6 Р Е Ш Е Н И Е № 169 София, 19.07.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова Светла Димитрова при секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1210/2012 г. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. И. и В. П. И. и двамата от [населено място], подадена от адвокат И. Г. срещу въззивно решение № 223 от 9.07.2012 г. по гр. дело № 307/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което като е потвърдено решение от 30.12.2011 г. по гр.д. № 2225/2010 на Дупнишкия районен съд е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот.акт № 78 по н. дело № 427/2008 г. на нотариус А. Р., с район на действие Д., с който Ц. Х. Т. е прехвърлила на Н. И. И., по време на брака й с В. П. И. следния недвижим имот: апартамент № 23 находящ се на ІV етаж, вход А в бл.ППП-3, на [улица], [населено място], срещу задължението на Н. И. И. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката докато е жива. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като съдът не е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и в нарушение на материалния закон. Ответницата по касационната жалба- Е. Л. Г. изразява становище, че жалбата е неоснователна, по съображения изложени в писмената защита. Третото лице - помагач М. С. Г. не е изразило становище по жалбата. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С определение № 289 от 6.03.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпросите: за задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страните по делото; в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по договора и за задължението на длъжника при неоказване на съдействие от страна на кредитора да трансформира изпълнението в паричен еквивалент. По поставения процесуалноправен въпрос практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на Върховния касационен съд /решение № 165 от 1.03.2010 г. по гр.д. № 71/2009 г. на ІІІ г.о., решение № 238 от 19.03.2010 г. по гр.д. № 4989/2008 г. на ІІІ г.о., решение № 68 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 748/2011 г., II г. о., и др./. Прието е, че съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства. По материалноправния въпрос за обема на престацията за гледане и издръжка по алеаторен договор е даден отговор в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд. / решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр.д. № 1534/2009 г., ІV г.о., решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г., ІV г.о./ Прието е, че съдържанието на насрещните права и задължения по алеаторен договор се определя по съгласие на страните, които съгласно чл.9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Въпросът допустимо ли е приобретателят по договор за издръжка и гледане, при неизправен кредитор да трансформира натуралното задължение за грижи в парично, или трябва да поиска съдът да извърши това е получил отговор в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд / решение № 363 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 756/2009 г., ІІІ г.о., решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр.д. №[ЕИК] г., ІV г.о., решение № 439 от 22.12.2012 г. по гр.д. № 90/2011 г., ІІІ г.о./ Прието е, че прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, се поставя в забава. Това не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или в пари. При отказ да се приеме натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация. Неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение задължението на приобретателя да полага грижи води до погасяване на това задължение, тъй като неговото изпълнение е възможно само в натура. При така приетите отговори на въпросите, заради които е допуснато касационно обжалване по жалбата на Н. И. И. и В. П. И. съдът намира следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е развален алеаторния договор, Кюстендилският окръжен съд е приел, че е налице неизпълнение от страна на жалбоподателите - приобретатели по договора. Приел е, че епизодичните грижи не са израз на постоянно и непрекъснато изпълнение на договорно поетото задължение за гледане и издръжка в дължимия вид и обем, че договорът подлежи на разваляне макар прехвърлителя да не съдейства за изпълнението, щом приобретателите не са поискали незабавно от съда трансформиране на натуралното задължение в парично. Затова ирелевантно е обстоятелството, че след м. юли 2010 г. жалбоподателаката е внасяла по сметка на ответницата сума в размер на 80 лева. В обобщение е приел, че приобретателите не са изпълнили поетото задължение, като не са положили необходимия вид и обем грижи, от които прехвърлителката се е нуждаела, поради което договор подлежи на разваляне. По делото е установено, че на 19.12.2008 г. Ц. Х. Т. /починала в хода на производството и заместена от нейната дъщеря и единствен наследник Е. Л. Г./ е прехвърлила на Н. И. И., по време на брака й с В. П. И. процесния недвижим имот- апартамент в [населено място] срещу задължение за издръжка и гледане, като при прехвърлянето си запазила правото на ползване върху апартамента. От събраните по делото доказателства се установява, че И. приготвяла храна наТерзийска и я носела в жилището, приготвяла зимнина, прала спалното й бельо, изпълнявала поръчките й свързани със закупуване на храна, лекарства и други необходими неща, теглила суми от сметката на Т. по нейна поръчка, като й ги предавала. Част от нещата от които Т. имала нужда ги записвала на бележки, обаждала се и по телефона за да съобщи от какво има нужда. Сметките за ток и телефон заплащала Т.. Лекарствата за цялата 2009 г. ги закупувала св. С., която през това време е била социален асистент, закупувала и храна по поръчка на Т.. Средствата за покупките ги давала Т.. Жалбоподателят извършвал ремонтни дейности в апартамента, както и такива във връзка с изправността на битовите уреди. През м. юни 2010 г. Т. заявила, че не желае повече И. да се грижи за нея, и от този момент последната започнала да внася по банковата сметка на Т. по 80 лв. месечно и два пъти по 100 лв., като задължение по договора за издръжка и гледане. При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав намира, че искът е основателен. С оглед приетия отговор на поставения правен въпрос, че съдържанието на насрещните права и задължения по алеаторния договор се определя по съгласие на страните, като специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, а именно с оглед жизнените и битовите нужди на прехвърлителя и възможностите да се справя сам, а издръжката ако не е уговорено друго се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът има собствени средства за издръжка, следва че в конкретния случай поетото от приобретателя по договора задължение за издръжка и гледане не е изпълнявано в пълен обем. След като в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, то издръжката включва изцяло храна, режийни разходи, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите да се справя сам. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че прехвърлителката е била възрастна жена, придвижвала се е трудно сама, не е могла без чужда помощ да поддържа необходимата хигиена, както и да се грижи за домакинството, поради което се е нуждаела от ежедневна помощ. Част от необходимата храна е била осигурявана с нейни средства, режийните разходи е заплащала тя, средствата за лекарства и разходите за социалния асистент също за заплащани от нея. Това налага извода, че прехвърлителката е била подпомагана от приобретателката и съпруга й, като й е била приготвяна храна, изпълнявани са били поръчки свързани с пазаруване, теглени на суми от влога й, частични грижи свързани с хигиената и домакинството, което означава че поетото по договора задължение за издръжка и гледане не е било осъществявано в пълен обем, в съответствие с нуждите на прехвърлителката. Алеаторния договор не е бил изпълнен в уговорения обем, тъй като на прехвърлителката не са били осигурени грижи и издръжка съобразно нуждите й. От данните по делото се установява, че през м.юни 2010 г. Т. заявила, че не желае И. и съпругът й да се грижат повече за нея. От този момент отношенията между тях били прекъснати и И. започнала да внася по банковата й сметка по 80 лв. Предвид отговора на поставения въпрос за възможността приобретателят по договор за издръжка и гледане при неизправен кредитор, да трансформира натуралното задължение за грижи в парично, а именно, че при отказ на кредитора да приеме натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, неправилно въззивният съд е приел, че трансформирането на задължението за издръжка - от натурална в парична - длъжникът не може да извърши сам и веднага, след като забавата на кредитора стане факт. В случая обаче, не може да се приеме, че длъжникът е изправен, тъй като И. е започнала да плаща на Т. по банков път по 80 лв. месечно от м.юни 2010 г., което е крайно недостатъчно за възрастен и болен човек. Обстоятелството, че прехвърлителката е разполагала с доходи от пенсия е ирелевантно. Съгласно установената практика, задължението на приобретателя да осигурява издръжка включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя, без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си. Поради това, дори и кредиторът да е изпаднал в забава, трансформирането на натуралното задължение на приобретателя в парично е трябвало да бъде в обем осигуряващ нормален начин на живот на прехвърлителя. С плащането по сметка на кредитора по 80 лв. месечно приобретателят не може да се освободи от задължението по договора, грижите и издръжката остават дължими и за кредитора възниква право да развали договора. По изложените съображения крайните изводи на въззивния съд, че е налице неизпълнение на алеаторния договор и за прехвърлителката е възникнало право на разваляне на същия е правилен. Решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено. Предвид изхода от спора на ответницата следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, III гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 223 от 9.07.2012 г. по гр. дело № 307/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд. Осъжда Н. И. И. и В. П. И. и двамата от [населено място], [улица], вх.А, ет.8, ап.52 да заплатят на Е. Л. Г. от [населено място], алея В., бл.”О.”, вх.А, ет.1, ап.2 направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: