5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
[населено място] ,05,07,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение, в открито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Наталия Такева,като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 3191/2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1499/15.07.2014 год. по гр.д.№ 1604/2014 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е частично отменено решение от 04.03.2014 год. по гр.д.№ 949/2013 год. на Софийски градски съд,с което е отхвърлен изцяло иска на В. И. М. против касатора,с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, предявен за сума от 90 000 лева и вместо това с въззивното решение същият е уважен за сумата от 70 000 лева,ведно със законната лихва от деня на увреждането.За разликата между претендираните 90 000 лева и присъдените от въззивния съд 70 000 лева,като потвърдено с въззивното решение, първоинстанционното отхвърлително решение е влязло в сила.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и конкретно – с ТР № 2/06.06.2012 год. по тълк. дело № 1/2010 год. на ОСТК на ВКС, считайки че мотивите му обосновават изключена възможност удовлетвореният - до размера на присъденото по разгледан и уважен в наказателното производство срещу делинквента граждански иск - увреден да претендира обезщетение над този размер, по реда на прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя.В евентуалност оспорва правилността на решението и като постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД,относно определяне справедлив размер на дължимото обезщетение,с оглед действителното съдържание на връзката между ищеца и починалия му при ПТП син, както и в нарушение на чл.51 ал.2 ЗЗД, досежно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Ответната страна – В. М. – не е взел становище по касационната жалба.
С определение № 149/19.05.2015 год. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос относно обема на отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226 ал.1 КЗ и ограничен ли е същият до присъденото в тежест на делинквента, по уважен в наказателното производство против същия граждански иск по чл.45 ЗЗД,обоснован в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с т.1 от ТР № 1/ 2015 год. по тълк.дело № 1/2014 год. на ОСТК на ВКС.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :
За да отмени частично и уважи иска по чл.226 ал.1 КЗ до размера на сумата от 70 000 лева,въззивният съд е приел,че ирелевантно за основателността на иска срещу застрахователя е обстоятелството, че застрахованият е удовлетворен,на основание влязло в сила срещу делинквента решение по граждански иск,предявен в наказателното производство, със сума в размер на 60 000 лева / при претендирани с иска срещу застрахователя допълнителни 90 000 лева/.Мотивирал е съображения, че в настоящото производство съдът е свободен да определи справедлив размер на обезщетението, тъй като субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по уважения граждански иск в наказателното производство не се разпростират и спрямо ответника – застраховател на гражданската отговорност на делинквента.Като е определил справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 130 000 лева, въззивният съд е отчел вече изплатените от застрахователя 60 000 лева и присъдил в тежест на ответника разликата от 70 000 лева.
По правния въпрос :
С т.1 на ТР № 1/2015 год. по тълк.дело № 1/2014 год. на ОСТК на ВКС е прието разрешението, че обемът на отговорността на застрахователя, по пряк иск предявен срещу същия от страна на пострадал, е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент граждански иск по чл.45 ЗЗД , когато има за предмет обезщетение за същите вреди, като тази отговорност е винаги в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор. Непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие.Обхвата и размера на вредите според решението по деликтния иск имат обвързващо за застрахователя действие в материалноправно отношение. Прекият иск срещу застрахователя е обществено оправдан способ за по-лесно и по – бързо обезщетяване на увредения, а не средство за увеличаване на имуществото му,до който резултат би се стигнало ако застрахователят отговаря по-тежко от делинквента, за същите имуществени или неимуществени вреди.
По съществото на касационната жалба :
Предявеният иск е за разликата между действително получено от ищеца, изплатено от застрахователя, обезщетение в размер на 60 000 лева, и до размера от 150 000 лева, който ищецът намира действително справедлив, за обезщетяване на търпими неимуществени вреди от смъртта на сина си – К. М., настъпила на 25.12.2009 год., по вина на водача на застрахован при ответника,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„на автомобилистите, лек автомобил. Изплатеното обезщетение е присъдено по уважен в наказателното производство граждански иск по чл.45 ЗЗД, решението по който е влязло в сила. Установим е идентитета между обезщетените на деликтно основание и тук претендираните за обезщетяване вреди – неимуществени.С оглед отговора на правния въпрос, решението на въззивния съд се явява неправилно и следва да бъде отменено, с отхвърляне на предявените срещу ЗАД [фирма] обективно съединени искове по чл.226 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.Видно от мотивите на влязлата в сила присъда, в частта й досежно определяне на дължимото обезщетение, довод за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия К. М. не е бил разглеждан.С оглед предмета на настоящия иск обаче - извън обхвата на присъдените в тежест на делинквента 60 000 лева - и отхвърлянето му, няма основание за произнасяне по възражението за съпричиняване,направено в настоящото производство от застрахователя,предвид евентуалния му, както и на възражението основано на чл.52 ЗЗД, характер - само и доколкото с оглед общите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя,прекият иск би се явил основателен и доказан.
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени на ответника сторените от него разноски, претендирани своевременно, ведно със списък за разноски за всяка инстанция, вкл. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК, в размер на : 2 730 лева – за първа инстанция, 2 250 лв. – за въззивна инстанция и 4 060 лева – за касационна инстанция.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл. 293 ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1499/15.07.2014 год. по гр.д.№ 1604/2014 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е уважен предявеният от В. И. М. против ЗАД [фирма] иск,с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, за сумата от 70 000 лева, ведно със законната лихва върху същата от 25.12.2009 год. до окончателното й изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. И. М. против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, за сумата от 70 000 лева - застрахователно обезщетение за търпими от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сина му - К. М., причинена на 25.12.2009 год. по вина на водача на застрахован при ответника,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„на автомобилистите, лек автомобил, както и за заплащане на лихва за забава върху претендираната главница,от датата на непозволеното увреждане - 25.12.2009 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА В. И. М., на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК да заплати на ЗАД [фирма] понесените за производството разноски,както следва : 2 730 лева за първа инстанция,2 250 лв. – за въззивна инстанция и 4 060 лева – за касационна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :