Р Е Ш Е Н И Е № 168 София 22.12.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря М. М., като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №1081 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на [фирма] – София срещу решение №236 от 4.05.2010г., постановено по т.дело № 2532/2009г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, V състав с което, след отмяна на решението от 24.04.2009г. по гр.дело №56/2008г. на Софийски градски съд, ФО са отменени решенията на общото събрание на акционерите на дружеството [фирма] – София от 27.03.2008г. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, в противоречие с практиката на ВКС и за необоснованост. Искането е за отмяната му и постановяване на решение, с което да се остави в сила решението на СГС. Ответникът [фирма] – София в писмен отговор оспорва касационната жалба, като поддържа, че в исковата молба е въведено основанието нарушение на процедурата по свикване на ОС, а кои клаузи на закона и на устава са нарушени е въпрос на доказване в процеса. В открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адв. Й. поддържа касационната жалба. Процесуалният представител на ответника по касация адв. М. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмена защита. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: К. контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса допустимо ли е с допълнителна искова молба да се въвеждат допълнителни основания за отмяна на решения на ОС на съдружниците, респ. на акционерите след като е изтекъл преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че обжалваното решение е постановено при несъобразяване с постановките на ТР №1 от 6.12.2002г. на ОСТК на ВКС по т.дело №1/2002г., а именно, че съдът е задължен да се произнесе само по онези обстоятелства, на които се основава искането за отмяна на решения на ОС на съдружниците, респ. акционерите, изрично посочени и конкретизирани в исковата молба – чл. 98, ал.1, б.”г” ГПК отм., при спазване на преклузивния срок по чл. 74, ал.2 ТЗ срещу едно или всички решения на ОС. Касае се до обективно съединяване на искове , като установяването на всеки един от посочените в исковата молба пороци, води до отмяна на решението на ОС. Недопустимо е с допълнителна молба, извън срока по чл.74, ал.2 ТЗ, ищецът да се позовава на нови обстоятелства, отнасящи се до свикването или вземането на решения от ОС в нарушение на закона или устава на дружеството. Отмяната на решение на ОС на основания, които не са посочени в исковата молба, съставлява произнасяне по непредявен иск, което предпоставя недопустимост на постановения от съда съдебен акт. В случая ищецът [фирма] – София е предявил на 10.04.2008г., в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ, иск за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите на [фирма], проведено на 27.03.2008г. при следните нарушения: 1. в противоречие с императивните разпоредби на чл.220, ал.1 ТЗ мажоритарния акционер [фирма] е представлявано на ОС от члена и председател на СД Санамбросио; 2. в нарушение на чл. 19.4 от Устава на дружеството, съгласно която, времето от обнародване на поканата до откриване на ОС не може да бъде по-малко от 30 дни, а в случая месец преди датата на събранието – 27.02.2008г. в търговския регистър липсва обявяването на покана за общото събрание на [фирма]; 3. в резултат на грубо нарушение на разпоредбите на ТЗ и на Устава на дружеството е налице явен конфликт на интереси по т.6 от дневния ред, при който Председателят на СД Болуда гласува от името на мажоритарния акционер [фирма] за личното си освобождаване от отговорност като член на СД; 4. ищецът е лишен своевременно да се легитимира като акционер и да получи материалите на ОС , както и е бил осуетен опита да прехвърли част от акциите си на трето лице, поради обстоятелството, че към датата на свикване на събранието не е била оформена книга на акционерите и не са издавани временни удостоверение; 5. в нарушение на чл.228 ТЗ ОС е проведено, като единствено присъствалия акционер [фирма] се е легитимирал с право на глас въз основа на неистински документ, съдържащ подправен подпис на изпълнителния директор. На 16.12.2008г. ищецът е входирал пред СГС допълнителна искова молба, в отговор на постъпилия писмен отговор на ответника по чл. 372, ал.2 ГПК. В същата ищецът е заявил, че в случай, че не бъде прието твърдението му за нарушение на чл.19.4 от Устава, “допълвам и пояснявам исковата молба със следното евентуално твърдение, а именно, че е нарушена цялата процедура по свикването на общото събрание регламентирана в чл.19 от Устава и разпоредбите на ТЗ”, а именно, че в нарушение на Устава дружеството – ищец не е получило писмена покана в 30 дневен срок преди датата на събранието, в нарушение на чл.23.3 от Устава не са приложени документите, свързани със свикването на събранието, в нарушение на чл.179 ТЗ временните удостоверения съдържат порок, защото в тях не са отразени номерата на притежаваните от акционерите акции. СГС е отхвърлил искът по чл.74 ТЗ, след като е приел за недоказани посочените в исковата молба нарушения на ТЗ и Устава на дружеството при свикването и провеждането на ОС на акционерите от 27.03.2008г. и е отказал да се произнесе по въведените с допълнителната искова молба нарушения, като представляващи нови основания след изтичане на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. След отмяна на решението на СГС, САС е уважил искът по чл.74 ТЗ на ищеца [фирма] и отменил решенията на ОС на акционерите от 27.03.2008г. единствено за допуснато нарушение при свикване на събранието на акционерите и конкретно на чл.19.2 от устава на дружеството – задължение за свикване на ОС с писмената покана до акционерите, която не е била връчена на ищеца в тридесет дневен срок преди датата на събранието. Счетено, е че разпоредбата на чл.223, ал.3 ТЗ има диспозитивен характер и доколкото има уговорен и друг ред за свикване на ОС на акционерите, следва да се прилага този предвиден в устава на дружеството. Настоящият състав на ВКС, ТК намира за неправилно становището на въззивния съд, че нарушението на процедурата по свикване на събранието, на което се позовава ищецът в допълнителната молба, представлява конкретизация на въведеното с исковата молба нарушение за свикване на ОС. Нарушенията на ТЗ и Устава при свикване и провеждането на ОС могат да бъдат от различен характер, в зависимост от това да ли е допуснато нарушение на императивна норма на закона или на правила, приети с устава на търговското дружество, когато диспозитивна норма го позволява. Уставът на [фирма] съдържа раздел Свикване на ОС. Т.19.2 на Устава гласи, че свикването на ОС на акционерите се извършва чрез писмена покана до поименните акционери, а в т.19.4 е посочен срока, в който трябва да бъде обнародвана поканата за откриване на ОС – не по-малко от 30 дни. В т.19.1 са посочени легитимираните лица, които имат право да свикват ОС на акционерите, а в т.19.3 съдържанието на поканата. Нарушаването на всяко едно от правилата за свикване на ОС / чрез писмена покана до акционерите или чрез обнародване на поканата/, съставлява самостоятелно основание за отмяна на приети от ОС решения, което задължа ищеца да ги конкретизира в исковата молба – чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Под “допълване на първоначалната искова молба” по смисъла на чл. 372, ал.2 ГПК, следва да се разбира възможността ищецът да дава допълнителни пояснения на изложените от него обстоятелства, а не да допълва с нов иск предявените от него претенции. ТР №1 от 6.12.2002г. на ОСТК на ВКС по т.дело №1/2002г. запазва своето действие и при ГПК, в сила от 1.03.2008г. съдът, при спазване на диспозитивното начало в процеса, да се произнася по основания за отмяна на решения на ОС заявени само с исковата молба и в срока по чл.74, ал.2 ТЗ. Нарушенията, които не са били заявени с исковата молба, ще бъдат обхванати от преклузията на чл.74, ал.2 ТЗ. В заключение обжалваното решение ще следва да бъде обезсилено и делото върнато на САС за произнасяне по въззивната жалба на [фирма]. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №236 от 4.05.2010г., постановено по гр.дело № 2532/2009г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав. Връща делото на САС за произнасяне по въззивната жалба на [фирма] – София от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: