7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 273
София, 12.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Л. Андонова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3475 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 06.03.2013г. по гр.д.№17/2013г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което ползването на ПИ с идентификатор 12961.423.91 по кадастралната карта на [населено място] е разпределено като Д. Т. И. ползва частта от имота с площ от 327.50кв.м.,оцветена в жълто по скицата на вещото лице по вариант първи,а К. Т. Д. и Т. Д. И. ползват частта от имота с площ от 327.50кв.м.,оцветена в зелено по скицата на вещото лице по вариант първи,неразделна част от решението.
С определение №349/20.06.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса ако предмет на разпределение на ползване по реда на чл.32,ал.2 ЗС е дворно място,в което е построена жилищна сграда, от която единият от съсобствениците на дворното място не притежава дял и сградата е съсобствена между другия съсобственик на дворното място и трето лице,следва ли площта на сградата да бъде взета предвид при разпределяне ползването на дворното място и в чий дял за ползване следва да бъде поставена.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост,тъй като неправилно въззивният съд не е съобразил факта,че при придобиването на идеална част от дворното място от Д. Т. И. е била създадена суперфиция-праводателката му Н. Д. И. не е прехвърлила притежаваната от нея ½ ид.част от построената в имота жилищна сграда. Поддържа,че съдът не е отчел и обстоятелството,че жилищната сграда се ползва както от него,така и от Н. Д. И., която обаче не притежава дял от дворното място,но има правото да ползва земята, доколкото това е необходимо за ползване на постройката според нейното предназначение.Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това разпределението на ползването бъде извършено по вариант втори към заключението на съдебно-техническата експертиза. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. Т. И. изразява становище,че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
Ответниците по касационна жалба Н. Д. И. и К. Т. П. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.32,ал.2 ЗС Д. Т. И. е предявил иск за разпределяне ползването на съсобствено дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор 12961.423.91 по кадастралната карта на [населено място] с площ на целия имот от 655кв.м.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че страните по делото притежават права на собственост върху поземления имот,застроен с еднофамилна жилищна сграда с площ от 115кв.м., като Д. Т. притежава права върху ½ ид.част от дворното място съгласно договор за дарение,сключен на 08.05.2012г. между него и Н. Д. /н.а.№328,том ІІ,рег.№1440,н.д.№130/2012г./, К. Т. е собственик на останалата ½ ид.част от дворното място ведно с ½ ид.част от жилищната сграда по силата на договор за дарение от 24.03.2011г.,сключен с Т. Д. /н.а.№155,том І,н.д.№75/2011г./, като дарителят Т. Д. е запазил право на ползване върху подарения имот до края на живота си,а Н. Д. е собственик на останалата ½ ид.част от жилищната сграда,тъй като през 2012г. не се е разпоредила с нея.
Прието е,че страните са роднини-Н. Д. и Т. Д. са брат и сестра,Д. Т. е син на Т. Д. от първия му брак,като отношенията между тях са влошени от години,а К. Т. е дъщеря на Т. Д. от втория му брак.
Прието е,че: имотът има излаз на две улици / [улица]откъм която е построена жилищната сграда и [улица]/; жилищната сграда е със застроена площ 110кв.м. и се намира на регулационната граница с [улица],откъдето е и входът й; северно от сградата има метален навес,ползван от Т. Д. за гараж и дърварник,като между навеса и сградата има пътека с плочи за достъп до двора.
Прието е,че критерий за разпределяне на ползването е осигуряване на най-целесъобразен вариант за това,така че всеки от съсобствениците да ползва максимално вещта съобразно правата си,като при разпределението се съобразява фактическото състояние на имота, постройките и фактическото ползване. Съобразено е,че цялото дворно място е с площ 655кв.м.,от която е прието,че Д. Т. има право да ползва половината или 327.50кв.м.,а останалите 327.50кв.м. са за ползване от Т. Д.,но с оглед на обстоятелството,че Д. Т. няма права върху жилищната сграда,която като еднофамилна се ползва от Н. Д. и Т. Д. е прието,че Т. Д. пряко осъществява по този начин и ползване на част от дворното място,поради което при разпределението на свободната от застрояване площ това ползване следва да се съобрази и на Д. Т. се предостави за ползване по-голямо пространство от незастроената част. Прието е,че при така установените права разпределението следва да се извърши по вариант първи на заключението на вещото лице,при който за ползване на Д. Т. са отредени 327.50кв.м. от свободната от застрояване площ със самостоятелен достъп откъм [улица],а в дял на Т. Д. е отредена за ползване свободна от застрояване площ от 217.50кв.м.,към която се включва и частта от 110кв.м.,застроена с жилищната сграда, като достъпа до така определеното за ползване пространство е осигурен откъм [улица]през пътека от плочки между жилищната сграда и металния навес,поставен от Т. Д. и включен в неговия дял. Изложени са съображения,че по този начин всеки от ползващите дворното място ще има самостоятелен достъп до него от различни улици,с което ще се избегнат допълнителни конфликти между тях предвид влошените им отношения.
Изложени са също и съображения,че на разпределение подлежи свободната от застрояване площ,но при съобразяване на личните постройки и други подобрения, извършени или ползвани от някои от съсобствениците,при наличието на които следва да се предостави за ползване такава част от незастроената площ,която заедно с ползваната застроена площ отговаря на притежаваните права върху терена. Поради това вариант втори е приет за неподходящ,тъй като при него всеки от двамата ще ползва по 257кв.м.,като отделно Т. Д. ползва чрез жилищната сграда и 110кв.м. от дворното място,което не съответства на равните им права и Т. Д. би ползвал по-голяма част за сметка на ползваната такава от Д. Т.. Прието е,че няма основание площта, заета от жилищната сграда,да се намалява с ½ ид.част предвид правата на Н. Д. върху нея,тъй като сградата е еднофамилна и всеки от ползувателите ползва цялата сграда според предназначението й и по начин да не пречи на другия за същото, поради което и доводът на Т. Д.,че той ползва само половината от застроената й площ или 55 кв.м.,е приет за неоснователен.
Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае приложението на чл.32,ал.2 ЗС в хипотеза, при която в дворното място,предмет на разпределението, е построена жилищна сграда,от която единият от съсобствениците на дворното място не притежава дял и сградата е съсобствена между другия съсобственик и трето лице,което пък не притежава дял от дворното място.
Настоящият състав приема,че ако предмет на разпределение на ползването по реда на чл.32,ал.2 ЗС е дворно място,в което е построена жилищна сграда,от която единият от съсобствениците на дворното място не притежава дял и сградата е съсобствена между другия съсобственик на дворното място и трето лице,което не притежава идеална част от земята, върху която сградата е построена, площта на сградата не следва да се взема предвид при разпределяне ползването на дворното място.
Съображенията за това са следните:
Предмет на извършвано по реда на чл.32,ал.2 ЗС разпределяне на ползването е конкретен самостоятелен обект на право на собственост, върху който всички участващи в производството лица имат права. Ако дворното място е съсобствено между едни лица,а построената в него сграда, която е самостоятелен обект на право на собственост, принадлежи на други лица, предмет на разпределяне между всяка от тези групи съсобственици може да бъде само онзи самостоятелен обект,върху който те имат права.
Законът допуска правото на собственост върху сграда да бъде притежавано отделно от собствеността върху дворното място,в което е построена от лице,което не притежава право на собственост върху дворното място,както и възможност собственикът на дворното място да не притежава права върху онази част от същото,която е застроена. Построеното тежи върху терена в тези случаи въз основа на право на строеж, което ограничава правата на собственика на дворното място. Ако не притежава права върху самостоятелната сграда,собственикът на дворното място има право да ползва само незаетата от тази сграда част. На разпределение в тази хипотеза подлежи само онази част от дворното място, която е незастроена или е застроена от постройки,които не представляват самостоятелен обект на право на собственост.
В подобна хипотеза следва да се има предвид и разпределението на обема от права между групите съсобственици и то бъде отчетено на първо място при определяне на подлежащата на разпределение площ. Ако ½ ид.част от дворното място и построената в него жилищна сграда принадлежи на една група лица /при определено съотношение на права помежду им/,а другата ½ ид.част от дворното място и сградата принадлежи на друга група лица /при същото или различно съотношение на права помежду им,както при първата група/, съдът следва първо да обособи двете групи права и в тези рамки да прецени каква част от целия имот има правото да ползва всеки един от съсобствениците. Ако в рамките на всяка група едно от лицата има изключителното право да ползва частта от жилищната сграда,това ограничава правата върху незастроената част от терена на другото,попадащо в тази група лице,но не и на останалите съсобственици.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема,че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно.
Основателно е изложеното в касационната жалба оплакване за неправилно приложение на материалния закон /чл.32,ал.2 ЗС/ при постановяване на обжалваното решение.
С оглед извършените през 2011г. и 2012г. разпоредителни сделки в настоящия случай следва да се приеме,че са налице две групи съсобственици при равен обем права на всяка от тези групи. Първоначално дворното място и жилищната сграда са били притежавани в съсобственост при равни дялове от Н. Д. и Т. Д.,като Н. Д. е прехвърлила на Д. Т. през 2012г. ½ ид.част от дворното място, запазвайки си правото на собственост върху ½ идеална част от жилищната сграда,докато Т. Д. е прехвърлил на К. Т. през 2011г. изцяло притежаваната от него ½ идеална част от дворното място и от жилищната сграда,запазвайки си правото на ползване. Правата на ползване на Д. Т. следователно са ограничени на първо място от обема права,които са му прехвърлени и от обстоятелството, че в отношенията му с прехвърлителя Н. Д. тези права се ограничават само до ползване на незастроената част от дворното място в хипотеза,сходна с предвидената в чл.64 ЗС. Застроената с жилищна сграда част от имота, която е била притежавана от Н. Д.,след извършване на дарението през 2012г. не може да бъде ползвана от надарения,поради което и не следва да се включва като площ в дела за ползване на Д. Т..
Освен това при разпределяне ползването на незастроената част от дворното място следва да бъде отчетено и обстоятелството,че Н. Д., която притежава идеална част от жилищната сграда, следва да има възможност да ползва прилежащата част от сградата,както за осигуряване на достъп, така и с оглед евентуалната необходимост от извършване на ремонтни работи.
Разпределянето на ползването следва да се извърши по начин всеки от съсобствениците да има възможността да ползва такава част от дворното място,която съответства на неговия дял в съсобствеността при отчитане на правата на останалите съсобственици, вкл. и на собствениците на жилищната сграда,при съобразяване на постройките,които не представляват самостоятелни обекти на право на собственост и се ползват само от част от съсобствениците като се предвиди и част за общо ползване с цел отчитане правата на Н. Д. да ползва земята доколкото това е необходимо за използване на жилищната сграда според нейното предназначение. Съобразявайки тези имащи значение за начина на разпределение на ползването факти и обстоятелства,настоящият състав приема,че ползването следва да бъде разпределено по вариант втори на съдебно-техническата експертиза.
По реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество и ползването на дворното място бъде разпределено като на Т. Д. и К. Т. се предостави за ползване частта от дворното място с площ от 257кв.м.,оцветена в зелено на скицата към съдебно-техническата експертиза на в.л.П.,отразяваща вариант втори, на Д. Т. се предостави за ползване частта от дворното място с площ от 257кв.м., оцветена в жълто на скицата към съдебно-техническата експертиза на вещото лице П.,отразяваща вариант втори и за общо ползване на Т. Д.,К. Т.,Д. Т. и Н. Д. се предостави частта от дворното място с площ от 31 кв.м.,оцветена в розово на скицата към съдебно-техническата експертиза на вещото лице П., определена за общо ползване.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на Т. Д. И. следва да бъде присъдена сумата 357лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 06.03.2013г. по гр.д.№ 17/2013г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ по реда на чл.32,ал.2 ЗС ползуването на ПИ с идентификатор 12961.423.91 по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица] по вариант втори на заключението на вещото лице Л.П. от 16.10.2013г. и приложената към него скица-приложение №2,приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, като Д. Т. И.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] ще ползва частта от имота с площ от 257кв.м.,оцветена в жълто на скицата, К. Т. Д. с ЕГН [ЕГН] и Т. Д. И.,ЕГН [ЕГН],двамата от [населено място], [улица] ще ползват частта от дворното място с площ от 257кв.м.,оцветена в зелено на скицата,а частта от имота с площ от 31 кв.м.,оцветена в розово на скицата,остава за общо ползване от Д. Т. И.,К. Т. Д.,Т. Д. И. и Н. Д. И..
ОСЪЖДА Д. Т. И. на основание чл.78,ал.3 във вр. с чл.81 ГПК да заплати на Т. Д. И. сумата 357лв. /триста петдесет и седем лева/,представляваща направени пред настоящата инстанция разноски.
Председател:
Членове:
|