Ключови фрази
освобождаване от служба * обезщетение при повторно освобождаване от служба * обезщетение за прослужено време * трудово възнаграждение


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 158

гр. София, 13.04.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1617 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. на вътрешните работи, чрез юрисконсулт М. М., против въззивното решение без номер от 16 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 766 по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е оставено в сила решение без номер от 12 септември 2007 г., постановено по гр.д. № 23377 по описа на районния съд в[населено място] за 2006 г.
Касационният контрол е допуснат с определение № 862 от 30 юли 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за базата за изчисляване на обезщетение при предходни освобождавания от работа при приспадане на вече получено обезщетение по чл. 261 ал. 2 ЗМВР (отм.) – като номинална стойност на последното получено брутно възнаграждение или като брой възнаграждения според прослужените години.
По поставения въпрос касаторът сочи, че логическото и систематическо тълкуване на нормата на чл. 261 ЗМВР (отм.) разпорежда при всяко освобождаване от служба еднократното парично обезщетение да се определя в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото е броят на прослужените години на служителя, като с изплащането му се погасява и правото за неговото повторно получаване; по смисъла на ал. 2 на посочения текст всяко повторно или последващо спрямо предходното освобождаване от служба, от общия брой прослужени години следва да се приспадне броят на тези, за които вече е било получено обезщетение при предишни освобождавания и за които правото на такова обезщетение е вече погасено.
Ответникът Е. М. И. от[населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. П., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК не изтъква доводи по поставения въпрос.
С решението си въззивният съд приел, че еднократното парично обезщетение по чл. 261 ЗМВР се изплаща на базата на брутното месечно възнаграждение, определено към момента на освобождаването от служба, към който момент следва да се актуализира размера на вече изплатеното обезщетение при предишните две освобождавания на ищеца, доколкото се дължи не брой заплати, а определена стойност; служителите, които са работили в М. с прекъсвания при друг извод за възможността за актуализация на обезщетението, биха се оказали в неравностойно положение спрямо служителите, които са работили през същия период от време, но без прекъсвания, каквато не е била целта на законодателя; правно релевантен е крайният момент, към който служителят е освободен и заплатата, която е получавана към този момент.
Отговор на поставения въпрос е сторен в решение № 814 по гр.д. № 4706 за 2009 г. на ІV ГО и решение № 406 по гр.д. № 1280 за 2009 г. на ІV ГО. Съобразно уеднаквената съдебна практика, при последващо освобождаване от служба в органите на М. се приспада съответният брой изплатени като обезщетение по предишното приключило правоотношение брутни заплати, а не сумите по тези заплати, тъй като с получаването им правото да се претендира обезщетение за тях вече е погасено и защото в закона не е предвидено преизчисляване на обезщетението на базата на размера на възнаграждението преди последващото освобождаване. Настоящият съдебен състав изцяло възприема посоченото разрешение на поставения материалноправен въпрос.
Като е възприел различно разрешение, въззивният съд е тълкувал закона неправилно.
По твърденията на ответника касационната жалба е просрочена. За изясняване на спора съдът изиска сведения за датата, записана за получаването на съобщението за обжалваното съдебно решение в книгата на съответния връчител на призовки. Според записа в книгата, връчването е станало на датата 21 април 2009 г., която дата е отразена и върху самото съобщение върху положен предходен запис, заличен с коректор. При тези данни следва да се приеме, че касационната жалба действително е подадена в законния срок.
Касационната жалба е основателна.
Съдът е сезиран с иск за заплащане на разлика в дължимо обезщетение при повторно освобождаване от служба от М. в размер на 6122 лева, впоследствие увеличен на 6741,83 лева. В исковата си молба ответникът в касационното производство сочи, че при освобождаване от служба през 1992 г. му били изплатени две брутни трудови възнаграждения, при повторното му освобождаване през 2000 г. му били изплатени 12 брутни трудови възнаграждения, а при последното му освобождаване през 2006 г. му били заплатени пет брутни възнаграждения; след последното му освобождаване от служба на ищеца следвало да се начислят 19 брутни трудови възнаграждения на базата на последното му брутно трудово възнаграждение, като от получената сума следвало да се приспаднат получените суми, тъй като по смисъла на чл. 261, ал. 1 ЗМВР (отм.) се дължи изплащане на разликата в парични суми, а не в съответен брой трудови възнаграждения. С оглед възприетото разрешение на поставения правен въпрос следва да се заключи, че искът е неоснователен, поради което атакуваното решение следва да се отмени и искът да се отхвърли.
Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на касатора следва да се присъдят 150 лева.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение без номер от 16 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 766 по описа на Софийския градски съд за 2008 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. М. И. от[населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 15, със съдебен адрес в[населено място], [улица], ет. 2, ап. 6, адв. В. П., за осъждането на Н. служба “П.” – М.[населено място], бул. “С.” № 235, да му заплати парично обезщетение от 6741,83 лева, представляващо разлика между размера на дължимите 19 брутни трудови възнаграждения, изчислени на базата на последното брутно трудово възнаграждение на И. за м. март 2006 г. и размера на получените суми, изплатени му през 1992 г., 2000 г. и 2006 г. след трите му освобождавания от служба и законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска.
ОСЪЖДА Е. М. И., Е. [ЕГН], с адрес в[населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 15, със съдебен адрес в[населено място], [улица], ет. 2, ап. 6, адв. В. П., да заплати на М. на вътрешните работи[населено място], [улица], като право приемник на Н. служба “П.” – М.[населено място], сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева сторени разноски по делото за касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: