Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                №  352                                       гр.София, 22 юни 2010  година                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА                 ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и десета година, в състав:                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА                                                                           ПАВЛИНА ПАНОВА                                 със секретар   ИВАНКА ИЛИЕВА при участието на прокурора  СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша   докладваното   от председателя      (съдията )   САША РАДАНОВА наказателно   дело под  №    298/2010  година.   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите С. М. М. и В. М. М. против въззивна присъда № 47 от 22.01.2010 год. по внохд № 549/2009 год. на Благоевградския окръжен съд. Оплакванията в жалбата, допълнена по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, са на всички касационни основания по чл.348, ал. 1 НПК с искане за отмяна на въззивната присъда, след което или подсъдимите да бъдат оправдани, или делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Заключението на прокурора, единствен взел участие в съдебното заседание пред касационната инстанция, е за оставяне на въззивната присъда в сила. ВКС установи : С присъда № 3* от 20.10.2009 год. по нохд № 96/2008 год. на Разложкия районен съд С. и В. М. М. са признати за виновни в това, че на 14.07.2007 год. в село Б., общ. Белица, действайки в съучастие като съизвършители са причинили на И. М. У. лека телесна повреда, изразяваща се в избиване на четири горни зъба и причиняване на мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, съставляващо престъпление по чл.130, ал. 1 НК . На основание чл.78 НК подсъдимите са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание от по 3 000 лв. глоба . В полза на И. М.зунов са присъдени 4 000 лв. за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, дължими солидарно от двамата подсъдими. С. и В. М. са оправдани по обвинението в престъпление по чл.129 НК. С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена. С. и В. М. са признати за виновни съобразно повдигнатото и поддържано срещу им обвинение в престъпление по чл.129 НК за причиняването на И. М. У. на средна телесна повреда, изразяваща се в избиването на четири горни зъба, без които се затрудняват дъвченето и говора, и са наказани с по 6 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от по 3 год. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Не е допуснато нарушение на материалния закон с приемането от въззивния съд, че избиването на четири горни зъба съставлява средна телесна повреда, след като тяхната липса е довела до затруднения при дъвченето и говора на пострадалия У. За последиците от избиването на зъбите съдът се е позовал на експертното заключение на д-р Р. П. , който, разпитан в проведеното пред въззивния съд на 22.01.2010 год. съдебно заседание, подробно е разяснил последиците в конкретния случай от избиването на зъбите и естеството на затрудненията, които пострадалият е претърпял в един не малък период от време до възстановяването посредством протезиране на говорната им и дъвкателна функции. Не са допуснати претендираните в жалбата процесуални нарушения при извършения от двете съдебни инстанции доказателствен анализ, квалифицирани като необоснованост на обжалвания съдебен акт. Мотивите към въззивната присъда са изготвени в съответствие с чл.305, ал.3, изр.второ НПК предвид противоречията между показанията на някои от свидетелите и със споделяне правилността на изложените от първата инстанция съображения за и против истинността на отделните твърдения. Предвид изхода на делото във втората инстация, допуснатото от първоинстационният съд нарушение на чл.287, ал.5 НПК не е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК. Оплакването за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания не е подкрепено с доводи, за да бъде обсъждано. Размерът на присъденото в полза на И. М.зунов обезщетение не е в отклонение от поставеното в чл.52 ЗЗД изискване за справедливост. Имайки предвид дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И : Оставя в сила присъда № 47 от 22.01.2010 год. по внохд № 549/2009 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: