Решение по търг.д. №76 /2010 на ВКС-ТК-ІІ ро отд. 5 Р Е Ш Е Н И Е № 182 гр. София, 17.11.2010 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Иванова ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №76/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на „Автомагистрали-Черно море”АД-Шумен срещу въззивно решение №405 от 29.10.2009 г. на Варненски окръжен съд по гр.д. №931/2009 г.,с което е потвърдено решение от 20.05.2009 на Варненски районен съд по гр.д. № 9415/08 по описа на съда, с което исковете на касатора с правно основание чл.327 от ТЗ за сумата от 2 809,46 лева и по чл.86 от ЗЗД за сумата от 1884,80 лева против ответниците М. П. М. и М. С. М. кат о съдружници в гражданско дружество”МСМ”-гр. Варна са отхвърлени. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно, както и потвърденото с него първоинстанционно решение като така предявените искове се уважат. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила –основания за касация по чл.281 т.3 от ГПК. Твърди се, че неправилно решаващият съд е приел, че исковите претенции са погасени по давност, съгласно чл.116 , б. Б предл. 1 от ЗЗД, тъй като вземането по чл.327 от ТЗ е станало изискуемо на 08.12.2003 г. , а исковата молба е получена в съда на 09.12.2008 г., въпреки че е изпратена по пощата на 05.12.2008 г.. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.125 от ГПК, вместо тази на чл.62 ал.2 от ГПК, която постановява, че сроковете в процеса не се смятат за пропуснати, ако изпращането на съответната молба става по пощата. Ответниците по касационната жалба М. П. М. и М. С. М. чрез своя процесуален представител изразяват становище в отговор на касационната жалба, че решението е правилно и следва да се потвърди. С определение №344 от 10.06. 2010 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 от ГПК по значимия за делото правен въпрос,който е от значение за точнното прилагане на закона и за развитие на правото: от кога се счита предявен иск , при положение, че исковата молба е предявена по пощата и как се съотнасят процесуалноправните разпоредби на чл.125 от ГПК, според която искът е предявен от датата на постъпване на исковата молба в съда и тази на чл.62 ал.2 от ГПК, според която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, с което се потвърждава решението на първоинстанционния съд, с което исковете на касатора с правно основание чл.327 от ТЗ за сумата от 2 809,46 лева и по чл.86 от ЗЗД за сумата от 1884,80 лева против ответниците М. П. М. и М. С. М. като съдружници в гражданско дружество”МСМ”-гр. Варна са отхвърлени, въззивният съд се основава на извода, че исковите претенции за присъждане цената на продадена от ищеца на ответника стока и лихва за забава върху нея са погасени с изтичането на общата петгодишна давност за главното вземане, съгласно чл.110 от ЗЗД, тъй като вземането по чл.327 от ТЗ е станало изискуемо на 08.12.2003 г. , а исковата молба е получена в съда на 09.12.2008 г.. Съдът е обосновал този свой извод с разпоредбата на чл.125 от ГПК, според която искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда, от което следва, че съгласно чл.116, б. Б предл. 1 от ЗЗД от тогава настъпва прекъсването на погасителната давност. Счел е, че правилото на чл.62 ал.2 от ГПК за непропускане на срока , когато се касае за молби до съда изпратени по пощата се отнася само за процесуалните срокове по ГПК, но не и за давностния срок, който е уреден в материалноправниите норми на чл.110 и следващите от ЗЗД. Настоящият състав на ВКС не споделя този извод по следните съображения: Систематичното място на разпоредбата на чл.125 от ГПК е в Глава 13, Раздел 1- Предявявяване на иск, която обхваща уредбата на видовете искове и процесуалните действия на страните и съда относно съдържанието на исковата молба и приложенията към нея , проверка на нейната редовност, връчването на преписи на ответната страна и последиците за страните. В тази връзка законодателят фиксира и началната дата, от която следва да се пристъпи към тези процесуални действия: постъпването на исковата молба в съда. Тази разпоредба е и във връзка с последващата на чл.126 ал.1 от ГПК, с оглед отговор на въпроса, кое дело между едни и същи страни и основание се явява по-късно заведено , за да бъде прекратено: това , исковата молба по което е постъпила по-късно в съда. От така изложеното следва, че разпоредбата на чл.125 от ГПК има за предмет на регулиране процесални правоотношения, които се различават по съдържание от тези уредени в разпоредбата на чл. 62 ал. 2 от ГПК и по никакъв начин не се конкурира или обвързва с последната. От друга страна разпоредбите за погасителната давност са обект на уредба в материален закон-ЗЗД. В чл.116 б.”Б” от този закон се придава на едно чисто процесуално действие, каквото е предявяването на иск за едно вземане и съответната материалноправна последица: прекъсване на погасителната давност относно него, без с това обаче самото предявяване на иска да губи качеството си на процесуално действие, регламентирано в уредбата на ГПК. Следователно разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК се отнася за предявяването на иска като процесуално действие или изпратената по пощата искова молба прекъсва давността от датата на изпращането , според отбелязването в пощенското клеймо. Касационната жалба е частично основателна. Ищецът е предявил искове с правно основание чл.327 от ТЗ за сумата от 2 809,46 лева и по чл.86 от ЗЗД за сумата от 1884,80 лева против ответниците М. П. М. и М. С. М. като съдружници в гражданско дружество”МСМ”-гр. Варна. Сумата по главницата се претендира като цена на доставен бетон от ищеца на ответниците –съдружници в „МСМ”ДЗЗД, като извършването на самата доставка се признава от ответниците в отговора на исковата молба. Съставена е и двустранно подписана фактура №135841/08.12.2003 г. на обща стойност 3 371,39 лева , която е отразена в счетоводството и на двете страни, според приетото пред първата инстанция заключение на счетоводна експертиза, неоспорено от страните. По данни от последното сумата по фактурата е платена частично от ответниците до размера на 561,90 лева и последните са останали задължени до размера за остатъка от 2 809,46 лева, който се дължи от датата на доставката и оформянето на фактурата-08.12.2003 г. съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ, от която дата е и началният момент , от който започва да тече давността /чл.114 ал.1 от ЗЗД/ . Възражението за погасяване по давност на това вземане е неоснователно, доколкото давността е прекъсната на основание чл.116,б.”Б” от ЗЗД с предявяване на иска в хипотезата на разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК, т.е. от датата на изпращането на исковата молба-05.12.2008 г. съгласно пощенското клеймо върху плика. Двамата ответници като съдружници в гражданското дружество следва да отговарят солидарно спрямо кредитора-ищец, съгласно чл.304 от ТЗ. По отношение претенцията за лихва за забава , то в отношенията между търговци, каквито са и двете страни, такава се дължи, съгласно чл.294 ал.1 от ТЗ, а началният момент, от който се начислява е отново денят, от който е станало изискуемо главното вземане-08.12.2003 г./арг. от чл.84 ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ./. Доколкото , обаче възражението за погасяване по давност направено от ответника обхваща и вземането за лихва, то следва да се приеме, че по отношение на това вземане се прилагат разпоредбите за кратката тригодишна погасителна давност по чл.111 б.”В” от ЗЗД. Следователно дължи се лихва само за периода три години преди предявяване на иска: от 05.12.2005 г. до датата на предявяване на иска 05.12.2008 г. или в размер на 1 184,20 лева, съгласно програмата за изчисление на законната лихва, а за лихвите до тази дата искът се явява неоснователен , тъй като последните са погасени по давност. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени на основание чл.281 т.3 от ГПК, поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила В ЧАСТТА , с която се потвърждава първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете до размерите на сумата от 2 809,46 лева-главница и до размера на сумата от 1184,20 лева –лихва по чл.86 от ЗЗД и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се уважат до съответните размери, в които се доказват по основание и размер. В полза а ищеца следва да се присъдят и направените в хода на делото и пред трите инстанции разноски, както следва: 187,77 лева-държ. такса по завеждане на искова молба, 422 лева-адв.възнаграждение, 80 лева-възнаграждение за вещото лице, 93,89 лева-държавна такса по въззивната жалба, 30 лева –държавна такса по допускане на касационно обжалване и 93,89 лева –за разглеждане на касационната жалба или общо разноските на ищеца възлизат на 907,55. Същите се дължат в размер , определен според уважената част от исковете, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК или в общ размер на 786,66 лева. В полза на ответниците се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Разноските на последните са: 450 лева-първоначален адв.възнаграждение, 200 лева-възнаграждение пред въззивна инстанция и 200 лева-пред касационна или общо в размер на 950 лева. Същите се дължат в размер , определен според отхвърлената част от исковете, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК или в общ размер на 141,66 лева. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №405 от 29.10.2009 г. на Варненски окръжен съд по гр.д. №931/2009 г., В ЧАСТТА, с която потвърждава първоинстанционното решение, с което се отхвърлят исковете до размерите на сумата от 2 809,46 лева-главница и до размера на сумата от 1184,20 лева –лихва по чл.86 от ЗЗД както и потвърденото с него решение от 20.05.2009 на Варненски районен съд по гр.д. № 9415/08 по описа на съда в съответната част , като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА М. П. М. ЕГН:5608181020 и М. С. М. ЕГН:5706159123 като съдружници в гражданско дружество”МСМ”-гр. Варна да заплатят солидарно на „Автомагистрали-Черно море”АД-Шумен сумата от 2 809,46 лева на основание чл.327 от ТЗ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-05.12.2008 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 184, 20 лева като лихва-обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД за периода от 05.12.2005 г. до датата на предявяване на иска-05.12.2008 година , както и разноските по делото пред трите инстанции, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в общ размер на 786,66 лева. ПОТВЪРЖДАВА решение №405 от 29.10.2009 г. на Варненски окръжен съд по гр.д. №931/2009 г.в останалата част. ОСЪЖДА „Автомагистрали-Черно море”АД-Шумен да заплати на М. П. М. ЕГН:5608181020 и М. С. М. ЕГН:5706159123 общо сумата от 141,66 лева-разноски по делото на основание 78 ал.3 ГПК,съобразно отхвърлената част от исковете. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.