Р Е Ш Е Н И Е № 62 Гр. София, 20 октомври 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП Н. ЛЮБЕНОВ като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 178/22 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец Х. С. Г. срещу нова въззивна присъда № 260092/28.05.2021 г. на Софийски Градски съд, Наказателно отделение, 5 въззивен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 1213/21 г. В жалбата на частния обвинител се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Прави се искане за отмяна на присъдата на въззивния съд и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. В писмено допълнение към касационната жалба, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се излагат подробни аргументи в подкрепа на релевираните касационни основания. Наличието на съществени процесуални нарушения се аргументира с неправилна доказателствена оценка на гласните доказателства, събрани чрез разпита на пострадалия Х. Г. и на свидетелите А., П. С., И. Г. и М. Ц., както и на протокола за разпознаване на подсъдимия като доказателствено средство, което неправилно е било игнорирано по делото, по съображения за опороченост на следственото действие, което закрепва. Твърди се, че в присъдата на районния съд е направен доказателствено обезпечен извод за авторството на деянието, което принадлежи на подсъдимия, който въззивният съд е отхвърлил, като е приел нова фактическа обстановка в нарушение на изискванията на процесуалния закон по чл.14 от НПК и при порочно формирано вътршно убеждение, което е довело и до нарушение на материалния закон чрез неговото оправдаване. Пред касационната инстанция частният обвинител и граждански ишец не се явява. Представлява се от упълномощения повереник адв. А., която поддържа касационната жалба и аргументите в допълнението към нея и моли да се уважи искането за отмяна на оправдателната въззивна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд. Прокурорът от ВКП пред ВКС намира касационната жалба срещу въззивната присъда за основателна и счита, че следва да се уважи, като се отмени същата, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели и до нарушение на материалния закон. Сочи, че оправдаването на подсъдимия е станало при порок във вътрешното убеждение на съда, поради неправилна оценка на релевантните за обвинението доказателства. Според прокурора показанията на пострадалия свидетел неправилно са били игнорирани и са кредитирани показания на свързани с подсъдимия лица, които не са безпристрастни. Изключването на протокола за разпознаване от доказателствената съвкупност се твърди, че е поради неправилно прилагане на изискванията на чл.171, ал.2 от НПК, които не съдържат изискване за идентичност на съпоставените лица, а за сходство във външните им белези, което е било постигнато от разследващите органи. Подсъдимият З., редовно уведомен не се явява пред ВКС и не се представлява от упълномощения защитник адв. Т.. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба основания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда от 28.09.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 12522/2013 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18–ти състав, подсъдимият О. Н. З. е бил признат за виновен в това, че на 27.02.2013 г., около 17.30 часа, в [населено място], в близост до строителен обект, находящ се в близост до [улица]причинил на пострадалия Х. С. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на осн.чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и девет месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е постановил през изпитателния срок по отношение на подсъдимия и изпитателната мярка по чл.67, ал.3 от НК, задължителни периодични с пробационен служител. С присъдата на районния съд подсъдимият е осъден да заплати в полза на гражданския ищец Г. сумата от 5000 / пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, до пълното изплащане на главницата. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото и съответните държавни такси. С нова въззивна присъда № 260092/28.05.2021 г. на Софийски Градски съд, Наказателно отделение, 5 въззивен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 1213/21 г., присъдата на СРС от 28.09.2018 г. по н.о.х.д. № 12522/2013 г. е била отменена и подсъдимият З. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, на осн. чл.304 от НПК. Касационната жалба срещу въззивната присъда е подадена в срока по чл. 350, ал.1 вр. чл.319, ал.1 от НПК от активно легитимирана страна, като разгледана по същество се явява основателна. Наведените в жалбата на частния обвинител и граждански ищец касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК се обективират чрез неправилната оценъчна дейност на въззивния съд по отношение наличната по делото доказателствена съвкупност и на тази база от порочно формираното му вътрешно убеждение по фактите, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. За да отмени присъдата на първия съд и да постанови оправдателната си присъда въззивният съд е приел нова фактическа обстановка, съгласно която подсъдимият З. не е автор на процесното деяние, а нападението над пострадалия и нанесеният му побой, довел до причиненото на процесната дата средно телесно увреждане е нанесен от неустановено по делото лице. Градският съд е основал изводите си по фактите на обясненията на подсъдимия и на показанията на неговите колеги, свидетелите Н. А. и П. С., отчасти на показанията на свидетеля М. Ц., работодател на пострадалия, като е изключил останалите гласни доказателства, /показания на пострадалия свидетел Х. Г. и тези на неговия неговия син С. Г./ поради тяхната необективност, както и доказателственото средство, протокол за разпознаване, поради негодност и опороченост на следственото действие. ВКС не се съгласява с оценъчната дейност на градския съд, като намира, че същата противоречи на изискванията на чл.14 от НПК за обективно всестранно и пълно изследване на всички налични доказателства, което от своя страна е лишило изводите му по фактите от обективен прочит на правно значимите обстоятелства. Направената от СГС оценка на показанията на пострадалия свидетел / като напълно изолиран източник на доказателства в цялостната доказателствена съвкупност/ е едностранчива и отчасти тенденциозна. От една страна въззивният съд е отхвърлил достоверността на тези гласни доказателствени средства в частта относно самоличността на подсъдимия, докато в останалата част напълно ги е кредитирал като верни и истинни. Обосновал е становището си по тази оценка със състоянието на пострадалия преди инцидента, изморен от работния ден, с това, че инцидентът е настъпил в тъмната част на деня и с противоречия при отделните разпити на лицето, както и с показанията на свидетелите А., С. и Ц., които не са очевидци на деянието, а са се намирали близо до мястото на извършване на побоя. Изводите на СГС по доказателствената преценка на показанията на тези свидетели е вътрешно противоречива. От една страна е прието, че пострадалият обективно пресъздава извършеното физическо нападение – като време и място / след приключване на работа пред портала на охранявания обект/ и механизъм на извършване, / първоначално нападение от куче, което изгонил, последван от побой от лице от мъжки пол, чрез удари с юмруци по лицето, поваляне на земята и последващи удари в областта на главата / поради което показанията му в тази им част са кредитирани безусловно. Едновременно с това показанията му относно самоличността на автора на нападението са отхвърлени като необективни, поради противоречия с показанията на свидетелите А. и С., че не са възприели лай от кучета и не са видели пострадалия да минава покрай фургона, като едновременно с това е прието за безспорно установено, че на излизане от своя обект пострадалият задължително минава покрай техния фургон и няма друг изход от неговия обект и друг път навън за напускане района на охраняваните обекти. Следователно от една страна чрез показанията на Х. Г. е установено, че побоят над него е извършен на процесната дата и място в непосредствена близост до фургона, в който са се намирали А. и С./ по описания от него механизъм/ и е бил предшестван от нападение на куче, което го е лаело. От друга страна, чрез показанията на същите свидетели е установено, че в този период / съдът е приел, че деянието е извършено докато подсъдимият и неговите колеги са били във фургона и са очаквали заплащане за работата си/ на това място не е имало кучешки лай и физическо нападение над пострадалия, по съображения, че двете лица не са възприели тези обстоятелства, въпреки, че са се намирали там. В същата посока са оценени и показанията на свидетеля Ц., / който се е намирал на съседния обект/ който също не е чул кучешки лай на процесната дата след като пострадалият е приключил работа и си е тръгнал, в противовес на приетото от съда, че след излизането му от портала Х. Г. е бил нападнат от куче. Предвид констатираните противоречия между депозираните показания от цитираните свидетели и пострадалия, въззивният съд е отхвърлил показанията на пострадалия за това, че подсъдимият е автор на побоя, като напълно е игнорирал останалите доказателства в тяхна подкрепа – показания на неговия син, като контролен факт за достоверността на първичните показания на Х. Г. и протокола за разпознаване на подсъдимия. Неправилно последното доказателствено средство е игнорирано напълно като негоден доказателствен източник по съображения за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.172, ал.2 от НПК относно изискванията за сходство между съпоставените лица. ВКС е последователен в практиката си, / Р № 82/12.05.2017 г. по н.д. № 267/2017 г., 3-то НО на ВКС; Р № 139/30.04.2015 г. по н.д. № 150/2015 г., 3-то НО на ВКС и др./ че това изискване не следва да се абсолютизира /включително и по отношение на тяхната възраст / и че преценката за сходство трябва да е комплексна, а не по отделни белези на лицата. От приложения по делото фотоалбум, неразделна част от протокола за разпознаване се установява, че изискването на закона за сходство между лицата, съпоставени за разпознаване е удовлетворено в необходимата степен и на това основание не е е налице порок при извършването на следственото действие. Не без значение е и обстоятелството, че пострадалият е имал визуален контакт с подсъдимия преди процесната дата, / съдът е приел, че двамата са работели на съседни обекти, а два дни преди инцидента са имали словесно пререкание / поради което е разполагал с информация за външния му вид и за него той не е бил напълно непознато лице. Непоследователна е оценката на показанията на пострадалия и по отношение на тяхната обективност. Съдът ги е кредитирал напълно в частта относно процесното нападение, поради констатирано пълно съответствие между описания от него механизъм на нападение и получените телесни увреждания като вид, местоположение и тежест. Едновременно с това същите показания по отношение на автора на нападението, / които би следвало да се оценяват по аналогични критерии за обективност, доколкото се касае за едни и същи възприятия на свидетеля - умора във физическото му състояние и недобра видимост/ са отхвърлени изцяло, поради затруднение при възприемането на процесния инцидент. Обстоятелството, че в района е имало кучета, които се движат свободно, също е прието от въззивния съд за еднозначно установено от всички разпитани свидетели и отчетено в подкрепа на заявеното от пострадалия, че побоят е бил предшестван от нападение на куче. Същите показания са противопоставени на показанията на свидетелите А., С. и Ц., с които е мотивирана тезата на въззивния съд за необективност на гласните доказателства на пострадалия за автора на нападението. Отделно, извън вниманието на съда при тяхната оценка е останало и обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства пострадалият да свидетелства тенденциозно във вреда на подсъдимия или по други причини да го сочи за автор на нападение, което не е извършил, за да се приеме тяхната необективност. Последното становище при всички случаи е следвало да се аргументира с обективен доказателствен анализ от въззивния съд, какъвто в решението липсва. Становището за кредитиране на обясненията на подсъдимия само в частта, в която отрича авторството на деянието също не почива на цялостен обективен прочит на доказателствената съвкупност. Двояката природа на обясненията на дееца само формално е посочена от въззивния съд, без да е извършена необходимата проверка на тяхната обективност чрез съпоставка с останалите доказателства. По отношение на тези гласни доказателствeни средства е приложен същият неправилен подход – кредитирани са частично, относно обстоятелството, че З. не е извършил процесното нападение, а в частта за познанството му с пострадалия и за предходния конфликт между тях са приети за неистинни, като тази тяхна непоследователност е следвало да се отчете и да се анализира по отношение на главния факт на доказване, / и авторството на деянието/при установяването на който подсъдимият в максимална степен упражнява правото си на защита. Следователно, фактическите изводи на градския съд са приети в нарушение на изискванията на процесуалния закон за оценка на доказателствата и доказателствените средства, което е довело до порок във формирането на вътрешното му убеждение по фактите и се явява основание за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. При новото разглеждане на делото е необходимо да се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд, като се извърши пълен всестранен и обективен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, въз основа на който да се обективират изводи по значимите за обвинението факти и да се изложи съответна на тях правна аргументация. Изложените констатации на касационната инстанция обуславят извод за наличие на основание за упражняване на правомощията по чл. 354, ал.3,т.2 от НПК за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд. Водим от горното и на осн. чл.354 ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 260092/28.05.2021 г. на Софийски Градски съд, Наказателно отделение, 5 въззивен състав, постановена по в.н.о.х.д. № 1213/21 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски Градски съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: