Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр. София, 07.05.2020 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ..…………...…. ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА …........…… и с участието на прокурор…………........……........ЯВОР ГЕБОВ……..................……....................……… разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1228/2019 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от подсъдимия И. З. К. срещу решение № 170 от 24.09.2019 г. по ВНОХД № 367/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд (ПАС), втори наказателен състав. В касационната жалба на подсъдимия К. е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като към ВКС е отправено искане за изменение на въззивното решение и отлагане изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на основание чл.66 от НК, или в случай на потвърждаване ефективното му изтърпяване, то същото да бъде намалено по размер. Към жалбата са депозирани допълнения от подсъдимия лично и от служебно назначеният му защитник – адв.Д., в които са изложени аргументи в подкрепа на същото искане. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият И. К., редовно призован се явява, като лично и чрез защитника си– адв.Д. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и отправя същото искане. Подсъдимият З. З. К., от който не е депозирана жалба срещу решението на ПАС, редовно призован, не се явява. Явява се служебният му защитник – адв.М., който изразява становище в подкрепа на въззивния съдебен акт и моли същият да бъде потвърден по отношение на подзащитния му. Представителят на ВКП намира жалбата на подсъдимия И. К. за неоснователна, а решението на АС – гр. Пловдив за законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 27 от 30.05.2019 г., постановена по НОХД № 249/2019 г. Пазарджишкият окръжен съд (ПзОС) е признал подсъдимия И. З. К. за виновен в това, че на 28.12.2018 г. в дома си в [населено място], [улица], без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана с общо нето тегло 179.72 грама на обща стойност 1078.32 лв. – съгласно Приложение 2 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – с различно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол, както следва: - марихуана с нето тегло 98.28 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 9.8 тегловни %, на стойност 589.68 лв.; - марихуана с нето тегло 80.12 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 12.0 тегловни %, на стойност 480.12 лв.; - марихуана с нето тегло 1.32 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 9.9 тегловни %, на стойност 7.92 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК във вр.чл.373, ал.2 от НПК и при условията на чл.54 вр.чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на 2 /две/ години „лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим и „глоба“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът е зачел времето, през което подсъдимият И. К. е бил задържан – 1 ден от прокурора, както и времето, през което спрямо същия е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 26.02.2019 г. Със същата присъда ПзОС е признал за виновен и подсъдимия З. З. К. за това, че на 28.12.2018 г. в дома си в [населено място], [улица], макар и непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително е държал в себе си високорисково наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 7.82 грама със съдържание на активен компонент 6.7 тегловни % амфетамин на стойност 234.60 лв. – съгласно Приложение 2 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 във вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК във вр.чл.373, ал.2 от НПК и при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ и ал.3 вр.чл.42а, ал.1, ал.2, т.1 и т.2 от НК го осъдил на „пробация“ със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година при периодичност на явяване два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание чл.354а, ал.6 от НК ОС – гр. Пазарджик отнел в полза на държавата иззетите наркотични вещества. Съдът се произнесъл още по останалите веществени доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимите. По жалба от подсъдимия И. К. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 367/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, като с решение № 170 от 24.09.2019 г. въззивният съд на основание чл.338 от НПК потвърдил изцяло присъдата на ОС – гр. Пазарджик. Касационната жалба на подсъдимия И. К. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия К. е неоснователна. Основните възражения, поддържани от жалбоподателя и неговия защитник – адв.Д. са насочени срещу постановеното от инстанциите по същество ефективно изтърпяване на определеното му наказание „лишаване от свобода“, като в условията на алтернативност се иска намаляване на размера на наказанието, което да бъде определено при условията на чл.55 от НК. В подкрепа на исканията се изтъкват доводи за изразено критично отношение на подсъдимия И. К. спрямо извършеното деяние, за направени признания още във фазата на досъдебното производство и оказване пълно съдействие за разкриване на обективната истина, за изразената готовност за провеждане на съдебното производство по реда на Глава ХХVII от НПК и с оглед на това направеното признание на фактите по обвинителния акт. Обръща се внимание на младата му възраст (едва навършил двадесет години към датата на деянието), както и на липсата на осъждания с наложено наказание „лишаване от свобода“ преди инкриминираното деяние по настоящото дело. Във връзка с обстоятелството, че след разкриване на престъплението подсъдимият И. К. е напуснал пределите на страната и заминал за Кралство Испания и това е довело до прекъсване изтърпяването на наложеното му по предходно осъждане наказание „пробация“, защитникът му изтъква необходимостта да осигури прехрана за майка си и брат си, което го накарало да потърси работа в чужбина. Независимо от този факт, неговото критично отношение към постъпката му намерило израз в незабавното му завръщане в България, след като узнал, че е обявен за издирване. Така предаването му на органите на досъдебното производство е било напълно доброволно и осъзнато, а не поради задържане в следствие на издирването му. Всички тези обстоятелства касаторът намира за многобройни и даващи основания за определяне на наказанието му при условията на чл.55 от НК, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. За да прецени основателността на така отправените искания, настоящият съдебен състав внимателно обсъди аргументите на Пловдивския апелативен съд, отнасящи се към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия И. К.. Осъществявайки касационната проверка на атакувания съдебен акт в тази му част, ВКС намери, че въззивната инстанция е направила задълбочено изследване на всички обстоятелства, имащи отношение към определянето на законосъобразно и справедливо наказание на подсъдимия и е стигнала до верния извод за това, че същото следва да бъде при сериозен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства в размер, близък до минималния на предвидената в закона санкция за това престъпление преди редукцията му по правилата на чл.58а ал.1 от НК. В решението си ПАС изчерпателно и коректно е изследвал смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия – младата му възраст, направените още в хода на досъдебното производство самопризнание, признаването на вината и изразеното съжаление за извършеното. В същото време и в противовес на тях са очертани и отегчаващи наказателната му отговорност обстоятелства като: предишно осъждане на подсъдимия И. К. и краткия срок между него и извършване на деянието по настоящото дело още преди изтичане на срока на наложеното му наказание „пробация“; наличните по делото данни и за разпространяване (освен за държане) на марихуана, както и на други видове наркотични вещества. Анализът на посочените обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия И. К. мотивира касационната инстанция изцяло да възприеме извода на ПАС за това, че установените смекчаващи отговорността му обстоятелства нямат такава относителна тежест, която да обоснове определяне на наказанието по правилата на чл.55 от НК, поради което наложеното наказание от 2 /две/ години „лишаване от свобода” след редукцията по реда на чл.58а ал.1 от НК възприе като справедливо. След индивидуализиране на наказанието на подсъдимия И. К. по вид и размер, Пловдивският АС е обсъдил задълбочено и начина на изтърпяването му, като е стигнал до извода, че естеството на отегчаващите отговорността му обстоятелства – предишно осъждане за две престъпления, извършване на деянието по настоящото дело в кратък срок след влизане на предходната присъда в сила и преди изтърпяване на наказанието по нея, отклоняването от изпълнение на определените му пробационни мерки – по категоричен начин сочат на завишената степен на личната му обществена опасност. Последната съчетана и с високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление – предмет на настоящото дело дават основание за извод, че по отношение на жалбоподателя личната превенция не би могла да бъде постигната с приложение на института на условното осъждане. Тези аргументи на съдебните инстанции по фактите изцяло се споделят и от ВКС, който в настоящия си състав намира, че наложеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание на подсъдимия И. К. от 2 /две/ години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ“ режим съобразно правилата на ЗИНЗС, не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 и т.2 от НПК, поради което жалбата му следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Такова е становището на касационния съд и досежно размера на кумулативно наложеното на подсъдимия И. К. наказание „глоба“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, което е в минималния размер на предвидената в закона санкция. Така комплексната санкция спрямо него е от естество да постигне целите по чл.36 от НК, поради което не е налице необходимост от коригирането й. Водим от изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 170 от 24.09.2019 г., постановено по ВНОХД № 367/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.