Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение * нови факти и доказателства


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 208

София, 24.10.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова



при участието на секретаря Силвиана Шишкова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1324 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.307,ал.1 ГПК, образувано по молба вх.№ 998 от 30.01.2018г. на Решение № 117 от 20.07.2017г. по т.д.№ 3313/2014г. на ВКС, ТО, І т.о.
Молителите Д. С. Б., Х. С. Б. и П. И. Б. твърдят, че са наследници на починалия на 15.08.2017г. С. Б. - ответник по т.д.№ 75/2012г. на ОС Хасково. С решение по чл.290 ГПК от 20.07.2017г. по т.д.№ 3313/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. спорът бил разрешен окончателно и С. Б. бил осъден да заплати на „Хайкрофт Ланд Къмпани”ЕООД сумата 140 569.89лв. на основание чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД. Поддържа се, че след смъртта на наследодателя си молителите се запознали с решението на ВКС, както и им станало известно решение от 30.10.2017г. по адм.д.№ 12972/2016г. на І отд. на ВАС, с което е оставено в сила решението по адм. дело № 2912/2014г. на Пловдивския административен съд. Узнали, че в хода на производството по административното дело съд са били събрани писмени доказателства - 14 броя разходни касови ордери за платени на продавачите на земеделски земи цени за имотите.
Твърдят, че по отношение на приключилото гражданско дело, ордерите са новооткрити писмени доказателства от съществено значение за правилното му решаване, тъй като установяват, че заплатените суми на продавачите на земеделски земи надвишават размера, приет в решението, чиято отмяна се иска и установяват, че сумите са изплатени не от техния наследодател, а от третото лице Х. Х.. Считат, че ордерите дават основание за съществена промяна на спора по отношение на лицето, което дължи връщане и по отношение на размера на даденото, което подлежи на връщане с оглед стойността на направените разходи за закупуване на земеделските земи.
Като новооткрито писмено доказателство и ново обстоятелство от съществено значение за делото молителите считат и представения с молбата сигнал от „Хайкрофт Ланд Къмпани”ЕООД до НАП вх.№ 94-00-5742 от 26.04.2013г. Р. му за спора е обоснована с тезата, че самото дружество посочва в сигнала, че възнаграждението по приетия от съда за недействителен на основание чл.40 ЗЗД договор от 01.08.2007г. е получено от третото лице Х. Х., както и че подалият сигнала не се е позовал на недействителност на договора, послужил като основание за получаване на сумите. Счита, че този сигнал също дава основание за промяна на крайния изход на спора по отношение на лицето, което е получило, съответно дължи връщане на даденото по договора от 01.08.2007г. и съставлява извънсъдебно признание на ищеца за валидността на договора от 01.08.2007г. и признание, че получател на плащането е Х. Х..
Молителите се позовават и на Решение № 12962 от 30.10.2017г. по адм.дело № 12072/2016г. на ВАС, с което е потвърдено решението по адм.дело № 2912/2014г. на Адм. съд Пловдив, като ново обстоятелство, установяващо симулацията на цената по договорите за продажба на земеделски земи - че реалната цена на имотите, чието закупуване е осигурено от Х. в изпълнение на договора от 01.08.2007г., е в значително по-голям размер от посочената в нотариалните актове - т.е. от цената, която с решението на ВКС е призната като разход за закупуване на имотите и не е приета за недължимо платена.
В подробен писмен отговор „Хайкрофт Ланд Къмпани”ЕООД оспорва допустимостта и основателността на искането за отмяна.
В настоящото производство ищецът представя решението по адм.дело № 2912/2014г. на Адм. съд Пловдив, от мотивите на което е видно, че като свидетел по него е бил разпитван С. Б.. Като доказателство по делото са приети протоколите от съдебното заседание от 30.06.2015г., когато е изслушан този свидетел.
В съдебно заседание представителят на молителите поддържа искането си, а представителят на търговското дружество - съображенията си в писмения отговор по чл.306,ал.3,изр.последно ГПК.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
Следва са се приеме, че молбата за отмяна е подадена в тримесечния преклузивен срок по чл.305,ал.1,т.1 ГПК доколкото молителите посочват като начало на срока датата на смъртта на наследодателя си, съответно - датата на постановяване на решението на ВАС по адм.д.12072/2016г.
Молбата за отмяна е неоснователна:
С решение по чл.290 ГПК от 20.07.2017г. по т.д.№ 3313/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. С. Б. е осъден да заплати на основание чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД на „Хайкрофт Ланд Къмпани”ЕООД сумата 140 569.89лв.. Претенцията на ищеца е била за връщане на изтеглени по силата на пълномощното средства от сметките на дружеството, които пълномощникът Б. е следвало да използва за закупуване от името и за сметка на дружеството недвижими имоти - земеделски земи като разлика между изтеглените суми и общата стойност на придобитите от дружеството имоти. В предмета на спора е било въведено възражение за недействителност на основание чл.40 ЗЗД на представения от ответника договор за посредничество за закупуване на земеделски земи, сключен от Б. като пълномощник на ищеца и посредника - трето за спора лице Х. Х., по силата на който възнаграждението за посредника е 1000 лв. на декар за всеки придобит от дружеството имот. Присъдената от ВКС сума съставлява плащанията /в размер на 141 699лв./, извършени от пълномощника С. Б. със средства на упълномощителя „Хайкрофт Ланд Къмпани”ЕООД на трето лице по счетения за недействителен /чл.40 ЗЗД/ договор от 01.08.2007г., сключен от представителя във вреда на представлявания, имащ за предмет посредничество от третото лице при закупуване на земеделски земи за дружеството след приспадане на доказаните в процеса разходи за закупуване на имотите /1 129.11лв. за всички/.
Видно от протокола от съдебното заседание от 15.04.2015г. по адм.дело № 2912/2014г. на Пловдивския АС като свидетел С. Б. е установил, че в нотариалните актове за продажба на имотите е посочвана данъчната оценка като платена на купувачите цена на имотите; с инвеститора - упълномощителя на Б. - „Хайкрофт Л. К.” е била „уточнена” цена на декар от по 1 000лв. Изрично Б. е заявил, че се е получавала „голяма разлика” между тази, която упълномощителят е следвало да предостави за сделката и вписаната в нотариалните актове, както и, че продавачите са подписвали документ на Х. Х., който е осъществявал посредничеството и е намирал желаещи да продават, за действително платените суми за продажбата, тъй като цените към момента на продажбата са били 400-450лв. на декар. Посочил е, че при „уговорена” цена с инвеститора 1 000лв. на декар, включваща и разходите по сделката, за инвеститора не е било от значение какви суми действително са платени на собствениците.
От тези показания безспорно се установява, че ответникът по основния спор - наследодателят на молителите е знаел за съществуването на подписани документи, обективирани в касовите ордери, на които молителите се позовават като основание за отмяна по т.1 на чл.303,ал.1 ГПК още към момента на извършването на продажбите - т.е. към 2007г., съответно далеч преди предявяване на иска по чл.55,ал.1,предл.трето ЗЗД през 2012г. В хода на производството по спора ответникът е твърдял, че е действал добросъвестно при упражняване на правата, дадени му от ищцовото дружество по силата на пълномощно рег. № 4218/02.06.2007г. и поземлените имоти са придобити на името на ищцовото дружество от него като пълномощник, а пълномощник на продавачите е бил Х. Х.. Представил е договор от 01.08.2007г., с който като представител на „Хайкрофт Ланд Къмпани”ЕООД /по силата на пълномощното 4218/02.06.2007г./ е възложил на Х. Х. да извършва дейности по закупуване на земеделски земи срещу заплащане на сумата от 1 000лв. за всеки декар земеделска земя, който е преминал в собственост на дружеството. В допълнителната искова молба ищецът е посочил, че не е давал съгласие Б. да сключи договор с посредник за закупуване на имотите, навел е възражение за недействителност на договора за него като представляван - сключен от негов пълномощник, който се е сговорил с трето лице във вреда на упълномощителя и който е икономически необоснован, неизгоден и увреждащ представлявания. Акцентирано е, че уговореното възнаграждение за посредника от 1 000лв. за всеки придобит от дружеството декар е индикация за нереалност на договора и разкрива целта му - да бъдат „отчетени” липсващите средства, които ответникът по силата на пълномощното е изтеглил от сметките на дружеството в периода август 2008г.- март 2009г. и които са предмет на предявения иск.
Следователно, в хода на процеса С. Б. е знаел обстоятелството и доказателството за него - симулативната цена по нотариалните актове за закупуване на земеделските имоти и подписаните документи от Х., установяващи привидността и реално заплатената на купувачите цена. Знанието на ответника за обстоятелството и материализиращото го доказателство, това, че писмени доказателства са съществували и те са били известни на страната, води пряко до неоснователност на молбата за отмяна на заявеното основание.
Освен че С. Б. е знаел за документите, материализиращи плащането на действителната цена на купувачите, които според молителите „са новооткритите” доказателства - РКО, той като страна в процеса не е въвел в спора твърдения за симулативност на цената, по която са закупени имотите. Следователно тези доказателства не са за обстоятелства, които страната не е знаела /съответно и не е твърдяла в процеса/, нито са такива, за които страната е знаела, но по независещи причини не е могла да докаже в процеса. По същите причини и решенията на административните съдилища, които според молителите са нови доказателства за реалната продажна цена, не могат да послужат като основание за отмяна по т.1 на чл.303,ал.1 ГПК.
С оглед на процесуалното правило на чл.133 ГПК, дори отмяната да бъде допусната, доводът е преклудиран, защото твърдение за симулативност на цената на имотите изобщо не е релевирано от ответника в процеса, който е отричал в изпълнение на дадените му от представлявания пълномощия, да се е договарял в негова вреда. Защитната му теза по претенцията за връщане на изтеглени по силата на пълномощното средства от сметките на дружеството, които е следвало да използва за закупуване от името и за сметка на дружеството на недвижими имоти, е основана на договора за посредничество с трето за спора лице Х. Х. и платените по силата на този договор като възнаграждение на посредника по 1000лв. за всеки придобит от търговеца декар. Правоприемниците на страната не разполагат с различни процесуални възможности от тези, които е имал техния праводател.
Д., че „новите доказателства” установяват „ново обстоятелство” относно лицето, което е получило и действително дължи връщането на даденото по предявения иск, не може да бъде възприет по същите съображения. Значителната разлика между заплатената покупна цена за придобитите имоти /за която не е имало спор и възражения, че е тази по нотариалните актове/ и платеното на Х. възнаграждение са били предмет на делото, въведени с възражението на ищеца по чл.40 ЗЗД. По тези въпроси съдът се е произнесъл с решението чиято отмяна се иска, обсъждайки и тези доводи, на които ответникът се е позовал, а незаявените са преклудирани. В мотивите на решението, чиято отмяна се иска ясно и категорично е прието, че Б. като пълномощник на ищцовото дружество е заплатил възнаграждение по договора за посредничество при закупуване на земеделски земи от 01.08.2007г., но този договор е недействителен, и пълномощникът следва да върне на представлявания платеното по договора на основание чл.55,ал.1,предл.първо ЗЗД каквито са разясненията в ТР №5/2014г. от 12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС. Несъгласието на молителите с извода кой дължи връщане на полученото: пълномощникът или посредникът /както се посочи не е имало спор, че сумите по договора за посредничество са платени на Х. и именно в този смисъл са фактическите констатации на съда/ не може да обоснове основателност на искането за отмяната на решението. Поради това неотносимо е позоваването като основание по т.1 на чл.303,ал.1 ГПК и на сигнала до НАП.
Д., че този сигнал е „извънсъдебно признание” за действителността на договора за посредничество е несъстоятелен. Както се посочи с допълнителната искова молба /вх.№ 8080/21.09.2012г./ преди твърдяното „извънсъдебно признание” ищецът изрично е заявил възражението си на недействителност на основание чл.40 ЗЗД на договора от 01.08.2007г. Този довод е поддържан в процеса и именно тълкуването на тази разпоредба е послужило като основание за допускане на касационното обжалване и по него е произнасянето в решението, чиято отмяна се иска.
Поради неоснователност на молбата за отмяна искането за присъждане на разноски на „Хайкрофт Ланд Къмпани”ЕООД следва да бъде уважено. Възражение по представения списък /л.45 от делото/ не е направено в откритото съдебно заседание. Доказаните разноски са 7 764.65лв.

Р Е Ш И :

Оставя без уважение молбата на Д. С. Б., Х. С. Б. и П. И. Б. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК на Решение № 117 от 20.07.2017г. по т.д.№ 3313/2014г. на ВКС, ТО, І т.о.
Осъжда Д. С. Б., Х. С. Б. и П. И. Б. да заплатят общо на „Хайкрофт Ланд Къмпани”ЕООД, [населено място] сумата 7 764.65лв. /седем хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и 65ст./ разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: