1 Р Е Ш Е Н И Е № 130 гр. София, 27.06.2016 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Р. Иванова . изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 2695/2015г Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М. А., чрез адв. Н. Д. от САК , срещу решение №49 от 09.01.2015г по в. гр.дело № 4106/2014г. на Софийски апелативен съд , поправено съгласно чл.247 ГПК с решение № 1980/2015г на САС .Решението се обжалва от касаторката в частта , с която за разликата над 100 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева е потвърдено решение от №5853 от 01.08.2014г на Софийски градски съд . В тази част е бил отхвърлил иск на Е. М. А. по чл. 49 ЗЗД ,във вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на малолетното й дете , в резултат на трагичен инцидент - паднало дърво в парк , поддържан от [община]. Въззивният съд , след отмяна на първоинстанционното решение в една част , е приел за справедливо и съразмерно на неимуществените вреди обезщетение от 100 000 лева , поради което е присъдил допълнително още 20 000 лева. Ангажирана е отговорността на ответника [община] , чиято касационна жалба не е допусната до касационно разглеждане с определение № 257 от 01.03.2016г на ВКС ІІІ г.о . По отношение на ответника „Изпълнителна агенция по горите” [населено място] искът е отхвърлен , като решението е влязло в сила . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон по прилагането на критерия на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди при загуба на дете. Спрямо критерия на чл. 52 ЗЗД настъпилата вреда следва да се съизмери с двойно по- високо обезщетение.Не е отчетено, че за ищцата детето е единствено , тя и до сега няма други деца .Според защитата, действителният мотив за занижаване на обезщетението е , че ответник е община . Срещу застрахователните дружества обезщетенията са по-високи , сочат се примери. От пълномощника се претендира присъджане на възнаграждение съгласно чл. 38 ,ал.2 от Закона за Адвокатурата, тъй като е поел защитата безплатно . Ответникът в касационното производство [община] счита жалбата за неоснователна .Определеното обезщетение не е занижено , размерът отговаря на обществено – икономическите условия в страната към момента на настъпване на инцидента.Съдът е взел под внимание всички обстоятелства , а майката не е доказала твърденията си за по- големи увреждания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение . С определение № 257 от 01.03.2016г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба на Е. М. А. на основание чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК , по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД за случай , при който съобразно указанията в ППВС № 4/1968г .следва да бъде отчетена загубата на единствено дете , при трагични обстоятелства . По изведения правен въпрос , обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане ,Върховен касационен съд ,ІІІ г.о намира следното : Ако при обезщетяване на неимуществените вреди на майка , загубила единственото си дете при трагичен инцидент , съдилищата мотивират размера на обезщетението единствено с липсата на събрани доказателства за получено депресивно или друго психическо разстройство,без да се отчете в решаваща степен характера на загубата предвид емоционалната връзка между дете и родител и характера на личните изживявания на последния , като обусловени от начина , по който е настъпил инцидента и отражението му върху психиката , накърнява се принципа на чл. 52 от ЗЗД . Недоказването на конкретни вреди като предизвикано болестно състояние или последвало диагностицирано психическо разстройство, не отменя изискването за справедливо обезщетение на значителната в случая вреда , за да се отговори в пълна степен на обществения критерии за справедливост . Касационната жалба е частично основателна . В обжалваното решение въззивният съд не е отчел в решаваща степен гореизложеното и поради това е присъдил занижено обезщетение , макар да е завишил същото спрямо присъденото на първа инстанция . Размерът на обезщетение от 100 000 лева в случая се явява занижен предвид изключително трагичния характер на инцидента и обстоятелството , че майката е била пряк свидетел на смъртта на единственото си , невръстно дете , настъпила пред очите й , по ужасяващ начин . Инцидентът е предизвикан от обстоятелства , които при полагане на дължимата грижа за стопанисване на парка са могли да не настъпят. Неосигуряването и неподдържането на безопасна за живота и здравето на хората среда в парковете и местата за отдих от отговорните институции , болезнено засилват страданието на родителя от загубата на детски живот при подобни инциденти. Не са необходими формални доказателства , за да се оценява в степени страданието на майката , загубила детето си по този начин . Ищцата е била на 20 години, отглеждала е детето си сама. Инцидентът , отнел живота на М. преди да навърши две години,е настъпил докато майка му го е разхождала с детска количка в общински парк , те са почивали на обозначено и пригодено за целта място – пейка под дърво, част от което пада и причинява смъртта на детето. Емоционалните последици за ищцата, пряк свидетел на случилото се , са незаличими . Към тях се прибавя и угнетяването , породено от тежко накърненото чувство за социална сигурност , променило поведението на ищцата след инцидента в нейното най-близко обкръжение (св. Б.) и нейната решимост да бъде отново родител (св. А.), въпреки младата си възраст и желанието на човека , с когото живее на семейни начала. Обезщетението в този случай , при загуба на невръстно дете и като се имат предвид трагичните обстоятелства , следва да отговори на обществения критерий за справедливост, като бъде завишено спрямо присъденото от въззивния съд , но размерът трябва да бъде съобразен и с обществено-икономическите условия в страната . За справедливо и достатъчно настоящият състав на Върховен касационен съд ІІІ г.о намира едно обезщетение от 120 000 лева . По- висок размер на обезщетението ,за което апелира защитата на касаторката , няма да бъде съобразен с обществено-икономическите условия и стандарти в страната. За определяне размера на обезщетението по критерия на чл. 52 ЗЗД не са от значение обстоятелствата , свързани с качеството на привлеченото към отговорност лице - дали ответник по иска е виновният причинител , носещият обективна отговорност за действията му , или застраховател . Не може да се възприеме тезата на защитата, че уговаряните от застрахователните дружества нива на застраховане при гражданска отговорност, ръководят практиката на съда за присъждане на по- високи по размер обезщетения по търговски дела , когато ответник по иска е застраховател , а в случая съдът е изхождал от субекта на обективната отговорност , който е община , за да присъди занижен размер на обезщетението. Решаващите съображения на въззивния съд не дават основание за подобни доводи. Следвало е обаче, въззивният съд да отдаде необходимото значение и на обстоятелствата,и зтъкнати в настоящето решение. Въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено в една част, с която е потвърдено отхвърлянето на иска за разликата на 100 000 до размера на сумата 120 000 лева , която разлика следва да се присъди със законните последици , включително лихвата от датата на увреждането до окончателно изплащане на главницата . Над този размер , като правилно и законосъобразно , въззивното решение следва да бъде оставено в сила . По разноските . [община] следва за заплати допълнително държавна такса, от внасянето на която ищцата е била освободена , в размер на 800 лева. Основателно е заявеното от адв.Н. Д. от САК искане да му се определи и присъди от съда възнаграждение ,тъй като същият е поел защитата на ищцата безплатно, за тази инстанция включително. С оглед изхода на делото , предвид уважената на тази инстанция част от иска, възнаграждението на адв. Н. Д. за тази инстанция следва да се определи предвид това , че наред с поддържаната от ищцата касационна жалба,частично уважена , адв. Д. (заедно с преупълномощен от него адвокат) са защитавали ищцата по касационната жалба на Общ.Шумен,която не е допусната до касационно разглеждане. Определеното на основание чл. 38 ал.2 ЗА възнаграждение за него в касационното производство възлиза на 3000 лева, предвид правилата за определянето му съгласно чл. 7 , ал.2 от Наредба № 1 / 09.07.2004г за минималните размера на адвокатските възнаграждения. На [община] , за тази инстанция се дължат разноски за представителство от юрисконсулт , при имуществен интерес от защита в отхвърлената част от исковата претенция, с оглед окончателния изход на делото и неоснователността на касационната жалба на ищцата в една част . Тези разноски са в размер на 2400 лева и са в тежест на ищцата по делото . В този случай компенсация с насрещното задължение за разноски не може да се направи . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменява решение №49 от 09.01.2015г по в. гр.дело № 4106/2014г. на Софийски апелативен съд и решение № 1980/14.10.2015г за поправката му в частта , с която е потвърдено решение №5853 от 01.08.2014г на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска на Е. М. А. за разликата от 100 000 лева до 120 000 лева и вместо това постановява : Осъжда [община] , [улица] , да заплати на Е. М. А. ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес адв. Н. Д. , [населено място] , [улица] , офис №4 , още 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от загубата на сина й милен Е. А. ,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2012г. до окончателно изплащане. Оставя в сила решение №49 от 09.01.2015г по в. гр.дело № 4106/2014г. на Софийски апелативен съд и решение № 1980/14.10.2015г за поправката му съд, в останалата обжалвана от Е. М. А. част Осъжда [община] да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК държавна такса в размер на 800 лева , както и сумата 3000 лева на основание чл. 38 ал.2 ЗА. на адвокат Н. Н. Д. от САК,защитавал ищцата безплатно , Осъжда Е. М. А. да заплати на [община] сумата 2400 лева разноски за защита от юрисконсулт , пред настоящата инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: