4 Р Е Ш Е Н И Е № 235 София,04.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 513 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 621 от 10.06.2010 година е допуснато касационно обжалване на решение № 603 от 15.12.2009 година на Пазарджишки окръжен съд по гр.д. № 740/2009 година, с което са отхвърлени обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД и чл. 33 ЗЗД, предявени от Н. С. З. и Е. Л. З., двамата от [населено място] против Г. К. К. и М. Г. К., двамата от [населено място] за прогласяване недействителност на договор от 27.06.1997 г., обективиран в нот. акт № 60, дело № 2033/1997г. на нотариус при Пазарджишки районен съд като сключен при заобикаляне на законова забрана за уговаряне начин на удовлетворение на кредитора, различен от законоустановения и при крайна нужда. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК (чл. 188 ГПК отм.) и чл. 165, ал.2 ГПК (чл. 134 ГПК отм.): следва ли съдът да обсъди всички доказателства от значение за изхода на спора, в т.ч. обясненията на противната страна на позоваващия се на симулацията, депозирани пред предварителното производство, правещи вероятно твърдението за привидност на съгласието му. В обжалваното въззивно решение № 603 от 15.12.2009 година на Пазарджишки окръжен съд по гр.д. № 740/2009 година е прието, че извънсъдебните признания на ответника по иск с правно основание чл. 152 ЗЗД за обстоятелствата, при които е сключена атакуваната сделка не са относими към съществото на правния спор, поради което не следва да бъдат обсъждани. В решение № 1488 от 08.11.1999 г. по гр.д. № 814/1999 г. на П. гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 132 от 15.05.2003 г. по гр.д. № 43/2002 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото; че изявленията на противната страна на позоваващия се на симулацията, депозирани пред органа на предварителното производство, правят вероятно твърдението за привидност на съгласието му. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, формирано в посочените по-горе решения на Върховния касационен съд. Съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК (чл. 188 ГПК отм.), съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Извънсъдебните признания на страната за неизгодни за нея факти съставляват доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото. Когато такова признание се съдържа по следствено дело, то по иск за разкриване симулативността на съглашение, направените пред държания орган изявления следва да се ценят като условие по чл. 165, ал.2 ГПК за допускане на свидетелски показания. С обжалваното въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд е прието за установено, че между ищеца Н. С. З. и ответника Г. К. К. са били сключени три договора за заем с обезпечение залог на вещи – първият на 01.07.1997 г. за левова равностойност на 2000 щатски долара и срок на връщане 01.09.1997 г; вторият на 01.09.1997 г. за 2000 щатски долара при 30% месечна лихва и срок на връщане 01.10.1997г. и третият на 15.11.1997г. за сумата 3515 щатски долара с 30 % месечна лихва и без уговорен срок на връщане; че договорите за заем са сключени при уговорка за обезпечение чрез залог на лично, семейно и фирмено имущество, без то да е конкретизирано; прието е, че между така сключените договори за заем и атакуваната сделка по нот. акт № 60/1997 г., с която ищците са прехвърлили на ответниците жилищна сграда в [населено място] не е установена каквато и да е обусловеност, в т.ч. прехвърлянето на имота да е извършено като обезпечение за сключен заем; че това твърдение не се установява както от приетите по делото писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните свидетели, поради което искът за прогласяване нищожност на сделката като прикриваща обезпечение на даден от купувача на продавача заем е неоснователен. Прието е, че не е установено и ищците да са се намирали в състояние на крайна нужда и поради това да са извършили продажбата при крайно неизгодни за тях условия, с оглед на което като неоснователен е отхвърлен и искът с правно основание чл. 33 ЗЗД. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от Е. Л. З. и Н. С. З. се поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност извънсъдебните признания на ответника Г. К., обективирани в протокол по сл.д. № 24/2008 г. и е приложил неправилно чл. 152 ЗЗД при установени между страните заемни правоотношения и доказателства за прехвърляне на имота в обезпечение на получения заем. Ответниците по касационната жалба Г. К. К. и М. Г. К. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания основателни. В нарушение на чл. 188 ГПК (отм.), въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост – не е обсъдил дадените от ответника Г. К. обяснения по следствено дело № 183/1999 г. на районна прокуратура [населено място] ведно с показанията на разпитаните свидетели М. Д. и И. К. и приложените по делото договори за заем. В обясненията, дадени по образуваното предварително следствие за престъпление по чл. 209, ал.1 НК, Г. К. К. е направил изявления (л. 54 и сл.), че продажбата на имота на ищците в [населено място] е извършена като „гаранция” за връщане на предоставения им заем с уговорка за обратното му изкупуване след връщане на заема; че извършените от ответника неколкократни увеличения на първоначално уговорения лихвен процент (до 30% месечно) са били с цел мотивиране на ищците да върнат заетите средства, което е препятствало обратното изкупуване на имота. Извънсъдебните признания на ответника К., ценени наред с показанията на свидетелите Д. и К., установяващи, че ищците са прехвърлили имота си именно във връзка с получен от ответника заем и ведно с приложените договори, в които е отразено, че заемът се обезпечава чрез залог на лично имущество, какъвто не е учреден, обуславя извод, че при сключване на договора за заем от 1997 г. страните предварително са уговорили начин за обезпечаването му, различен от предвидения в закона, прехвърляйки имота с уговорка за обратното му изкупуване, поради което сделката, обективирана в нот. акт № 60, дело № 2033/1997 г. на нотариус при Пазарджишки районен съд е недействителна на основание чл. 152 ЗЗД. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 193, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск за прогласяване недействителност на сделката по нот. акт № 60, дело № 2033/1997 г. на нотариус при Пазарджишки районен съд на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД се уважи като основателен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касаторите Н. С. З. и Е. Л. З., ищци по делото, следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 1935 лева в т.ч. 135 лева внесени държавни такси и 1800 лева изплатени възнаграждения по договори за правна помощ от 05.01.2004 г. и 20.04.2011 година с адвокат Е. Б. от П. адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 603 от 15.12.2009 година на Пазарджишки окръжен съд по гр.д. № 740/2009 година. ПРОГЛАСЯВА за недействителен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД договор за покупко - продажба от 27.06.1997 година, обективиран в нот. акт № 60, дело № 2033/1997 г. на нотариус при районен съд [населено място], с който Н. С. З. и Е. Л. З., двамата от [населено място], Пловдивска област продават на Г. К. К. от [населено място] собствения си недвижим имот, съставляващ дворно място с площ 695 кв.м., имот пл. № 2085 от кв. 151 по плана на [населено място], Пловдивска област, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 115 кв.м. като прикриващ съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона. ОСЪЖДА Г. К. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] и М. Г. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Н. С. З. с ЕГН [ЕГН] и Е. Л. З. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], Пловдивска област сумата 1935 (хиляда деветстотин тридесет и пет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: