Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 277   София, 25 май 2010 година     В  ИМЕТО  НА   НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 май две хиляди и десета година, в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                                          ИВЕТА АНАДОЛСКА     при участието на секретаря  Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 205/2010 година.     Производството е образувано по жалби на подсъдимия Н. К. М. против въззивна присъда № 19/ 15.01.2010год. по в.н.о.х.д. № 555/2009 год. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, са релевирани касационните основания по смисъла нае чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. Отправено е искане за отмяна на въззивното решение, с упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.-последно НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение, в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакуваният съдебен акт е отменена частично присъда № 1104/ 01.07.2009год. по н.о.х.д. № 534/2009 год. на районен съд-гр. Сандански, като е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Н. К. М. за извършено престъпление по чл.210,ал.1,т.5НК и осъден на една година лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1НК, с тригодишен изпитателен срок. С първоинстанционната присъда е признат подсъдимия М за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5НК. По реда на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът се е произнесъл по направените по делото разноски.   Жалбата на подсъдимия М е неоснователна. Решението на съда се основава на пълно, обективно и всестранно изследване на всички правно значими факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, в кръга, очертан от разпоредбата на чл.102 НПК и вярната им интепретация. Не е допуснато нарушение при формиране вътрешното убеждение на съда, което да опорочава съдебния акт. Изложени са в достатъчен обем съображения, относно надежността на доказателствените източници и не е отдадено приоритетно значение на едни от тях/съобразно заявеното в жалбата/ и игнориране на останалите. Несъстоятелни са възраженията, свързани с противоречие между диспозитива и мотивите на атакувания съдебен акт.бедителна е аргументацията на въззвния съд, относно мястото на предаване на парите от свид. Василева и всички последващи действия на подсъдимия за утвърждаване на невярната представа у нея, което налага и извода, че присъдата не е постановена от незаконен състав, с оглед довършеността на деянието. Не отговаря на истината твърдението в жалбата, че с „неяснотата”в мястото на предаване на парите/заведение или складово помещение/ и основанието за предаването им-издаване на американска виза, или съдействие за нелегално преминаване на границата с Гърция, са нарушени процесуалните права на касатора, защото свидетелката В е категорична и последователна в показанията си в тази насока. С това доказателствено средство е изяснен и въпросът, свързан с двата броя запис на заповед, поради което е несъстоятелен доводът на защитата, свързан с оспорване на неговата достоверност. Не може да бъде споделено виждането на защитата, че въззивната инстанция, не е изпълнила процесуалните изисквания на чл.339,ал.2 НПК, с необсъждане защитната теза на касатора, свързана с размера на сумата, която е получил от свидетелката В правното основание за предаване на парите, проявената от нея „недобросъвестност” с дописване на цифри в подписаните от него записи на заповед. Изложени са достатъчно аргументи при отхвърлянето й, въз основа на изслушаните експертизи-почеркова и техническа, категорични в изводите си за липсата на признаци за подобна манипулация с документите. Изводите на експертите са оценени съвкупно с показанията на свид. Огнянов, с когото подсъдимият е бил в търговски взаимоотношения и логично при необходимост би потърсил заем от него и нещо повече- именно той е свързал М. с В. и Ив. Х. , с цел уреждане на американски визи, а не с цел получаване на кредит от свидетелите. Касационната инстанция счита, че при възприетите факти и обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл.210, ал.1,т.5 НК. Вън от всякакво съмнение, касаторът формира невярна представа у пострадалата, относно възможностите си за уреждане на американска виза, за да получи чуждо имущество, без правно основание, с намерение да го присвои. Един от обективните признаци на измамата е имуществения предмет/ в случая изискуеми права/, да се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения, поради което последният има реална възможност да се разпорежда с него, мотивиран от невярната представа за определени обстоятелства. Освен това, е необходима причинна връзка - настъпилата имотна вреда, да е пряко следствие от неправилната представа на измамения, относно основанието за разпореждането/ виж решение № 29/90 на ОСНК на ВС на РБ/. Инстанциите по същество са посочили, че създадената невярна, погрешна представа за определени факти и обстоятелства у Т. В. , я е мотивирала да се разпореди със сумата от 4800 щатски долара. Настоящият съдебен състав, намира че изводите на съдилищата са изцяло съответни на ПП № 8/71г на ВС и на Постановление №7/78 на Пленума на ВС на РБ. За да бъде квалифицирано поведението на дееца като измама, е необходимо въздействие от негова страна върху съзнанието на измаменото лице и като резултат на него, да е създадена погрешната представа, мотивираща го към акт на имуществено разпореждане. Несъмнено записът на заповед, представлява частен документ, служещ за доказване на определено задължение и е ценна книга - представлява писмен акт, материализиращ правапражняването им става чрез предявяването на акта, в който са материализирани. Правото на вземане се съдържа в латентен вид в записа на заповед. Ценната книга от правна гледна точка, е вещ и може да бъде обект на вещни права, но и да е свързана с облигационни права, какъвто е конкретния случай, което не означава, че не е настъпил съставомерният резултат и отношенията между подсъдим и пострадала са гражданско-правни. Предвид размера на причинената на пострадалата имотна вреда е налице квалифициращият признак”големи размери”, в съответствие с ТР №1/98год.   По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивния акт- в сила, като правилен и законосъобразен.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 19/ 15.01.2010год. по в.н.о.х.д. № 555/2009 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: