Р    Е  Ш  Е  Н  И  Е                                    № 99                            София,  16 февруари 2010 год.                     В   ИМЕТО  НА  НАРОДА                        Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и десета година, в състав:                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                     ЧЛЕНОВЕ:  ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                             НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                    при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурор Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело №  695/09 година       Производство е образувано по искане на главния прокурор на РБ за възобновяване на н.о.х.д. № 234/09г. на Севлиевския районен съд. В искането са изтъкнати доводи за материалната му незаконосъобразност. Заявено е искане за възобновяване на наказателното дело и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, за правилно определяне първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и типа затворническо общежитие. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденото лице Б. К. Д., чрез защитника си изразява становище за неоснователност на искането. Изтъкнати са доводи, че първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя след налагане на общо наказание, по смисъла на чл.25,ал.1,във вр. с чл.23,ал.1 НК и конкретното осъждане, се намира в реална съвкупност с останалите и по този начин се явява за първи път.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на влязлата в сила присъда в пределите на искането за възобновяване, намира следното: С присъда № 180/ 16.06.2009г., постановено по н.о.х.д. № 234/09г. на районен съд-гр. Севлиево е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл.198,ал.1 НК и – наложено наказание две години лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23,ал.1 НК, съдът е определил общо, подлежащо на изтърпяване наказание по посочената присъда и наказанията, наложени по н.о.х.дела №-ра 455/09г., по 592/08г., 401/08г. и 87/09г., по които извършените от Д. престъпления са в реална съвкупност, в размер на две години лишаване от свобода, увеличено по реда на чл24 НК- с три месеца. Постановено е наказанието да бъде изтърпяно при първоначален”общ” режим, в затворническо общежитие от ”открит”тип . С въззивно решение, постановено по в.н.о.х.д. №143/09год. на Габровски окръжен съд е потвърдена присъдата.   Искането е процесуално допустимо. Атакуваният съдебен акт е влязъл в законна сила на 24.09.2009год., а искането-постъпило във ВКС на РБ - на 04.11.2009год.,т.е. в законоустановения по смисъла на чл.421,ал.3 НПК срок.   Разгледано по същество е основателно. Съобразно разпоредбата на чл.59,ал.1 ЗИНЗД, наложеното наказание лишаване от свобода се изтърпява в затворнитечско общежитие от „открит” тип, когато лицето е осъдено за първи път, а съобразно разпоредбата на чл.61, т.3 ЗИНЗС, първоначалният режим на изтърпяване на наказанието е „общ” в случаите на определено затворническо общежитие от „открит” тип, по смисъла на чл.59,ал.1ЗИНЗС. Инстанциите по същество изцяло са пренебрегнали посочените правни норми. Видно от свидетелството за съдимост на Д. , същият е осъждан, поради което, наложеното му наказание лишаване от свобода, подлежащо на ефективно изтърпяване, следва да бъде в затворническо общежитие от „закрит”тип, съобразно чл.60,ал.1 ЦЗИНЗС, при първоначален”строг”режим на изтърпяване, в съответствие чл.61,т.2 ЗИНЗС. Неоснователни са доводите на защитата, че правилно е определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и типа затворническо общежитие, довод, изведен от това, че едва след определяне на общото наказание, се определя и режима на изтърпяване. Видно от приложеното свидетелство за съдимост, Д. е бил вече осъждан за извършени умишлени престъпления и е изтърпявал наказание лишаване от свобода, поради което не може да бъде споделено виждането на защитата, че настоящето му осъждане, обхванато от съвкупността, е за първи път. При посочената материална незаконосъобразност, атакуваният съдебен акт, подлежи на отмяна по реда на възобновяване и делото-на връщане на районния съд за правилното приложение на закона. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 180/16.06.2009год., по н.о.х.д. № 234/09 г. на Севлиевски районен съд, потвърдена с въззивно решение по в.н.о.х.д.143/09год. на Габровски окръжен съд, в частта, в която е определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на Б. К. Д. и типа затворническо общежитие. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на районен съд-Севлиево, от друг състав, на стадия на съдебното заседание, в тази му част. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: