Р Е Ш Е Н И Е № 211 гр. София, 16 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и четиринадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: КрасимирХаралампиев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №521 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура- град Видин и касационна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец Р. Г. срещу присъда №21 от 12.02.2014 г., постановена по ВНОХД №11/2014 г.,по описа на Окръжен съд- гр.Видин, с която е отменена присъда №743 от 31.10.2013 г., постановена по НОХД №705/2013 г. по описа на Районен съд- град Видин и подсъдимият И. Т. Й. е признат за невиновен в това, че на 28.02.2003 г. в [населено място] противозаконно присвоил товарен автомобил „МАН“ с ДК [рег.номер на МПС] , товарно полуремарке „Ш.“ с ДК [рег.номер на МПС] , товарен автомобил „Д. К.“ с ДК [рег.номер на МПС] , товарно полуремарке „З.“ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на Р. Н. Г., като подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.206, ал.3, във вр. с ал.1 НК. В касационния протест се поддържа, че въззивния съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди се, че неправилно решаващият съд не е отчел, че юридически собственик на инкриминираните превозни средства и ремаркета е Р. Г., а подсъдимият се е разпоредил с тях без негово съгласие. Поддържа се, че е осъществен състава на престъплението по чл.206 НК и се моли атакуваната въззивна присъда да бъде отменена. В касационната жалба се оспорват направените от решаващия съд правни изводи, като се поддържа, че съдът вярно е установил фактите. Твърди се, че незаконосъобразно подсъдимият се е разпоредил с вещите- предмет на обвинението, като е знаел, че техен собственик е пострадалия Г., като неправилно съдът е постановило изцяло оправдателна присъда. Оспорват се и изводите на съда по отношение на предявения граждански иск, като се твърди, че същият не е погасен по давност, тъй като давностния срок започва да тече от узнаване на извършените разпоредителни действия, а не от тяхното извършване. На тези основания се предлага въззивната присъда да бъде отменена, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане. В хода на касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа протеста и отразените в него съображения. Оспорва не само правните, но и фактическите изводи на въззивния съд, като твърди, че неправилно е отдадено значение на това, че пострадалият не е декларирал придобиването на вещите пред КАТ и незаконосъобразно е приел, че между подсъдимия и пострадалия е имало други гражданско- правни отношения, извън продажбата на транспортните средства, които трябва да бъдат отчетени при преценката за извършване на престъплението по чл.206 НК. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Г. поддържа касационната жалба и протеста на държавното обвинение, като твърди, че апортирането на транспортните средства е действие на разпореждане и това, че е впоследствие е прогласена нищожността на решението, с който вещите са включени в патримониума на дружеството не е от значение за правната квалификация на инкриминираното деяние. Предлага постановения въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подсъдимия оспорва касационната жалба и касационния протест, като поддържа, че те не съдържат изискуемите в разпоредбата на чл.351 НПК реквизити, тъй като не са посочени касационните основания по чл.348 НПК. На това основание се предлага тези процесуални документи да бъдат оставени без разглеждане. По съществото на делото пледира, че изводите на въззивния съд за несъставомерност на инкриминираното деяние са верни, тъй като процесните вещи винаги са се намирали в патримониума на подсъдимия, никога не са го напускали и всякога той е упражнявал неоспорено владение върху тях. Моли да бъде отбелязано, че пострадалият Г. ги е закупил срещу парични средства, които са 40 пъти под застрахователната им стойност, което е доказателство, че не е настъпвала смяна на собствеността им. Оспорва се извършването на престъплението от обективна страна, като се поддържа, че валиден апорт на вещите не е извършен, а същите впоследствие са били бракувани, повече от 10 години след като подсъдимият ги е владял. Оспорва се и приетия за съвместно разглеждане граждански иск, като се поддържа, че същият е недоказан по размер. Твърди се, че неправилно не е възприето и направено възражение за изтекла давност. На тези основания се предлага да бъде постановено касационно решение, с което въззивната присъда да бъде оставена в сила. Подсъдимият Й. моли постановената въззивна присъда да бъде потвърдена. По допустимостта на касационния протест и касационната жалба В касационният протест и касационната жалба словно и цифрово са посочени касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, като се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални правила при оценката на събраните доказателства. При внимателно запознаване с тези процесуални документи може да бъде направен извод, че в тях са отразени подробни оплаквания за неправилно приложен от въззивния съд материален закон при вярно установени факти. Ето защо, касационната инстанция прецени, че касационната жалба и касационния протест отговарят на изискванията на чл.351 НПК и същите в рамките на касационното производство трябва да бъдат разгледани. По основателността на касационния протест и касационната жалба Разгледани по същество касационния протест и касационната жалба са основателни. При внимателно запознаване с мотивите към постановената въззивна присъда може да бъде направен извод, че решаващият съд е приел, че внесения от прокуратурата обвинителен акт страда от пороци. Съдът е посочил недостатъци в обстоятелствената му част, като в курсив е отбелязал, че в този процесуален документ липсва информация за конкретните действия на подсъдимия с които е осъществено инкриминираното деяние. Преценил е, че не е отразен и механизма на присвояването и разпоредителните действия, за които държавното обвинение твърди, че са съставомерни по чл.206 НПК. Независимо, че е констатирал пороци, за които е преценил, че представляват съществени процесуални нарушения, съдът не е отменил атакуваната първоинстанционна присъда и не е върнал делото за отстраняването на процесуалните нарушения, а го е разгледал делото по същество. Приел, че липсва присвояване на инкриминираните транспортни средства. В подкрепа на този свой извод съдебният състав е посочил единствено, че след закупуването на вещите- предмет на производството пострадалият Г. не е изпълнил задължението си по чл.145 ЗДвП (за деклариране на транспортните средства пред органите на КАТ) и не ги е декларирал пред органите на местно самооуправление с оглед заплащане на дължими данъци. В подкрепа на извода за несъставомерност на инкриминираното деяние съдът е посочил и това, че пострадалият не се е противопоставил на използването на вещите от страна на подсъдимия. Касационната инстанция прецени, че въззивният съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон, като е изяснил правилно релевантните за изхода на делото факти, но е направил неточни правни изводи въз основа на тях. Не може да бъде възприета тезата, че декларирането на вещите- предмет на престъпление пред органите на КАТ или органите на местно самоуправление има значение при решаване на въпроса за собствеността им. Няма спор, че след като те са били прехвърлени от подсъдимия на пострадалия (сделка, която съдът е приел за действителна) собствеността върху транспортните средства е преминала у Г.. Къде са се намирали тези вещи и дали същите са декларирани пред надлежни общински или държавни органи е въпрос, който няма отношение към собствеността, а единствено може да обоснове административна отговорност на неизпълнилия задължението за деклариране нов собственик. Неточно е обсъден и въпроса за инкриминираните разпоредителни действия на подсъдимия Й.. Няма спор, че при апортирането на тези транспортни средства в патримониума на трето юридическо лице, без съгласието на собственика им, е действие, което сочи на промяна на намерението на владелеца на тези вещи. Няма спор, че Й. с това свое действие се е разпоредил с тях като със свои, а е знаел, че те принадлежат на пострадалия Г.. Липсата на противопоставяне не може да обоснове извод за упълномощаване за извършване на сделката, респективно тя е осъществена от подсъдимия без представителна власт. В конкретният случай няма значение последващото обявяване на решението за апорт за нищожно, тъй като към момента на извършването му е осъществено съставомерното разпоредително действие. В тази връзка неточни са и аргументите на въззивния съд за липсата на субективна страна, тъй като към този момент подсъдимият Й. е съзнавал, че вещите са чужди и се е разпоредил с тях като със свои. Не може да бъде възприета и тезата на защитата за това, че липсва легална сделка по придобиване на транспортните средства от страна на Г., предвид занижената им цена. Това обстоятелство няма отношение към действителността на сделката и пораждането на правните й последици, довели до преминаване на собствеността от страна на подсъдимия към пострадалия. Липсват доказателства сделката да е била привидна, респективно няма основание тя да не бъде преценена като действителна. Предвид изложеното касационната инстанция прецени, че атакуваната въззивна присъда трябва да бъде отменена, тъй като при постановяването й е допуснато нарушение на материалния закон. Делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда №21 от 12.02.2014 г., постановена по ВНОХД №11/2014 г.,по описа на Окръжен съд- гр.Видин. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- град Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.