1 Р Е Ш Е Н И Е № 41 София, 12.03.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2208 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Софийска градска прокуратура срещу решение № 1307 от 27.02.17г.по в.гр.дело № 14472/16г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение от 18.07.16г.по гр.дело № 37446/13г.на Софийския районен съд,34 състав в частта,с която е отхвърлен искът на З. П. М. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1000 лв до 5 000 лв и в отменената част е постановено друго,с което е увеличена с още 4 000 лв присъдената сума,която П. на РБ да му заплати, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство,приключило с оправдателна присъда. С определение № 1065 от 15.11.17г.настоящият състав на ІV г.о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за критериите,по които се определя размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ – по отношение на ищеца е повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.209 ал.1 пр.1 НК,като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.При определяне размера на дължимото обезщетение е съобразено,че предприетото наказателно преследване е продължило около 5 години,което се отразило неблагоприятно върху личността на ищеца и неговото психическо състояние и поведение,като същевременно е отчетено,че му е наложена най-леката мярка”подписка”.С оглед на обществено-икономическите критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лв.След приспадане на сумата 2 500 лв ,присъдена като обезщетение за идентични вреди,но в тежест на Министерството на вътрешните работи с влязло в сила решение от 19.01.15г.по гр.дело № 30743/13г.на СРС,28 състав,съдът е приел,че искът е основателен за 5 000 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането е за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди,като се съобрази размерът му с обема на реално претърпените вреди съгласно принципа за справедливост,заложен в чл.52 ЗЗД. Ответникът по жалбата З. М. моли да бъде оставено в сила решението на въззивния съд. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид доводите на страните и провери правилността на решението на основание чл.291 ал.2 ГПК ,приема следното: Обжалваното решение е допустимо.По възражението на касатора за недопустимост на исковата претенция ,тъй като същата вече е предявена срещу Държавата и ищецът е получил обезвреда от друг процесуален субституент – СДВР,касационният съд се е произнесъл с определение № 115 от 13.02.15г.по ч.гр.дело № 4466/14г.на ІV г.о.,като е приел,че не е налице пълен идентитет в страните по двете дела – предходното,предявено срещу ответника СДВР и настоящото – срещу П. на Република България. Съдът обаче неправилно е приложил материалния закон към установените по делото факти,което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера,необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди,който е завишен. Настоящият съдебен състав намира,че за покриване вредите на ищеца – претърпени болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление,по справедливост следва да определи обезщетение в размер на 5 000 лв.Този размер е съобразен с продължителността на наказателния процес около 5 години и сравнително тежкото предвиждано наказание от 1 до 6 години,но и с наложената най - лека мярка за неотклонение „подписка”,както и че не е доказано от ищеца да са претърпени неимуществени вреди,които да превишават обичайните в подобни случаи.Следва да се отчете обстоятелството,че за идентични вреди ищецът е обезщетен с влязло в сила решение по предявения иск срещу СДВР със сумата от 2 500 лв.Следователно дължима остава сумата от 2500 лв – разликата над присъдените с решение от 19.01.15г.по гр.д.№ 30743/13г.на СРС,28 с-в 2 500 лв до размера на действително претърпените вреди от 5000 лв. По изложените съображения решението в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 2500 лв до 5000 лв следва да се отмени и за разликата от 2 500 лв следва да се отхвърли. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.2 ЗОДОВ при частично уважаване на предявения иск ответникът следва да заплати на ищеца заплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 210 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1307 от 27.02.17г., постановено по в. гр.дело № 14472/16г.на Софийски градски съд В ЧАСТТА, с която е уважен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 2500 лв до 5000 лв обезщетение за неимуществени вреди,както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на З. П. М. против П. на Р.Б. с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,приключило с оправдателна присъда, за 2 500 лв /разликата над 2500 лв до 5000 лв/, със законната лихва,считано от 9.09.13г.до окончателното изплащане. ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на З. П. М.,ЕГН [ЕГН],с адрес: [населено място],жк, ап./№/ сумата 210 лв/двеста и десет/ разноски по делото за трите инстанции. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.