4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
София, 30.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 2362/2008 година по описа на ІІ гражданско отделение
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Е. от[населено място] срещу въззивното решение на В. апелативен съд от 5.ІІІ.2008 г. постановено по в.гр.д.№ 48/2008 г. Поддържат се оплаквания за нищожност, неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Допуснато е касационно обжалване с определение № 701 от 7.VІІ.2009 г. на ІV г.о. на ВКС на РБ по настоящото дело на въззивното решение по материалноправния въпрос при релевирана договорна отговорност правилно ли съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване, както и по процесуално правния въпрос за доказателствената стойност на гласните доказателства по делото, установяващи според съда в обжалваното решение погасяване на задължението на ответницата към първоначалната ищца в разрез със съдържанието на самите показания на свидетелите.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна, като намира жалбата за основателна.
Н. И. Ж. е предявила претенции за сумите 17540 лв главница и 1460 лв мораторна лихва за периода от 18.ХІ.2002 г. до предявяване на иска 15.ІV.2004 г. срещу ответницата М. В. П. от[населено място], които се основават според исковата молба на първо място на деликтно основание, а евентуално се поддържа неоснователно обогатяване за сметка на обедняването на ищцата. В първото по делото заседание на 1.Х.2004 г. е уточнено основанието на иска – неправомерно изтегляне на средствата, собственост на ищцата и отказа на ответницата да й бъдат върнати. Впоследствие с молба вх.№ 09042/13.ІХ.2007 г. до Русенския окръжен съд пълномощникът на първоначалната ищца конкретизира претенцията си като такава по договор за влог на паричните суми, собствени на ищцата, а отговорността на ответницата – такава по чл. 252 от ЗЗД.
При изясняване характера на правоотношенията между страните по делото с оглед събраните по делото доказателства ВКС констатира, че правилната правна квалификация на възникналите договорни отношения между първоначалната ищца и ответницата по делото по повод на влагани в банкови сметки собствени на ищцата парични суми, получени от продажба на компенсаторни записи в размер на 23000 лв с титуляри на сметките както ищцата, така и ответницата, е по договор за поръчка и по същество ищцата претендира връщане на получената от ответницата остатъчна сума по влога като отчетна сделка по чл. 284 ал.2 от ЗЗД. Русенският окръжен съд е разгледал претенцията и се е произнесъл по нея като такава по чл. 59 от ЗЗД, като я е уважил до размер на 16517.97 лв. За да отхвърли претенциите за главницата и лихвата, В.Търновския апелативен съд е приел, че изтеглените суми от влога над 16 500 лв със средства на ищцата през месец ноември 2002 г., са били върнати от ответницата на ищцата въз основа на свидетелски показания, което станало в заведение в[населено място] и в Старческия дом, където е пребивавала ищцата. Като правно основание на иска за главницата и въззивния съд сочи чл. 59 от ЗЗД.
При наличието на договорно правоотношение по договор за поръчка между първоначалната ищца и ответницата, на каквото се е позовал пълномощникът на ищцата (неудачно посочено като правоотношение по договор за влог, какъвто е налице между титуляра на сметката и съответната банка) и с оглед субсидиарността на претенцията по чл. 59 от ЗЗД, неправилно съдът се е произнесъл по иск за неоснователно обогатяване. Посоченото преквалифициране на претенцията касае правилната материално правна квалификация на иска, което е задължение на съда, щом страната със своите правни твърдения се е позовала на договорно правоотношение между страните по делото във връзка с вложените средства на първоначалната ищца в банкови институции, изтеглени от ответницата през месец ноември 2002 г.
От фактическа страна няма спор по делото, че първоначалната ищца Н. Ж. е леля на ответницата М. П.. През 2000 г. Н. се върнала в[населено място] и постъпила в Старчески дом, тя е родена през 1919 г. и към този момент е била със сериозни заболявания, между които и значително увредено зрение и намалена подвижност. Разполагала е със сумата 23000 лв, получена от продажба на компенсаторни записи. С оглед професията на ответницата – счетоводител и поради съществуващите към този момент близки, доверени отношения между лелята и племенницата от една страна и здравословното състояние на Н. Ж., затрудняващо я да посещава банкови институции и да попълва банкови документи, двете първоначални страни по спора са постигнали съгласие личните средства на Ж., получени от продажбата на компенсаторни записи, да се влагат в различни по срочност влогови сметки в различни банкови институции, на името както на първоначалната ищца, така и на ответницата, с издавано пълномощно за теглене на суми от различно от титуляра по сметката лице.
От заключението на икономическата експертиза на С. Д. се установява, че при тегленето на последната сума от влог на името на ответницата на 18.ХІ.2002 г., П. е получила сумата 16 500 лв, заедно с набраните лихви 17.97 лв, за които е безспорно, че са средства, принадлежащи на Ж.. Оспорването на претенцията на Ж. срещу П. за връщането на посочената сума се основава на възражението на П., че е възстановила лично на Ж. сумите. Липсва съставен писмен документ за връщане на сумата. Родствените отношения между страните не могат да оправдаят отсъствието на такъв документ, с оглед на възникналите между двете конфликтни отношения, довели до недоверие у първоначалната ищца към ответницата, демонстрирано и пред трети лица, установено от разпитаните свидетели, посочени от П..
Позоваването на В.Търновския апелативен съд на показанията на свид. Р. И., И. В. и М. Г. за установяване на факта на погасяване на задължението на П. да върне на ищцата паричните й средства по спестовния влог, закрит на 18.ХІ.2002 г., е лишено от връзка със съдържанието на установеното от тези свидетели. Така никой от тях не говори за конкретни по размер суми, предадени от П. на Ж., нито установява свои лични възприятия на такива факти в тяхната пълнота. С оглед на изложеното ВКС приема за недоказано правопогасяващото възражение на отв. М. П. за възстановяване на собствените средства на ищцата, вложени в банкови сметки.
От правна страна ВКС приема, че влогови правоотношения са налице между банковата институция и титуляра по банковата сметка. Между ищцата и ответницата са налице отношения на страни по договор за поръчка, като ответницата дължи отчет на остатъчната сума по влога на основание чл. 284 ал.2 от ЗЗД. Такъв (отчет) не е доказано да е извършен спрямо Н.Ж., пребиваваща към този момент в Старчески дом в[населено място] и с невъзможност за съхраняване на значителни парични суми там.
Независимо от близките родствени отношения – леля и племенница, при наличие на сериозно разколебано доверие в отношенията им към момента, когато довереницата е дължала отчет на доверителката – края на 2002 г., с оглед и на значителните по размер парични суми, необходимо е било да се състави писмен документ за отчената сделка. Липсата на такъв документ установява и липса на извършена отчетна сделка от отв.П. на ищцата Ж.. Отсъствието на отчетна сделка ангажира имуществената отговорност на довереницата към законните наследници на доверителката, която отговорност е с източник договора за поръчка между първоначалните страни по делото. Разглеждането на претенцията на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване, обосновава наличието на касационното основание за отмяна по чл. 281 т.3 от ГПК – нарушение на материалния закон. Това е налице на второ място и с оглед субсидиарния характер на претенцията по чл. 59 от ЗЗД.
Допуснато е нарушение на процесуалните правила при обосноваване на извода за установеност на правопогасяващото възражение на ответницата М.П. въз основа на посочените свидетелски показания, които са интерпретирани от състава на В.Търновския апелативен съд в разрез със смисъла и точното им съдържание. Поради това и изведените фактически изводи са необосновани. Наличието на допуснати нарушения по чл. 281 т.3 от ГПК налага отмяна на решението на въззивния съд и пререшаване на спора съгласно чл. 293 ал.1 и 2 от ГПК.
При постановяване на решението по същество трябва да се съобразят настъпилите две правоприемства след завеждане на настоящото дело. Първоначалната ищца Н. Ж. е починала на 8.Х.2004 г. и за свой единствен наследник е оставила дъщеря си С. Ж.. Последната е починала на 14.ХІІ.2005 г. и е оставила двама законни наследници- съпруг – касаторът М. Е. и син ответникът в настоящото производство И. М.. При изхода на спора във В.Търновския апелативен съд – с отхвърляне на предявените претенции и с оглед на подадената само от съпруга М. Е. касационна жалба, на него следва да се присъди дължимото му лично на него вземане – ½ от сумите – 16517.92:2 = 8258.98 лв и 1460:2= 730 лв мораторна лихва. Вземанията на законните наследници са разделни по характер, не е налице активна солидарност между тях и щом синът И. М. не обжалва решението за отхвърляне на претенцията спрямо него, то в тази част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 53 от 5.ІІІ.2008 г. на В.Търновския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 48/2008 г. в частта, с която е отхвърлен иска на Н. И. Ж., починала на 8.Х.2004 г. , заместена на основание чл. 120 от ГПК от М. И. Е. от[населено място] срещу М. В. П. от[населено място], ул. Д. № 36, бл. Ц. вх.В ет.VІ до размер на сумата 8258.98 лв., както и 730 лв. мораторна лихва и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. В. П. да заплати на М. И. Е. на основание чл. 284 ал.2 от ЗЗД сумата 8258.98 лв. и 730 лв. мораторна лихва от 18.ХІ.2002 г. до 15.VІ.2004 г., както и законната лихва върху главницата от 15.VІ.2004 г. както и разноски по делото в размер на 1096 лв, а на държавата – д.такса в размер на 359.56 лв.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|