4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 459 [населено място], 31.07.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1812 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал.2 и ал. 3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 733/13.03.2015г. по ч.гр.д. №939/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №55/08.01.2015г. по т.д. №23/2014г. на Благоевградски окръжен съд, за прекратяване на производството по делото по отношение на ответниците [фирма], [фирма] и [фирма], както и в частта по предявения срещу ответника [фирма] иск по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на решение №ІІІ-125-29 от 07.01.2013г. по гр.д.№13848/2012г. на СРС, ІІІ ГО, 125 състав, и е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение №55/08.01.2015г. по т.д. №23/2014г. на Благоевградски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлено искането му за конституиране на [фирма] като нов ответник на основание чл.228 от ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ по следните процесуалноправни въпроси: 1. Налице ли е правен интерес от водене на установителен иск, когато е налице конкуренция между твърдяните от ищеца и от ответника права? 2. Допустимо ли е съвместното разглеждане на обективно и субективно съединени установителни искове, които имат преюдициален характер по отношение на иска по чл.71 от ТЗ? 3. Как следва да процедира съдът, ако прецени,че съществуват пречки за съвместното разглеждане на обективно и субективно съединените искове? Твърди и че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Поставя и въпроса за приложението на чл.537 ал.2 от ГПК спрямо акта, с който приключва производството по обезсилване на ценни книжа, като поддържа,че по същия липсва съдебна практика и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.2 и чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Производството по делото е образувано по предявени от [фирма] срещу [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] искове за признаване за установено,че ищецът е акционер в [фирма] по силата на извършено на 25.08.2008г. джиро и притежава 770 броя поименни акции, по 10 лева всяка една, представляващи 15,33% от капитала на [фирма] и за осъждане на [фирма] да впише [фирма] в книгата на поименните акционери. В исковата молба се сочи също, че по искане [фирма] с решение №ІІІ-125-29 от 07.01.2013г. по гр.д.№13848/2012г. на СРС, ІІІ ГО, 125 състав, са били обезсилени същите 770 броя поименни акции, по реда на чл.560 и следващите от ГПК. Поради това ищецът е направил искане след като бъдат установени правата му върху процесните акцци, да бъде отменено по реда на чл.537 ал.2 от ГПК решение №ІІІ-125-29 от 07.01.2013г. по гр.д.№13848/2012г. на СРС, ІІІ ГО, 125 състав. Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че първият от поставените въпроси е относим към предмета на спора, доколкото съдът е приел в мотивите си,че при оспорване на правата върху притежаваните от него акции, акционерът може да се защити само чрез предявяване на иск по чл.71 от ТЗ срещу дружеството, акции от капитала на което притежава. По този начин съдът е допуснал противоречие с цитираната в изложението задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №155 от 19.03.2010г. по гр.д.№4829/2008г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което се приема,че за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от ищеца право. Поради това касационното обжалване на определение № 733/13.03.2015г. по ч.гр.д. №939/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определението на Благоевградски окръжен съд, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като по останалите формулирани в изложението въпроси следва да се даде отговор в определението по същество на частната касационна жалба, доколкото те са обусловени от отговора на първия въпрос. По така поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Настоящият състав на ВКС споделя изцяло разрешението, че за да е налице правен интерес от предявяване на установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В случая именно такива твърдения излага ищецът в исковата молба, като поддържа,че ответниците оспорват правата му върху притежаваните от него 770 броя поименни акции, по 10 лева всяка една, представляващи 15,33% от капитала на [фирма]. Ищецът не може да защити правата си по отношение на тези лица с предявяването на иска по чл.71 от ТЗ, тъй като както правилно е посочил въззивният съд, пасивно легитимиран по този иск за защита на членствени права е само дружеството, в което ищецът претендира, че е акционер. Този иск е на разположение на съдружника, съответно акционера, когато управителните органи на дружеството нарушават със своите действия или оспорват неговите членствени права / в този смисъл решение №220 от 14.02.2012г. по т.д.№839/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ / Няма пречка обаче, когато трети лица отричат членствените права на акционера, той да предяви срещу тях положителни установителни искове за установяване на правата върху притежаваните от него акции. Също така няма процесуални пречки тези искове да бъдат предявени при условията на обективно и субективно съединяване с иска по чл.71 от ТЗ срещу самото дружество. Следва да се отбележи,че не е предявен отделен иск по чл.537 ал.2 от ГПК, различен от предявените срещу дружеството и останалите ответници установителни искове по чл.71 от ТЗ и чл.124 от ГПК. Именно те са исковете, чрез които ще бъде решен по исков ред спорът за правата върху процесните акцци, а като последица от евентуалното уважаване на тези искове, ищецъг моли да се приложи последицата по чл.537 ал.2 от ГПК, като се отмени издаденият охранителен акт - решение №ІІІ-125-29 от 07.01.2013г. по гр.д.№13848/2012г. на СРС, ІІІ ГО, 125 състав. По това искане съдът следва да се произнесе при евентуалното уважаване на исковете по чл.71 от ТЗ и чл.124 от ГПК, но като вземе предвид специалната разпоредба на чл.567 от ГПК, приложима само в производството по обезсилване на акции. Предвид отговора на поставените правни въпроси, настоящият състав приема, че производството по предявените установителни искове срещу ответниците [фирма], [фирма] и [фирма], както и в частта по искането по чл.537 ал.2 от ГПК са неправилно прекратени от първоинстанционния съд, поради което обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба. По въпроса дали е допустим инстанционният контрол по отношение на определенията по чл.228 ал.3 от ГПК е налице трайно установена практика на ВКС, намерила израз в Определение № 37 от 15.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7405/2013г., на ВКС, ГК, III г. о., Определение № 37 от 15.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7405/2013 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение №803 от 24.11.2011г. по ч.т. д. № 778/2011 г. на ВКС, ТК и определение №863 по ч. т. д. №182/2012 г. на ВКС, ТК. В посочените определения на ВКС е застъпено становището, че определенията по чл.228 ал.3 от ГПК не подлежат на инстанционен контрол, тъй като не са преграждащи производството и тяхната обжалваемост не е предвидена изрично, поради което са извън лимитивно очертаните хипотези на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. С оглед на това постановеното определение на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу отказа на Благоевградски окръжен съд да конституира като ответник [фирма], е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение № 733/13.03.2015г. по ч.гр.д. №939/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение №55/08.01.2015г. по т.д. №23/2014г. на Благоевградски окръжен съд, за прекратяване на производството по делото по отношение на ответниците [фирма], [фирма] и [фирма], както и в частта по предявения срещу ответника [фирма] иск по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на решение №ІІІ-125-29 от 07.01.2013г. по гр.д.№13848/2012г. на СРС, ІІІ ГО, 125 състав, както и потвърденото определение на Благоевградски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Благоевградски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия. ПОТВЪРЖДАВА определение № 733/13.03.2015г. по ч.гр.д. №939/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение №55/08.01.2015г. по т.д. №23/2014г. на Благоевградски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлено искането на [фирма] за конституиране на [фирма] като нов ответник. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.