06.2019 г. в частта за разноските. Съдът е приел, че искането за изменение на определението в частта за разноските е направено в срока за обжалване и е допустимо, а разгледано по същество, е частично основателно. Прието е за неоснователно искането за изменение на възизивното решение в частта, в която частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 2500 лева на П. Р. за въззивната инстанция. Посочено е, че дължимият адвокатски хонорар е изчислен, като е взета предвид цената на предявения иск, формираща материалния интерес в размер на 83 000 лева. Прието е за основателно искането за присъждане на разноски за уважената частично частна жалба на частните жалбаподатели срещу определение 18475 от 04.09.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 1030/2017, I г.о., 2 състав, тъй като разноски за производството по частната жалба са поискани изрично, като са представени доказателства за отделното уговаряне и плащане на хонорар за това производство, поради което в полза на заплатилия разноските следва да се присъдят 110 лева. По изложените съображения съдът е оставил без уважение молба от 29.08.2019 г. за изменение на решение № 1577 от 27.06.2019 г. по гр.д.№ 5775/2018 г. в частта, в която Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй инвест” ООД са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 2500 лева за въззивната инстанция и е изменил решение № 1577 от 27.06.2019 г. по гр.д.№ 5775/2018 г., като е осъдил П. С. да заплати разноски за производството по частна жалба срещу Определение 18475 от 04.09.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. 11030/2017, I ГО, 2 състав на Б. П. в размер на 110 (сто и десет) лева. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК настоящият състав намира, че частната жалба е основателна. Обжалваното определение следвада се отмени изцяло, като на жалбоподателите- ответници по иска, следва да се присъдят направени в трите инстанции разноски в размер на 4570,50 лева за Б. П., 2012,50 лева за П. Б. и 35лева за „Бел-Строй Инвест”ООД”. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 27.06.2019г. по гр.д.№5775/2018г. на АС София, което е уважин иск с правно основание чл.135 ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ иска на П. С. Р. срещу Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй инвест” ООД, за прогласяване относителна недействителностна решението на Общото събрание на „Бел строй инвест” ООД от 01.04.2010 г. за разпределяне като дивидент на 83 000 лева, представляващи цялата счетоводна печалба за финансовата 2008г. и част от счетоводната печалба за финансовата 2009 г. по отношение на П. Р. от една страна и Б. П. П., П. Б. П. и „Белт строй инвест” ООД от друга страна. ОТМЕНЯ определние от 01.10.2019г. по гр.д.№5775/2018г. на АС София. ОСЪЖДА П. С. Р. да заплати на Б. П. П. сумата 4570,50 лева, на П. Б. П. сумата2012,50 лева и на „Белт строй инвест” ООД сумата 35лева разноски за всички инстанции. , ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: