Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * неоснователност на искане за възобновяване * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден

Р Е Ш Е Н И Е

№ 495

гр. София, 11 февруари 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и четиринадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев
Антоанета Данова

при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1819 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения М. П. В. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №60/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Тетевен.
С присъда №58 от 06.12.2013 г., постановена по НОХД №60/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Тетевен, осъденият В. е признат за виновен в това, че в началото на месец януари, в съучастие като съизвършител с Х. Г. Х. в [населено място], на [улица], чрез разрушаване на здраво направена преграда за защита на имот, чрез използване на техническо средство и при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща стойност 450 лева, от владението на собственика им Д. В. И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 НК му е наложено наказание три години „лишаване от свобода”.
С присъдата на основание чл.23 НК съдът е определил по това производство, по НОХД №171/2012 г. по описа на РС- гр.Тетевен и по НОХД №41/2013 г. по описа на РС- гр.Велико Търново едно общо, най- тежко наказание три години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип.
С присъдата В. е осъден да заплати в полза на Държавата разноски по водене на делото в размер на 85 лева.
В искането се оспорва задочното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, като се твърди, че в производството е допуснато нарушение на процесуални правила, свързано с личното участие на осъдения. Поддържа се, че съдът е лишил осъденият от участие в най- важния етап от наказателното производство.
На това основание се моли да бъде възобновено приключилото наказателно производство, като бъде отменена влязлата в сила първоинстанционна присъда, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
В хода на производството защитникът поддържа искането, като твърди, че решаващият съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила като е лишил В. от възможността да участва в процеса.
Предлага делото да бъде възобновено на основание чл.423, ал.1 НПК
Осъденият В. се присъединява към позицията на защитника си и моли да бъде възобновено наказателното производство. Твърди, че действително е бил в чужбина, но се е опитвал да изкара прехраната си.
Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано, като поддържа, че осъденият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство (участвал е в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд), след което е напуснал страната, като по този начин сам се е поставил в невъзможност да участва в съдебното производство.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното:

По допустимостта на искането

Настоящото искане е подадено в срока по чл.423, ал.1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред.
Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество.

По основателността на искането

Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно.

Осъденият В. е привлечен в качеството на обвиняем на 20.12.2012 г. като му е била определена първоначална мярка за неотклонение „подписка”. Към този момент той е посочил адрес за призоваване- [населено място], [улица]. От същия адрес той е бил призован за първото по делото заседание, бил му е връчен обвинителен акт и се явил пред първостепенния съд. След това В. е напуснал адреса, заминал е в чужбина и не е оставил адрес, на който да може да бъде призован.
Първостепенният съд е положил усилия да открие осъдения, но след като е установил, че той се намира трайно в чужбина (по информация на близките му) и няма известен адрес е приел, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.269 НПК и е разгледал делото в негово отсъствие.
Касационният съдебен състав прецени, че не са налице предпоставките на чл.423 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият е бил уведомен за неговото начало, бил е привлечен в качеството си на обвиняем, знаел е естеството на воденото производство и участвал на досъдебна и част от съдебната му фаза. След това по своя инициатива В. е нарушил определената му мярка за неотклонение и е напуснал страната, като не уведомил прокуратурата или впоследствие съда за новия си адрес. С това свое действие осъденият е поставил решаващия съд, в невъзможност да изпълни задължението си да го уведоми за съдебното заседание и да му даде възможност да участва в него.
Касационната инстанция приема, че това поведение на В. е единствено причина за разглеждане на делото в негово отсъствие и на това основание не са налице предпоставките за възобновяването му.
Касационният съд не сподели и оплакването на осъдения, че първоинстанционния съд го е лишил от възможност да сключи споразумение с държавното обвинение и да получи по- леко наказание. Действително тази диференцирана процедура е възможна само при лично участие на подсъдимия, но сключването на споразумението е било осуетено не от първоинстанционния съд, а от действията на В.. В случая съдебният състав е положил всички усилия да открие осъдения и след като се е уверил, че той не може да бъде призован правилно е разгледал и решил делото при приложението на разпоредбата на чл.269 НПК.
На посочените основания съдът прие, че искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК на приключилото наказателно производство е неоснователно.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. П. В. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №60/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Тетевен.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.