Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 334

София, 24.06. 2020 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 885
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищцата Т. Д. М. чрез пълномощниците й адвокат Г. И. и адвокат Л. Г. и на ответницата К. Д. Б. чрез пълномощника й адвокат А. Г. против решение № 1234 от 31.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1379 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 4112 от 24.11.2017 г. по гр.д. № 12559/2016 г. на Районен съд-Пловдив за намаляване на завещателно разпореждане на Т. Д. М., починал на 12.08.2015 г., направено със саморъчно завещание от 11.11.2011 г. в полза на К. Д. Б., като е възстановена запазената част на Т. Д. М. и на С. Д. М. в размер на 1/4 от наследството за всеки от тях, постановено е на основание чл.36, ал.1 ЗН недвижимите имоти с идентификатор ***** и идентификатор *****, предмет на завещателното разпореждане да бъдат задържани от заветника К. Д. Б., която е осъдена да заплати на Т. Д. М. и С. Д. М. по 8897.28 лв. за допълване на запазената им част от наследството на Т. Д. М., като е отхвърлен предявения от Т. Д. М. и С. Д. М. против К. Д. Б. иск за делба на недвижимите имоти с идентификатор ***** и идентификатор ***** и първоинстанционното решение е отменено в частта, с която К. Д. Б. е осъдена да заплати на Т. Д. М. и на С. Д. М. за възстановяване на запазената им част разликата между сумата 8897.28 лв. до сумата 14197.28 лв.
Ищцата Т. Д. М. обжалва въззивното решение в частта, с която е определена дължимата от заветника парична сума за допълване на запазената й част и е отхвърлен иска за делба.
К. Д. Б. е подала чрез пълномощника си адвокат А. Г. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който изразява становище, че жалбата е частично основателна, като въззивното решение следва да се измени относно приетия начин за допълване на запазената част, но без да се допуска делба на недвижимите имоти.
П. от С. Д. М. писмен отговор на касационната жалба на Т. Д. М. не следва да се разглежда, тъй като в производството по чл.30 ЗН сънаследниците са обикновени другари и ищецът С. Д. М. не е страна в производството по касационната жалба на другия ищец Т. Д. М..
Ответницата К. Д. Б. обжалване въззивното решение в частта, в която запазената част на ищците е възстановена, като е осъдена да им заплати парични суми, вместо да се отмени завета за влоговете в Банка „ДСК“ АД и за движимите вещи /покъщнината/, чиято стойност е достатъчна за допълване на запазената част.
Т. Д. М. и С. Д. М. са подали чрез пълномощниците си адвокат Г. И. и Л. Г. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Въззивното производство е по чл.294 ГПК след като с решение № 61 от 14.06.2019 г. по гр.д. № 2439/2018 г. на ВКС, II г.о. е отменено предходно въззивно решение по спора и делото е върнато за ново разглеждане с констатации, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че неразпореденото имущество на наследодателя е на стойност 164 170 лв., вместо на стойност 160 000 лв., включващо единствено влога му в ПИБ, респ. че за допълване на запазената част на всеки от тях е необходима сумата 16 282.28 лв., а не 14 197.28 лв., както е приел районният съд и указания за обсъждане на събраните по делото доказателства и доводи на страните за извършени от наследодателя разпоредителни сделки с останалото недвижимо имущество, включено в масата по чл.31 ЗН и тези, относно завещаните движими вещи /покъщнина/ и тяхната стойност към момента на откриване на наследството, с които евентуално, респ. с част от тях следва да се намали завещателното разпореждане до размера, необходим за допълване на запазената част на ищците, освен със завещаните влогове в ДСК или с част от тях, като при наличие на данни за извършени разпореждания с тези влогове от страна на заветника, на ищците следва да се присъдят набраните суми по тях към момента на откриване на наследството.
При новото разглеждане на делото Окръжен съд-Пловдив е приел, че страните не спорят за имуществата и тяхната стойност, които следва да се включат в наследствената маса – чист актив от 160 000 лв. /влог в ПИБ/, към който се прибавят даренията на идеални части от два поземлени имота по нот.акт № 180/01.06.2015 г. на трето за спора лице на стойност 4800 лв. и 5 800 лв. и завещаното имущество – два апартамента на стойност 84 100 лв. и 96 200 лв., покъщнина на стойност 4170 лв. и три влога на стойност 3 лв., 947.61 лв. и 29108.51 лв. Общата стойност на наследствената маса е 385 192.12 лв., размера на разполагаемата част е 192564.56 лв. и толкова е и размера на запазената част на наследодателя на ищците и единствен син на завещателя, или по 96282.28 лв. Посочвайки, че следва да се съобрази отговора на въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване и е отменено предходното въззивно решение /че при преценка относно това, дали запазената част от наследството е накърнена следва да се вземе предвид стойността на цялото завещано имущество, а не само тази на имотите, които заветникът желае да задържи, тъй като „направеният избор от заветника по чл.34 ЗН няма отношение към формиране на масата по чл. 31 ЗН, а е от значение за начина, по който следва да се извърши възстановяването на накърнената запазена част/, окръжният съд е приел, че като се прибави към стойността на вата апартамента- 180300 лева, общата наличност по трите влога в „Банка ДСК“ЕАД – 30059.12 лева, се получава стойност от 210359.12 лева, надхвърляща с 17794.56 лева разполагаемата част от наследството, като е счел, че движимите вещи, находящи се в двете жилища не могат да се разглеждат като част от завещаното имущество, тъй като не са трайно прикрепени към имотите. Съдът е отчел, че ответницата К. Б. е направила избор като е поискала да задържи двата недвижими имота, предмет на завета, но е приел, че съгласно чл.34 ЗН , когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице, от което следва, че изборът следва да се направи между завещани имоти, а не между завещани имоти от една страна и друго завещано имущество от друга страна. Обсъждайки условията по чл.36, ал.1 ЗН съдът е посочил, че по аргумент на по-силното, щом като заветникът може да задържи завещаните му имоти при надвишаване на разполагаемата част, то още по-голямо основание има той да ги задържи, като стойността им не надхвърля разполагаемата част, поради което правилно първоинстанционният съд е постановил задържане и на двата имота от заветничката К. Б. на основание чл.36, ал.1 от ЗН и съответно правилно е отхвърлен искът за делба на тези имоти.
По отношение на дължимите от К. Б. суми за допълване запазената част от наследството, съдът е изложил съображения, че същата дължи възстановяване само на накърнената от извършеното в нейна полза завещание запазена част от наследството, но не и на стойността на дарените в полза на трето лице идеални части от двата поземлени имота, а съответно неправилно първоинстанционният съд е извадил от наследствената маса на стойност 385129.12 лева стойността на двата завещани имоти и на трите влога в „Банка ДСК“ЕАД, както стойността на дарението по нот.акт № 180/2005 г. от 10600 лева. Получената сума от 164170 лева е извадена от общия размер на запазената част от 192564.56 лева, а разликата от 28394.56 лева е поделена между двамата наследници . Затова от наследствената маса следва да се извади само стойността на завещаното имущество и като се извади получената сума от 174 470 лв. от 192564.56 лева, се получава сума от 17794.56 лева, половината от която, а именно 8897.28 лева, е полагащата се на всеки от двамата наследници по закон сума за възстановяване на запазените им части от наследството.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК ищцата Т. Д. М. поставя въпросите:
1) след като запазената част е в размер по-нисък от този, който законно следва да бъде изчислен, а разполагаемата част от друга страна надвишава законно установената по размер разполагаема част, следва ли да се преизчисли запазената и разполагаемата част на страните така, че да отговарят на това, което закона визира за тези части във връзка със стойностите им;
2) следва ли разполагаемата част да се намали до размера на законно установената запазена част /да се намали така, че в случая запазената и разполагаемата част да са равни/;
3) допустимо ли е при оформянето на запазената част да се включва влога в размер на 160 000 лв., а в същото време при оформянето на разполагаемата част да не се включват влоговете, предмет на завещанието и получени от заветницата.
Въпросите са свързани с доводите в касационната жалба, че съдът неправилно е приложил нормите на ЗН, като е приел, че разполагаемата част е надвишена със 17 794.56 лв., след като е установил, че размера на запазената част е 192 564.56 лв., а е завещано имущество за 210 359.12 лв., вместо да съобрази, че за допълване на запазената част на всеки от ищците е необходима сумата 16 282.28 лв., както е посочено и в отменителното касационно решение.
Макар и некоректно формулирани, с оглед на посочената обосновка, въпросите следва да бъдат обобщени и уточнени до въпроса: когато заветник получава имущество надхвърлящо стойността на разполагаемата част, като задържа недвижим/и имот/и на основание чл.36, ал.1 ЗН, как се изчислява сумата, с която заветникът следва да допълни запазената част – като разлика между стойността на завета и стойността на разполагаемата част или като разлика между стойността на имуществото, получено от наследника от чистия актив на наследството и стойността на запазената част и при съобразяване изискването, че ако възстановяването на запазената част не може да се извърши в натура, се заплаща паричния еквивалент на накърнението по цени към момента на възстановяването на запазената част и по тях е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК ответницата К. Д. Б. поставя въпроса: следва ли наследниците да получат в натура движимите вещи при положение, че запазените им части се определят поотделно за всеки наследник и тези движими вещи не са предмет на съдебна делба.
Въпросът е свързан с доводите в касационната жалба, че съдът не е отчел, че движимите вещи /покъщнина/, оценени от вещото лице на 4170 лв., също са предмет на завета и заветницата не желае да ги задържи, а иска чрез тях да се извърши възстановяване на запазената част в натура.
С оглед посочената обосновка въпросът се явява некоректно формулиран и следва да бъде уточнен до въпроса: ако заветник, на когото за завещани различни имущества, упражни право на избор по чл.34 ЗН и са налице условията на чл.36, ал.1 ЗН за задържане на недвижим/и имот/и следва ли възстановяването на запазената част да се извърши чрез отмяна на завета за имуществата, които заветникът не желае да задържи, по който е налице основание за допусктане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1234 от 31.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1379 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пловдив по подадените от ищцата Т. Д. М. чрез пълномощниците й адвокат Г. И. и адвокат Л. Г. и на ответницата К. Д. Б. чрез пълномощника й адвокат А. Г. касационни жалби.
Указва на Т. Д. М. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50.00 лв.
Указва на К. Д. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата на неизпълнилия указанията касатор ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията или на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: