1
РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ 50079
гр. София, 18.01.2023 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретар Лилия Златкова
като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 515 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
„ПСГ“ АД чрез адв. М. Н. обжалва решение № 11 736 от 30.07.2020 г. по т.д. 402/18 г., САС, ТК, XV състав, с което след отмяна на решение № 2364 от 13.12.2017 г. по т.д. 1488/17 г., СГС, ТО, VI-23 състав е обявил за относително недействителни по исковете на синдика на „КТБ“ АД по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД изброени прихващания, извършени от „ПСГ“ АД до „КТБ“ АД по списък, на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН и е обезсилено решението в частта, с която са отхвърлени предявените от синдика на „КТБ“ АД срещу „ПСГ“ АД искове с правно основание чл. 59, ал. 3, чл. 59, ал.2 и чл. 3, ал. 3 ЗБН да бъдат прогласени за относително недействителни /нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността изброени прихващания.
В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост на съдебното решение.
Излага съображения, че въззивният съд е нарушил задължението си да обезпечи правилно приложение на закона като при обективно съединяване на искове относно недействителност на сделка да разгледа исковете спрямо естеството на спорното право, като на първо място установи действителността, респ. прогласи нищожността на сделката и едва след това премине към другите сочени от ищеца пороци, като разгледа исковете за относителна недействителност. Това задължение следва да бъде изпълнено, независимо от начина на съединяване на исковете.
Счита, че решението е постановено в противоречие на закона, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, като е придадено обратно действие на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
Ответникът по касационната жалба синдикът на „КТБ“ АД, чийто функции се упражняват от А. Д. и К. М., оспорват касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че са предявени искове с правно основание чл. 59, ал. 5, чл. 59, ал. 3, чл. 59, ал.2, чл. 3, ал. 3 от ЗБН, при условията на евентуалност в посочената поредност, като исковете са предявени от синдика на „КТБ“ АД срещу „ПСГ“ АД относно посочени подробно изявления за прихващания, отправени от „ПСГ“ АД до „КТБ“ АД (н).
Въззивният съд е приел за доказани в процеса следните факти: С Решение № 138/06.11.2014год. на Управителния съвет на Българската народна банка на основание чл.36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка“ АД (н). С Решение № 664/22.04.2015 г., постановено по търг.дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, 4 с-в, е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД, като банката е обявена в несъстоятелност и е постановено започване на осребряване на имуществото. Прието е за безспорно между страните, че „ПСГ“ АД има задължения към Корпоративна търговска банка“ АД /н/, произтичащи от договор за кредит от 29.11.2011 г., с който на дружеството е отпуснат кредит в размер на 500 000 лв. като средствата от същия са били предназначени за оборотни средства. Към 29.10.2014 г. задължението по този договор е възлизало на 502 097,04 лв. - 498 083,09 лв., редовна главница, 249,04 лв., текущи лихви, 14,91 лв., неустойка върху просрочена лихва и 3750 лв., дължими такси по кредита.
Прието е, че на 08.07.2013 г. е сключен договор за предоставяне на кредитен лимит на „ПСГ“ АД. Със същия на дружеството - ответник в първоинстанционното производство, е предоставен кредитен лимит в размер на 4 000 000 лв., от които 2 500 000 лв. за оборотни средства и 1 500 000 лв. за издаване на банкови гаранции. Към 29.10.2014 г. актуалният размер на дълга по този договор е приет за съществуващ в размер на 1 668 364,36 лв.
Установено е, че процесните прихващания са извършени с описаните подробно в исковата молба уведомления, които са от 10.11.2014 г. Прието е, че са отправени на 30.10.2014 г., като с тези уведомления „ПСГ“ АД било уведомило „КТБ“ АД (н), че е сключил договори за цесия, поискал е прехвърляне на съответните суми по негови сметки, както и да бъдат съразмерно погасени съществуващите към „ КТБ“ АД (н) задължения.
Въззивният съд е преценил, че е предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията ДВ от 28.11.2014 г. Приел е, че нормата е материалноправна на основание чл. 14, ал. 1 от ЗНА. Едновременно с това е посочил, че с § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018 г.) е придадено обратно действие на разпоредбата на § 9 на ПЗР на ЗИЗДБРБ ДВ бр. 98/2014 г. Така е направен извод, че изменените правила, въведени в чл. 59, ал. 5, 6 и 7 от ЗБН следва да се прилагат считано от 20.06.2014 г. и към заварените правоотношения. Направен е извод, че атакуваните в процеса прихващания, представляват именно такива. След като изявлението за прихващане, отправено от кредитор или от банката след началната дата на неплатежоспособността било недействително, то искът с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН бил основателен. При уважаване на този иск, въззивният съд е приел, че достигайки до обратен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение и поради несбъдване на процесуалното условие, решението по исковете с правно основание чл. 59, ал. 3, чл. 59, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 от ЗБН следвало да се обезсили.
С определение № 67 от 15.02.2022 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по следния правен въпрос: Каква е поредността, в която следва да бъдат разгледани евентуално съединени искове за недействителност на изявление за прихващане ?
Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр.д. 583/16 г., ВКС, IV ГО, както и решение № 97 от 08.02.2013 г. по т.д. 196/11 г., ВКС, I ТО, когато ищецът търси защита при спор относно валидността на сключен договор с твърдение, че същият е недействителен, той предявява исковете си пред съда, като е възможно да предяви същите при условията на кумулативност или евентуалност. Когато ищецът е предявил исковете при условията на евентуалност, то съдът е длъжен да разгледа исковете за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са лисата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът приеме, че сделката е валидна, тогава може да разгледа следващите евентуално съединение искове.
Съгласно константната практика на ВКС – решение № 140 от 27.05.20202 г по т.с-306/18 г., ВКС, I ТО, позоваващо се на решение № 224 от 18.12.2017 г. по т.д. 513/17 г., ВКС, II ТО, в ЗБН не е проведено систематично разграничение на отменителните и преферентните искове, така както е проведено в ТЗ. С уредените от закона действия с преферентен ефект са принципно правомерни и се третират като неправомерни при условията на обявена неплатежоспособност или свръхзадълженост. Поради това при правната им уредба е необходим баланс между интереса на производството по несъстоятелност, в случаите на банкова несъстоятелност – интереса на вложителите и кредиторите, и правната сигурност и предвидимост на действията, които могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите и вложителите на несъстоятелността. Поради това при предявени искове за попълване на масата на несъстоятелността при открито производство по несъстоятелност на банка, следва да се вземе предвид сходната правна уредба.
Видно е, че при правната регламентация на исковете за нищожност и относителна недействителност, съгласно чл.645-647 от ТЗ, всяка от нормите съдържа самостоятелни фактически състави за предявяването на исковете. Отграничаването на действия и сделки в отделни самостоятелни хипотези на чл.647, ал.1 ТЗ, сочи, че същите не се намират една към друга в съотношение на обща към специална, а са от един и същи ред като определено действие или сделка може да попада в приложното поле на една от тези хипотези, като такова тълкуване е прието в решение №238 от 15.01.2019 г. по т.д.266/17 г., ВКС, I ТО. В трайната практика на ВКС се приема, че във всички случаи съдът преценява действителността на сделката, доколкото само действителната сделка може да породи правни последици, които се иска да бъдат признати за относително недействителни. Не би могла да бъде прогласена относителна недействителност на сделка или действие, които са абсолютно недействителни и като такива не са породили правни последици.
В трайната практика на ВКС, както и на всички съдилища, с оглед материалноправния характер на разпоредбите относно недействителността, във всичките й форми, се приема, че към осъществените сделки и действия се прилагат правилата на нормите, действали към момента на извършването им.
По отношение тълкуването на чл.3, ал.3 вр. ал. 2 и чл.59, ал.2 ЗБН е постановено решение № 239 от 15.05.2018 г. по т.д.986/17 г., ВКС, I ТО, съгласно което, нормите на чл.3, ал.3 вр. с ал.2 и чл.59, ал.3 от ЗБН уреждат различни видове искове – за установяване на нищожност и за относителна недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността, като е налице разлика между последиците в двата предявени иска. Първият има за предмет установяване настъпила нищожност (такава без запазване последиците на сделката между страните), а искът с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН (отменителен за относителна недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността) има за цел, да прогласи по отношение на кредиторите на несъстоятелността заявено прихващане, като целта е да се попълни масата на несъстоятелността. Нормата на чл.3, ал.3 вр. ал.2 ЗБН защитава имуществото на банката от извършване на разпоредителни действия след датата на решението за отнемане на лицензия за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ. Тази правна уредба (чл.3, ал.3 вр. ал.2 от ЗБН) не се отнася за
прихващанията, извършвани от кредитор. Макар и прихващането да е погасителен способ, то нормата на чл.3, ал.2 от ЗБН урежда разпоредителните действия на банката, а не принудителното погасяване на задължението на неин кредитор чрез неговото изявление, така то не може да бъде прието, че в хипотезата на чл.3, ал.3 вр. ал. 2 от ЗБН, е включено и прихващането.
По отношение на съединяването на искове за относителна недействителност на прихващанията в производството по ЗБН, на първо място следва да се приеме, че по отношение на прихващанията, извършени към 10.11.2014 г. (каквито са въведени в предмета на делото), е приложима редакцията на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в първоначалната редакция на тази норма, съществуваща до влизане в сила на изменението на чл. 59, ал. 5 с § 9 от ЗИД на ЗБН за 2014 г. Този извод следва от обстоятелството, че нормата е с материалноправен характер. С решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д. 9/20 г. е обявена противоконституционността на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН ДВ бр. 22/2018 г. Предвид действието на решението на Конституционния съд, така както е прието с решение 3/28.04.2020 г. на Конституционния съд по конст. д. 5/19 г., по отношение на правоотношения, предмет на правен спор, обявената за противоконституционна норма не се прилага. Съгласно тълкуването в решение № 60 187 от 05.01.2022 г. по т.д. 1715/20 г., I ТО на ВКС, меродавен за определяне приложимата редакция на нормата е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало да насрещната страна. Съгласно редакцията на чл. 59, ал. 5 от ЗБН (редакцията ДВ бр . 59 от 21.7.2006 г.) за недействителни могат да бъдат обявени изявления за прихващане, извършени от банката. След влизане в сила на изменението могат да бъдат обявени за недействителни изявления за прихващане, извършени от кредитор или от банката.
Следва да се посочи, че правната уредба изисква преценка на първо място на твърдението за нищожност и дали сочените факти от легитимирания ищец – синдикът са тези, включени в чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН, както и чл. 59, ал. 2 от ЗБН, тъй като същите засягат недействителността на прихващанията и в зависимост от извода на съда относно действителността, вече ще е налице произнасяне по исковете с правно основание чл. 59, ал. 5 и
чл. 59, ал. 3 от ЗБН (ДВ бр. 59 от 21.07.2006 г.), в зависимост от избора, който е направил ищецът.
По съществото на спора.
Видно е от исковата молба, че ищецът е посочил, че ответникът „ПСГ“ АД е сключил договори за банков кредит с „КТБ“ АД, като са се породили задължения за връщане на сумите, както и за заплащане на лихви. Договорът бил сключен на 08.07.2013 г. за сума в размер на 4 000 000 лв., от които 2 500 000 лв. за оборотни средства и 1 500 000 лв. за издаване на банкови гаранции с краен срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя до 20.07.2014 г. Към 29.10.2014 г. задълженията по договора били в размер на 1 668 364,36 лв., главница и лихви. С уведомления от 30.10.2014 г. банката била уведомена, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че с подробно описани договори за цесия, са придобити от различни лица, вземания към банката. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответникът уведомил банката на 30.10.2014 г. и отправил изявления за прихващане с тези вземания с вземанията, които банката има към него. На 10.11.2014 г., изявленията за прихващане били достигнали до „КТБ“ АД, подробно посочени по номера и дати като с всяко уведомление. Ответникът изложил подробни обстоятелства за наличието на задължения от него към банката, на основание договор за банков кредит от 29.09.2011 г., договор за предоставяне на кредитен лимит от 08.7.2013 и размера на задълженията, както и за придобиването на вземания от различни дружества. Предмет на исковете, предявени от синдика на „КТБ“ АД са: прихващане вх. № 11 526 от 10.11.2014 г. с вземания на „ПСГ“ АД, придобити от „Строймонтаж“ ЕООД на стойност 499 000 лв. с насрещни вземания на банката, прихващане вх. № 11 525 от 10.11.2014 г. с вземания, придобити в размер на 14 690 лв., със задължения по договор за банков кредит от 08.7.2013 г. до размера на по-малкото; Със същото уведомление, вземания на стойност 8 400 лв., подробно описани в банкови сметки, със задълженията по договор за банков кредит от 08.07.2013 г.; Уведомление за прихващане същия номер № 11 525/10.11.2014 г. с вземания на стойност 34 500 лв., вземане по банкова сметка със задължения по договор за банков кредит от 08.7.2013 г. , Уведомление за прихващане 11 525/10.11.2014 г. за вземания на стойност 1200 лв. със задължения по същия договор; Уведомление за прихващане с вземания на стойност 9 600 лв. със задължения по договора за банков кредит от 08.07.2013 г. Освен това е придобито вземане от „Строймонтаж“ ЕООД на стойност 1 592 000 лв., като банката е уведомена за това и е отправено изявление за прихващане със задълженията от 08.08.2013 г. Също така са придобити вземания на стойност 1 800 лв. с вземанията по договор за банков кредит от 08.07.2013 г.
Ищецът счита, че е налице правен ефект на погасяване на парично задължение на банката, доколкото се погасявало нейно задължение към вложители, поради което изпълва нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗБН.
Твърди, че е налице фактическия състав на придобиване на вземания и изявления за прихващане, с уведомяване на банката, като това е станало в периода след 20.06.2014 г. и до 06.11.2014 г. и то преди откриване на производство по несъстоятелност. Вземанията били придобити при знание за неплатежоспособност, след началната дата на неплатежоспособността. Процесните прихващания били извършени при знание за неплатежоспособност на банката от страна на кредитора, изявил прихващане към 20.06.2014 г., когато банката била поставена под особен надзор, поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове, направено с решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ. Посочено е знание за този факт чрез оповестяване от БНБ на Доклад за анализ и оценка на активите на „КТБ“ АД към 30.09.2014 г. Наведени са доводи, че изявленията за прихващане са направени след началната дата на неплатежоспособност и след поставянето на КТБ“ АД под специален надзор, а вземанията са придобити при знание за неплатежоспособност, макар и да са преди откриване на производството по несъстоятелност.
Ищецът свързва всички тези факти (относно придобиване на вземанията при знание за неплатежоспособност преди откриване на производство по несъстоятелност) едновременно с предвидените в хипотезите на чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗБН (като в тази хипотеза счита, че е налице изпълнение на задължение), чл. 59, ал. 2 и чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
Твърденията са, че изявлението за прихващане е нищожно, поради неспазена форма – чл. 59, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗБН. Предвид правния характер на прихващането - изявлението поражда погасяване на задължение, на практика следвало да се гледа изпълнение на парично задължение на банката в момент, следващ отнемане на лиценза й, поради което била налице нищожност на основание чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 ЗБН.
Първият, посочен от ищеца - синдикът на „КТБ“ АД в исковата молба иск, се основава на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, като същият е предявен като главен – за обявяване на относително недействителни на изброените прихващания спрямо кредиторите на банката, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество.
Евентуално предявява иск на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, като счита, че производство по несъстоятелност е открито с решение на СГС на 22.04.2015 г., а знанието за неплатежоспособност датира от 22.04.2015 г. Освен това неплатежоспособността на банката била обществено-известен факт, предвид оповестяването от БНБ на 22.10.2014 г. на Доклад за анализ и оценка на активите на „КТБ“ АД. Резултатите от доклада били относно неплатежоспособността на банката. Така е направил извод, че изявленията за прихващане след началната дата на неплатежоспособност и поради това е налице знание за неплатежоспособност при придобиване на вземанията, прихванати със задължения към банката, с което било изпълнено изискването за знание като част от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 пр. 1 от ЗБН.
Като следващ евентуален иск предявява иск за нищожност поради неспазена форма – съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗБН.
При условие, че всички така предявени искове, се предявява иск с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗБН.
Първоинстанционният съд е разгледал исковете в поредността, в която са предявени от ищеца, без да съобрази естеството на претендираните права и правните последици, към които са насочени исковете, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, приемайки че законът не може да има обратно действие, като е отхвърлил и всички останали искове, приемайки, че са предявени при условията на евентуалност в разгледаната поредност.
С въззивна жалба синдикът на „КТБ“ АД обжалва първоинстанционното съдебно решение в цялост. Със съдебното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, като вместо него са обявени за относително недействителни прихващанията, предмет на исковете, като е обезсилено решението, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 59, ал. 3, чл. 59, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 ЗБН. Прието е, че при посоченото съединяване на искове и разгледан главен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, не било настъпило условието първоинстанционният съд да разгледа останалите искове.
Поради функционалната връзка между материалното право и процеса, на първо място следва да се определи твърдените факти и формулирани искания, под какви норми следва да се приведат.
С оглед посоченото по-горе, правният регламент на производството по несъстоятелност на банка (ЗБН) към посочените изявления за прихващания от 10.11.2014 г. следва да се има предвид, че исковете за прогласяване недействителност на определени сделки и действия са със санкционни последици, тяхната правна уредба е изрична и следва нормите, които ги създават и съществуват, да се тълкуват стеснително. Освен това изявленията за прихващане имат материалноправен характер и следва към тях да се приложи правната норма, която е действала към момента на достигане на уведомлението до банката. Поради това в случая, следва да се вземе предвид правната уредба на нормите за попълване несъстоятелността на банка, така както са съществували към 10.11.2014 г. когато изявленията за прихващане от касатора-ответник по иска „ПСГ“ АД са достигнали до банката. Правната уредба съдържа възможността синдикът да прекрати договорите, сключени от банката, като са предвидени и специални правила относно прихващанията, отменителните искове относно прихващанията (чл. 59 ЗБН) и отменителните искове по отношение на действия и сделки (чл. 60) ЗБН. В чл. 59 ЗБН са предвидени два отменителни иска – чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
В чл. 59, ал.5 от ЗБН в редакцията ДВ бр. от 2006 г., така както твърди ищецът, че предявява като предпочитан този иск, регламентът съдържа изявление за прихващане, направено от длъжника - банката, след началната дата на неплатежоспособност.
Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд дължи произнасяне по отнесения до него спор, като този спор следва да се разреши. Когато разрешава спора между страните, съдът се ръководи от разглеждане на исковете, при условията на тяхното съединяване, както бе разяснено по-горе. Въззивният съд, при обжалване на отхвърлителното решение в неговата цялост, дължи произнасяне по исковете в реда, в който е следвало според предвиденото в чл. 210 от ГПК обективно евентуално съединяване на искове. Предвид посоченото, въззивният съд е следвало да отстрани допуснатия порок на първоинстанционното решение и да разгледа евентуално съединените искове, според естеството на предявените права. Доколкото ищецът е искал да се защити срещу погасителния ефект на прихващанията, то искът за нищожност с правно основание чл. 3, ал.3, вр. ал. 2 от ЗБН е следвало да бъде разгледан първо, като в случай на неговото отхвърляне следвало да се разгледа иска с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН и останалите евентуално съединени искове в посочената от ищеца поредност чл. 59, ал. 5, евентуално - чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Едва след установяване нищожността може да се установява относителната недействителност. Въззивният съд е бил длъжен да разгледа в посочената поредност предявените искове. Но вместо да спази правилото на чл. 210 от ГПК, така както е разяснено по-горе, той е разгледал посочения като главен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, без да е настъпило процесуалното условие, да е отхвърлил евентуално предявените искове за нищожност. При ненастъпило условие за разглеждане на исковете, произнасянето по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН е недопустимо. На основание чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК решението в тази част следва да бъде обезсилено.
Произнасянето по евентуалните искове е обусловено само от произнасянето по главния иск, съответно предходните искове, предявени при условията на евентуалност е следвало да бъдат разгледани от въззивния съд. Допускайки нарушение на нормата на чл. 210 от ГПК, въззивният съд неправилно е преценил, че евентуалните искове са недопустими, тъй като не е настъпило условие за тяхното разглеждане и е постановил неправилно решение в частта, с която е обезсилил исковете с правно основание чл. 3, ал.3, вр. ал.2, чл. 59, ал.2 и чл. 59, ал. 3, чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
Решението е постановено при съществено процесуално нарушение, което налага неговата отмяна, в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане по делото въззивният съд следва да се произнесе по направените разноски в настоящето производство, включително дължимата държавна такса, на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК.
По изложените мотиви Върховният касационен съд на Р България
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение № 11 736 от 30.07.2020 по т.д. 402/18 г., Апелативен съд – София, Търговско отделение, 15 състав в частта, с която е отменено решението № 2364 /13.12.2017 г. по т.д. 1488/17 г., СГС, ТО, VI-23 състав и са отхвърлени исковете на синдика на „КТБ“ АД срещу „ПСГ“ АД с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН и вместо него са обявени за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН изброените прихващания И
ОТМЕНЯ решение № 11 736 от 30.07.2020 по т.д. 402/18 г., Апелативен съд – София, Търговско отделение, 15 състав в частта, с която е обезсилено решение № 2364 /13.12.2017 г. по т.д. 1488/17 г., СГС, ТО, VI-23 състав и са оставени без разглеждане предявените от „КТБ“ АД искове с правно основание чл. 59, ал. 3 чл. 59, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 ЗБН И .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: