Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр. София, 07.04.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Валентина Илиева като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 2659/2021 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. М. против решение № 128/08.04.2021 г. по гр. д. № 723/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск. Претендират са разноските. Ответникът А. С. Г. чрез адв. Т. оспорва касационната жалба, поддържа изразеното в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК становище за нейната неоснователност и също претендира разноски. Предмет на разглеждане е жалба срещу посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 266/31.08.2020 г. по гр. д. № 459/2020 г. на Районен съд – Горна Оряховица за уважаване на предявения от А. С. Г. против „Електроразпределение Север” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 11 969. 86 лв., представляваща стойността на допълнително начислена сума за електроенергия за периода от 14.06.2016 г. до 18.12.2019 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за обект с адрес: [населено място], [улица], за която е издадена фактура № [ЕГН]/23.03.2020 г. и са присъдени на ищеца разноски. Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е съобразил данните, отразени в констативен протокол № 1502718/18.12.2019 г. на служители на „Електроразпределение Север“ АД - В. за извършена на посочената дата техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на ищеца на горния адрес, при която са снети показанията му, а измервателният уред е демонтиран и изпратен за експертиза в Български институт по метрология (БИМ). Приел е, че съставеният протокол е в съответствие с изискванията на чл. 49 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). Изтъкнал е, че резултатите от извършената метрологична експертиза са отразени в протокол № 151/10.03.2020 г. на БИМ, РО Русе, където е посочено, че не е констатирана видима външна намеса или видима повреда в схемата на СТИ (средството за търговско измерване), че то съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност. От данните в протокола при софтуерно „четене“ на паметта на електромера е установено наличие на регистрирана електрическа енергия в невизуализирана на дисплея тарифа Т3 – 0066502 kWh. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че така констатираното допълнително количество ел. енергия е начислено на потребителя за периода от 14.06.2016 г. (датата на монтажа на СТИ) до 18.12.2019 г. (датата на проверката, при която уредът е демонтиран), за което на 23.03.2020 г. е издадена фактура за задължението в размер на 11 969. 86 лв. Обсъдено е и заключението на назначеното по делото вещо лице: че скритата тарифа, по която е отчетено процесното количество ел. енергия и която не се визуализира на дисплея не е била настроена да отчита при монтирането на процесното СТИ (който бил настроен софтуерно да отчита само по две тарифи – Т1 нощна и Т2 дневна); че при софтуерното четене на СТИ не можело да се установи точния ден от който са възникнали цифровите показания в третата тарифа; че процесното СТИ е одобрено от ДАМТН и метрологичните му характеристики отговарят на изискуемите по закон и че е било годно да отчита преминаващата през него ел. енергия. Вещото лице сочи, че допълнителното количество електроенергия е възможно да премине през Т1 и Т2, настроени за отчитане и видими на дисплея му, като данните в сумарния регистър не се визуализират на дисплея, а се прочитат само при софтуерно четене на СТИ. При горните факти въззивният съд е приел, че страните са в правоотношение от договор, по силата на който ответникът е доставчик, а ищецът – потребител на ел. енергия. Посочил е, че макар да са спазени изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ при съставяне на констативния протокол за извършената проверка на електромера в обекта на абоната и формално да са налице предпоставките по чл. 55 ПИКЕЕ исковата сума не е дължима. В тази връзка в обжалвания съдебен акт са изложени решаващи съображения, че установената процедура за начисляване на измерено количество ел. енергия за минал период, натрупано в скрит регистър на СТИ и за корекция на сметката на потребителя, разписана в ПИКЕЕ от 2019 г. – чл. 55 във вр. с чл. 49, е едностранно съставена от доставчика на ел. енергията, нарушава принципа за равнопоставеност на страните по договора и поставя потребителят – физическо лице в по - неблагоприятно положение. Според съда самият факт на налична разлика в Тарифа 3 с визуализираните на дисплея показатели на уреда не налага извод за реално доставено количество ел. енергия, което абонатът следва да заплати, доколкото за него въпросният скрит регистър остава неизвестен. Изтъкнато е, че не съществува и яснота за причините за отчитане на там натрупаното количество ел. енергия предвид данните по делото, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерване на ел. енергията. По тези аргументи е прието, че разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ, съставляваща основанието за възникване на отричаното вземане има характеристиката на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), съобразно наведените от ищеца твърдения в тази насока. Обосновано е и виждането, че недължимостта на исковата сума произтича и от факта, че визираното основание за нейното начисляване (нормата на чл. 55 ПИКЕЕ) е част от обективното право от м. април 2019 г., а в случая е приложено за (минал) период от време, през който то не е било действащо правило за поведение. С определение 20 от 13.01.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в хипотезата на „очевидна неправилност” по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Приложното поле на това основание е обосновано с решаващия мотив на въззивния съд за недължимост на исковата сума, основан на недопустимо игнориране на правното действие на чл. 55 ПИКЕЕ (при установено формално наличие на предпоставките от състава му), т. е. на разпоредба от нормативен акт като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Самостоятелното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК (очевидна неправилност) за селектиране на касационната жалба е бланкетно формулирано правно понятие, чието попълване с точно и ясно съдържание е правно възможно чрез съществуващите методи на тълкуване. В дейността си по осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, Върховният касационен съд е призван да разкрие правния смисъл на законовия критерий „очевидна неправилност”, като приложи утвърдените методи на тълкуване и осигури съчетанието между обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор (вж. мотивите на решение № 15/06.11.2018 г. по к. д. № 10/2018 г. на Конституционния съд на РБ). В съдебна практика на ВКС е застъпено последователно виждането, че в своята дефинитивност понятието „очевидна неправилност“ се свързва с онова въззивно решение, което страда от особено тежък порок, установим от самите негови мотиви, при което касационната инстанция не е необходимо извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, нарушение на основни начала на гражданския процес или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или пък съдебният акт, при който не е приложена относима за конкретния спор императивна материалноправна норма. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, на опитните и общоприложимите научни правила. По съществото на касационната жалба. Основателно е оплакването, че при постановяване на въззивното решение е нарушен основополагащ принцип на гражданското съдопроизводство, гарантиращ законност при разглеждане и решаване на делото – чл. 5 ГПК. Нарушението се изразява в това, че решаващият извод за основателност на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК почива на недопустимо игнориране (дисквалифициране) на юридическата валидност на разпоредба от действащ и обнародван подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35/2019 г.) и в частност чл. 55 (макар в случая съдът да приема за установени формалните предпоставки от състава му) по съображения, че същата има характеристиката на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Съгласно легалното определение в текста на чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза е уговорка в договор, която е във вреда на потребител (вж. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП), не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Първият и най – съществен белег на такава уговорка е, че тя се съдържа в договор – вж. чл. 8, ал. 1 ЗЗД, т.е. в съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Коментираните по–горе Правила са издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – държавен регулаторен орган, който съгласно действащите закони не е доставчик на електрическа енергия, нито е страна в правоотношението, което правилно въззивният съд е установил да съществува между страните, без обаче да изложи мотиви защо противно на доводите на ответника (че е електроразпределително дружество, притежаващо лицензия да извършва пренос и разпределение на ел. енергия на обособена територия, и в това си качество е носител на вземане по чл. 55 ПИКЕЕ) го счита за доставчик на ел. енергия. Правилата са издадени от КЕВР при наличие на изрично уредена законова делегация за нормативно, а не за административно уреждане на отношенията (чл. 83, ал. 1, т. 6 Закона за енергетиката) с акт от вида и съдържанието на обнародвания. Касае се за общи правила за поведение при регулиране на определени обществени отношения въз основа на изрична законова делегация, чиито издател и неговата изключителна компетентност са разписани в чл. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Предвид на изложеното, решаващите мотиви на второинстнационния съд да уважи предявения иск като ингорира правното действие на текстове от нормативен акт (чл. 55 във вр. с чл. 49 ПИКЕЕ от 2019 г.), издаден от компетентния държавен орган и обнародван по предвидения ред, който има нееднократно действие и съдържа общи правила за поведение, приложими към индивидуално неопределен кръг субекти като ги счете за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП (т. е. на уговорка в договор, увреждаща потребителя – физическо лице и създадена в отклонение с изискването за добросъвестност у съконтрахентите, което води до неравновесие между правата и задълженията им) са в пряко нарушение на чл. 1а, чл. 2 и чл. 34, т. 3 ЗНА като императивни норми, определящи даден акт като нормативен с всички следващи от това последици. Подобен подход при решаване на делото (въззивният съд не се позовавал и не е прилагал чл. 15, ал. 3 ЗНА, респ. чл. 17, ал. 2 ГПК) сочи на незачитане на нормативната същност на приложимите по спорното правоотношение разпоредби от ПИКЕЕ и тяхното правно действие (при съобразяване с § 2 ПЗР от ПИКЕЕ) и е в разрез с основно начало на гражданския процес – принципа на законност, установен в чл. 5 ГПК. По горните мотиви въззивното решение ще следва да бъде касирано. Основателно е и оплакването за необоснованост в изводите на въззивния съд, че формалното наличие на натрупано количество ел. енергия в скрит регистър на измервателния уред не доказва по несъмнен и категоричен начин това да е реално доставена ел. енергия в обекта на абоната, за която се налага преизчисляване на сметката му, макар да са спазени изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ (т. е. дори при съобразяване действието на тази разпоредба в отношенията между страните). Решаващият състав не е обсъдил събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност заключението на назначеното по делото вещо лице и устните му обяснения, че процесният електромер е монтиран в обекта на ищеца като нов, при което не следва да има налични показания по тарифите му на отчитане към датата на монтажа му и такива не са записани. Тези обстоятелства водят до логичен извод, че е монтиран изцяло нов електромер с нулеви показания, вкл. в невизуализираната част на дисплея на средството за търговско измерване, фабрично ненастроена за отчет. От друга страна съдът не е проверил чрез използване на специални знания по реда на чл. 201 ГПК дали очертаната (от изслушаното вещо лице) от техническа гледна точка хипотеза (макар и с малка степен на вероятност) въпросните натрупвания в скрит регистър да се дължат на някаква конкретна причина (напр. токов удар или подаване на друг вид напрежение), е практически осъществима. Не са събрани доказателства и за обстоятелството дали измерените количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на процесното СТИ е възможно да бъдат натрупани без софтуерна намеса в тарифната му схема – ако не са резултат на друга причина (предвид изнесените примери от експерта в устните му обяснения в съдебно заседание), при която обективно да не са потребени от абоната. С оглед на така изтъкнатите аргументи, доколкото въззивното решение ще следва да се отмени и се налага извършването на нови съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото, съдът следва да допусне нова техническа експертиза с участие и на софтуерен специалист, която да отговори на въпросите, възможно ли е измерените количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на процесното СТИ да бъдат натрупани без софтуерна намеса в тарифната му схема или са резултат на друга причина, при която обективно да не са потребени от абоната, а също и на въпроси, поставени от страните. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на III г. о., Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 128/08.04.2021 г. по гр. д. № 723/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: