О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 182 София, 22.04.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав: Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. дело №7/2013 г. Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. П. Т., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Л., срещу определение №359/29.11.2012г. по ч. гр.дело №836/2012г. на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено определение от 02.11.2012г. по гр. дело №999/2012 г. на Районен съд – Свиленград. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК относно това дали е допустим иск с правно основание чл.357,ал.1 КТ за установяване към минал момент на длъжността, заемана от ищеца по трудово правоотношение с ответника като елемент на последното. Въпросът касае какъв е предмета на установяване при трудов спор, ако ищецът заявява да е заемал една длъжност, а работодателят - че е заемал друга. Твърди се, че в случая спорният предмет е не трудовият стаж и категорията труд, а преназначаването на друга длъжност в рамките на съществуващо между страните трудово правоотношение и вписването на тази длъжност в съответните документи. Прилагат се съдебни решения. Ответникът Потребителна кооперация „С.”, С., не изразява становище. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. За да постанови определението си въззивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес да установява съществуването на трудовото правоотношение като цяло за исковия период.Повдигнатият спор е за един от елементите му – заеманата длъжност.Това е иск установяване съществуването на факт с правно значение – факта на извършваната работа през определен период от време.Това по своята същност е иск за установяване категорията на труда.Този спор обаче подлежи на разглеждане по административен ред – чл.117 и сл.КСО. По този ред ще се установи действителната категория труд, която се признава от пенсионния орган в зависимост от заеманата длъжност. Формулираният от частния жалбоподател въпрос има обуславящо значение за изхода на делото и е решен в противоречие със задължителната за въззивния съд практика на ВКС, обективирана в решение №309/20.12.2011г. по гр.д.№1672/2010г., ІІІ г.о. С последното е прието, че когато спорният предмет е преназначението на друга длъжност в рамките на съществуващо трудово правоотношение, то този спор е трудов и следва да се реши от гражданския съд. Пенсионният орган или административният съд нямат компетентност да го решат.Трудът при двете длъжности /в този случай „апаратчик” и „строителен работник”/ е различна категория, което е от значение за стажа при пенсиониране, но това обстоятелство не е свързано с предмета на диспозитивтното установяване по иска за съществуване на трудовото правоотношение и изменението му за конкретната длъжност.Въпросът за категорията труд не се обхваща от трудовия спор по смисъла на чл.357,ал.1 КТ. С оглед изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК и разглеждане на частната жалба по същество. Видно от исковата молба, ищецът твърди, че ответната кооперация – правоприемник на работодателя му РПК-С., е издала УП-3, в което е вписана незаемана от него длъжност „шлосер” за периода 01.06.1985г. – 30.12.1990г., вместо длъжността „електро-заварчик”, на която е работил по трудовото правоотношение за целия период от 1983г. -1990г. Той е оспорил пред работодателя, че не е преназначаван на тази длъжност. Правният интерес от водене на установителния иск за действително осъществяваната от него трудова функция и заемана длъжност е обосновал с различната категория труд, относима към двете длъжности, релевантна за пенсионирането му. Заявеният петитум е да бъде установено по отношение на ответника, че за периода 1983г.-1990г. ищецът е заемал длъжност „електро-заварчик” в особено звено-Метален цех на РПК-С., чийто правоприемник е ПК”Съгласие”. Следователно правният спор не е каква категория труд се зачита за заеманата от ищеца длъжност, а за установяване, че ищецът е заемал по трудовото правоотношение оспорваната от работодателя длъжност „електро-заварчик”, а не длъжността „шлосер”. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №359/29.11.2012г. по ч. гр.дело №836/2012г. на Окръжен съд - Хасково. ОТМЕНЯ определение №359/29.11.2012г. по ч. гр.дело №836/2012г. на Окръжен съд – Хасково и потвърденото с него определение от 02.11.2012г. по гр. дело №999/2012 г. на Районен съд – Свиленград. Връща делото на Районен съд – Свиленград за продължаване на съдопроизводствените действия ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: