Р Е Ш Е Н И Е № 134/2015 г. София, 11.01.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 2702 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Мюсюлманско изповедание/МИ/ [населено място], представлявано от Главния мюфтия М. А. Х. и Мюсюлманско настоятелство /МН/ [населено място]- [населено място] ,представлявано от Председателя С. В. , чрез процесуалния си представител адв. Ф. Е. – АК С. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение No 498 от 17.12.2014 година постановено по В.гр.д Nо 414/2014 година на ОС- Смолян. С общата касационна жалба се поддържат обстойни доводи за процесуална и материално-правна незаконосъобразност на обжалваното решение, в резултат на нарушение на процесуалните правила по анализ на доказателствата и приложението на материалния закон, касационни отменителни основания по чл. 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по поставените от касаторите правните въпроси : при наличие на безспорни писмени доказателства за собственост на мюсюлманска религиозна общност от 1924 година , процесният недвижим имот-„гробище“ става ли публична общинска или държавна собственост на основание разпоредбите на чл. 61 ал.4 ЗУТ във вр. с парагр. 5 т.73 ДР на ЗУТ поради специфичното си предназначение и защото „гробищните паркове“ са част от обществените зелени площи в населените места, съгласно чл. 30 ал.2 от Наредба 7/22.12.2003 година на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии в устройствените зони, доколкото в АПОбС , съставен за процесния недвижим имот, няма посочено правно по см. на чл. 77 ЗС основание за собственост на Държавата при позоваване със задължителна съдебна практика , обективирана с Решение No 391 от 18 10.2012 год. по гр.д. No 1139/2011 год. на ВКС -I г.о., Решение No 310 от 03.01.2012 год. по гр.д.No 456/2011 година на ВКС- II г.о В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [община] чрез процесуалния представител- адв.М.- АК С. З. , с който се излагат доводи за правилност и законосъобразност на въззивното решение и се иска неговото потвърждаване. В съдебно заседание доводите се поддържат и се иска потвърждаване на обжалваното решение.Претендират се разноски за касационното производство. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания за отмяна и доводите на страните в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира : С обжалваното решение , окръжният съд, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и и сл. ГПК е потвърдил Решение No 116 от 23.07.2014 год. по гр.д.No 101 / 2012 год. на РС Златоград , с което е отхвърлен иска на Мюсюлманско изповедание [населено място], представлявано от Главния мюфтия М. А. Х. и Мюсюлманско настоятелство [населено място]- [населено място] , представлявано от Председателя С. В. , за собственост на недвижим имот- гробище , намиращо се в [населено място] , имот пл. No 533 в кв. 46б , целият с площ от 9.006 дка. От фактическа страна Мюсюлманското настоятелство /МН/ [населено място] / [населено място]/, [община] е местно поделение на Мюсюлманското изповедание /МИ/ [населено място]. Съгласно парагр. 7 и 8 от Устав за духовно устройство и управление на мюсюлманите в България от 1919 година , най-малката организационна единица е мюсюлманската вероизповедна община, която се учредява в населено място с най-малко 40 мюсюлмански семейства. Мюсюлманското изповедание в Република България упражнява правото си на собственост чрез своите поделения“. МН [населено място] е регистрирано, съгласно чл. 20 от Закона за вероизповеданията от 2002 година и е със статут на заварено юридическо лице , прието с Решение No 141 oт 21.07.2010 година по гр.д.No 345/2009 год. на ВКС- II г.о. , поради което не може да бъде преразглеждан спор относно неговата правосубектност както като страна в процеса, така и като титуляр на имуществени права. Съгласно закона МИ [населено място] е правоприемник на мюсюлманските религиозни, религиозно – просветни и социално-благотворителни юридически лице , съществували в периода до 1949 година. Спорният имот е съставлява ПИ с пл.Nо 533 кв. 46 по плана на [населено място] от 1978 година с площ от 9.006 дка и с функционалното предназначение „гробищен парк“.Имотът не е включван в отменени план на [населено място] от 1962 година. Ищците по делото – МН [населено място] и МИ [населено място] , очевидно при условията на евентуалност, поддържат искането да им се признае собствеността на процесния недвижим имот въз основа на съдебно Решение от 11.11.1924 година по гр.д.No 42/1924 год. на Даръдеренския мирови съдия , от което се установява , че на основание чл. 19 ал.3 от Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи / утвърден с Указ No 54/1921 год. / и Записка No 13 т.2 от 22.06.1938 год. за вписване за правособственост на недвижим имот на основание ЗУНСНЗ на Даръдеренската мохамеданска вероизповедна общност и съответно Удостоверение No 32/2008 год. / л.35/ на Районното мюфтийско [населено място], удостоверяващо, че в „периода 1924-1939 година Даръдеренската мохамеданска / мюсюлманска/ вероизповедна община включва вероизповедните мохамедански / мюсюлмански/ общности на селата Е. /С./, Е. р. , А. със самостоятелни настоятелства, като всяко мюсюлманско настоятелство владее и ползва земите, които са на негова територия“. Ответната страна- [община] оспорва иска , позовавайки се на своето право на собственост, в която насока е представен АПОбС No 479/06.03.2007 год. , съставен на основание чл. 3 ал.2 т.1 ЗОбС , парагр. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС. По изведения правен въпрос Безспорните писмени доказателства за собственост легитимират лицата- носители на абсолютното вещно право за собственици на конкретния недвижим имот към определен момент във времето. Правото на собственост променя своите титуляри било по силата на универсално правоприемство, било по силата на частно правоприемство. Доколкото към 1924 година на Даръдеренската мюсюлманска религиозна общност със съдебно Решение от 11.11.1924 година по гр.д.No 42/1924 год. на Даръдеренския мирови съдия по реда и на основание чл. 19 ал.3 от Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи / утвърден с Указ No 54/1921 год. / и Записка No 13 т.2 от 22.06.1938 год. за вписване за правособственост на недвижим имот на основание ЗУНСНЗ , следва да се приеме , че е признато право на собственост по отношение на недвижим имот в [населено място] от 29.1 дка , представляващ : “поляна , гробище и храсталак“ при посочени съседи/ по записката имотът е от 20.1 дка /, то не следва безусловно извод , че и днес- към датата на завеждане на иска имотът 1./ е запазен в същите граници и има същата функционална характеристика и 2./ , че частта , посочена като „гробище“ винаги е била обособена териториална единица като обект на правото на собственост с границите по заявената претенция за собственост и площ от 9.006 дка . Съгласно разпоредбите на действащото законодателство- ЗТСУ/ отм./ и ЗУТ „ гробищните паркове „ според статута си са публична държавна собственост, публична общинска собственост или собственост на регистрирани вероизповедания. Устроеният в годините недвижим имот като „гробищен парк“ на дадено населено място не може да се приеме ex lege за публична общинска или държавна собственост на основание разпоредбите на чл. 61 ал.4 ЗУТ във вр. с парагр. 5 т.73 ДР на ЗУТ поради специфичното си предназначение и като част от обществените зелени площи в населените места, съгласно чл. 30 ал.2 от Наредба 7/22.12.2003 година на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии в устройствените зони, доколкото самият законодател е предвидил и други правни субекти да бъдат носители на правото на собственост. При спор чия е собствеността, решението на съда следва да се базира на анализ на доказателствата и след задълбочено изследване на регулационния статут на претендирания имот през годините, когато става въпрос за период от близо век. Ако по отношение на такъв недвижим имот претендиращата правото на собственост страна в процеса е верска общност , надлежно регистрирана като правен субект според законите на Република България , и същата не може да докаже транслирането на правото си на собственост във времето , то и претенцията не може да бъде уважена само на базата на първичните документи за собственост. В съдебната практика на ВКС няма спор , че ако в АПДС респ. в АПОбС , съставен за процесния недвижим имот, няма посочено правно по см. на чл. 77 ЗС основание за собственост на Държавата или Общината , доказването на правното основание/ респ. фактическия състав / е в тежест на страната , която претендира да черпи права от акта, в която насока са и Решение No 391 от 18 10.2012 год. по гр.д. No 1139/2011 год. на ВКС -I г.о. и Решение No 310 от 03.01.2012 год. по гр.д.No 456/2011 година на ВКС- II г.о. По основателността на касационната жалба За да приеме , че не може да бъде уважен иска за собственост, с обжалваното решение въззивният съд е приел , че спорният недвижим имот- съставляващ ПИ с кадастрален номер 533, кв. 46 по ПУП на [населено място] , [община] и площ от 9006 кв.м.,включен в плана на селото от 1978 година не може да принадлежи на ищците, макар да са налице основания за универсално правоприемство по силата на закона от страна на Мюсюлманското изповедание /МИ/ по отношение на всички мюсюлмански религиозни, религиозно-просветни и социално благотворителни юридически лица, тъй като в хода на производството това правоприемство не е доказано с надлежен титул за собственост, който да опровергае констатациите по АПОбС No 497/06.03.2007 година/ л.33/, че имотът е със статут на гробищен парк - публична общинска собственост , на основание чл. 3 ал.2 т.1 от ЗОбС във вр. чл. 61 ал.4 и парагр.5 т.73 от ДР на ЗУТ. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо правилно. Не са налице релевираните доводи на касаторите , които да обусловят извод за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съгласно разпоредбите на отменения ЗТСУ, „гробищата“ са обществени терени с специално предназначение , държавна собственост. С влизане в сила на парагр.7 т.4 от ЗМСМА/ ДВ. бр.77/1991 год. , в сила от 17.09.1991 год./, в собственост на общините преминават общинските пътища, улици, булеварди, площади, обществени паркинги и зелени площи за обществено ползване / в което са включват терени за гробища// Съгласно чл. 61 ал.4 ал.3 на ЗУТ терените , дефинирани като „гробищни паркове“ са собственост на държавата и общините имащи статут на публична собственост, като се допуска собствеността да принадлежи и на вероизповедание и юридически лица с нестопанска цел. Тази собственост може да бъде предоставена за безвъзмездно ползване на организации и юридически лица , осъществяващи дейности свързани с извършване на съответните религиозни ритуали и за поддържане на гробищния парк, съобразно каноните на съответната религиозна общност. На религиозните общности е предоставена правната възможност да управляват ритуалните сгради в гробищните паркове, в която насока са и разпоредбите на Закона за изповеданията от 1949 година. От фактическа страна следва да се приеме за правилен и обоснован извода на съда за липсата на преки доказателства за идентичност и възможност за индивидуализация на спорния недвижим имот- съставляващ ПИ с кадастрален номер 533, кв. 46 по ПУП на [населено място] , [община] и площ от 9006 кв.м.,включен в плана на селото от 1978 година и недвижимия имот , по отношение на който е признато правото на собственост въз основа на съдебното Решение от 11.11.1924 година по гр.д.No 42/1924 год. на Даръдеренския мирови съдия , съгласно процедурата на чл. 19 ал.3 от Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи / утвърден с Указ No 54/1921 год. / и Записка No 13 т.2 от 22.06.1938 год. за вписване за правособственост на недвижим имот на основание ЗУНСНЗ - а именно недвижим имот в [населено място] от 29.1 дка , представляващ : “поляна , гробище и храсталак“ при посочени съседи/ по записката имотът е от 20.1 дка /. Правилен, обоснован и съобразен с действащите правни норми е извода на решаващия съд , че в качеството си на ищци, претендиращи правото на собственост на 1/3 част от недвижим имот , обособен като такъв към 1924 година в граници към настоящия момент, нито МИ [населено място] , нито МН [населено място] установяват в процеса на доказване логична верига от обстоятелства за правоприемство/ транслиране/ на вещното право на собственост , по отношение на обект на правото на собственост ПИ с кадастрален номер 533 , обособен по силата на устройствен план на населеното място от 1978 година/ в плана от 1962 година няма такъв имот/ от титуляра на правото към 1924 година Даръдеренската мохамеданска вероизповедна общност и юридическите лица- ищци по делото. Представеното писмено доказателство - Удостоверение No 32/2008 год. на Районното мюфтийско [населено място] имащо характера на частен свидетелства документ, изходящ от заинтересованата страна, правилно е ценено наред с останалите доказателства по делото, като отразените в него обстоятелства, че „периода 1924-1939 година Даръдеренската мохамеданска /мюсюлманска/ вероизповедна община включва вероизповедните мохамедански /мюсюлмански/ общности на селата Е. /С./ , [населено място] река и [населено място] със самостоятелни настоятелства, като всяко мюсюлманско настоятелство владее и ползва земите, които са на негова територия“, безусловно не са могли да обосновава извод за конкретно разделена и обособена собственост в лицето на мюсюлманската общност в което и да е от посочените населени места, в която насока са и изводите на решаващия съд. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че липсата на установено правоприемство респ. на титул за собственост в лицето на което и да е от двете юридически лица- ищци по делото не опровергае констатациите по АПОбС No 497/06.03.2007 година/ л.33/, че имотът е със статут на гробищен парк е публична общинска собственост , на основание чл. 3 ал.2 т.1 от ЗОбС във вр. чл. 61 ал.4 и парагр.5 т.73 от ДР на ЗУТ. Събраните гласни доказателства са безпротиворечиви относно факта, че процесният имот има относително обособена стара и нова част,и в двете части се извършват погребения и като цяло теренът е единствено гробище на селото. Изводите на съда , че това гробище , без ритуалния мюсюлмански дом- джамия , е се поддържа, стопанисва и управлява от дълги години единствено от [община], в която насока са не само и преките писмени доказателства- договори, счетоводни документи за заплащане на трудово възнаграждения и др./но и показанията на единственото лице - св.Н., който се грижи за поддържането и почистването на гробището, копае гробовете с назначение от общината, са обосновани , резултат на цялостен и задълбочен анализ изключват възможността искът за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК да бъде уважен на и заявеното оригинерно придобивно основания на правото на собственост- придобивната давност , уредена с чл. 79 ал.1 ЗС. Доказателствата за отказа на ОбСЗ- З. на искането на МН [населено място] да бъдат възстановени по реда на земеделската реституция по ЗСПЗЗ два терена – гробище от 12.1 дка и гробище от 0.8 дка , сочат на извод на органа на поземлена реституция в насока , че се касае до терени- държавна собственост по отношение който има проведено мероприятие , което изключва реалната реституция и предполага надлежно обезщетение, което в случая е получено от молителя. Поставените доводи на касаторите за несъблюдаването от страна на въззивния съд на задължителната съдебна практика, касаеща хипотези на отчуждаване на частна собственост и придобиване правото на собственост от държавата, не могат да се приемат за основателни от настоящият състав на ВКС с оглед на по-горе изложените съображения. По искането за разноски- с оглед изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК ответника по касация – [община] има право на направените за защита пред касационната инстанция разноски, поискани своевременно и доказани , по представения Договор за правна защита и съдействие No 055947/03.04.2015 година , приложен към ч.гр.д. No 2701/2015 год. на ВКС- II отд. , в размер на сумата 7 200 лв. / седем хиляди и двеста лв./. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК , състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение No 498 от 17.12.2014 година постановено по В.гр.д Nо 414/2014 година на ОС- Смолян по отхвърления иск за собственост , заявен на основание чл. 124 ал.1 ГПК. ОСЪЖДА Мюсюлманско изповедание гр.С., представлявано от Главния мюфтия М. А. Х. и Мюсюлманско настоятелство с.С.- [община] , представлявано от Председателя на настоятелството С. В. да заплатят на ОБЩИНА З. сумата 7 200 лв. / седем хиляди и двеста лева/, разноски за защита пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :