Р Е Ш Е Н И Е № 10 С. 14.02.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1178 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.22 ал.3,във вр.с чл.7 от Закона за адвокатурата. Образувано е въз основа на подадената жалба от Т. А. И. от [населено място] против решение от 25.02.2012г.на Висшия адвокатски съвет /ВАС/,с което е потвърдено решение от 11.05.11г.на Софийски адвокатски съвет/САС/ за отписването й от регистъра на адвокатите на основание чл.22 ал.2, във вр.с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Счита същото за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено. Пороците, на които се позовава са: не е била изслушана и не е уважено искането й за представяне на доказателства, неточно в решението на САС е записано основанието за отписване – чл.22 ал.1 т.3 от ЗА,вместо правилното чл.22 ал.1 т.2 от ЗА,не е посочено пред кого и в какъв срок решението подлежи на обжалване, не е била уведомена въз основа на какви документи САС и ВАС са взели решенията си и не е налице посоченото основание по чл.22 ал.2 от ЗА. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява.В допълнително представена в предоставения й срок писмена защита поддържа искането си за отмяна на постановеното на 25.02.12г. от Висшия адвокатски съвет решение като за първи път излага нови доводи – твърди,че са настъпили законовите предпоставки за реабилитация и на това основание решението следва да се обезсили и че считано от 4.02.13г.е навършила предвидената в закона възраст и има прослужени години за пенсиониране.Към писмените си бележки прилага молба до председателя на НОИ с вх.№ МП-14952 от 4.02.13г.и Протокол № 52/кратък/ от извънредно заседание на ВАС от 17.02.12г.установяващо взето решение под № 1364 за обезсилване като недопустимо на решение на САС от 25.10.11г.за заличаване от регистъра на адвокатите от САС на Т. И.. Становището на представителя на Висшия адвокатски съвет /ВАС/, изразено в проведеното открито съдебно заседание е за неоснователност на подадената жалба,поради наличие на изискуемите се по закон /чл.22 ал.1 т.2,във вр.с чл.5 ал.1 т.1 от ЗА/ предпоставки за отписване на Т. И. от регистъра на адвокатите. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира подадената жалба за неоснователна поради следното: С обжалваното решение Висшият адвокатски съвет е потвърдил решение от 11.05.11г.на Софийски адвокатски съвет,с което е жалбопода-телката Т. А. И. е отписана от регистъра на адвокатите на С. адвокатска колегия.Мотивът е,че с влязла в сила на 3.07.2009г. присъда от 28.01.2009г., постановена по н.о.х.д.№ 8019/07г.на СРС тя е осъдена на лишаване от свобода за умишлено престъпление. Висшият адвокатски съвет е преценил като несъотносими представените към жалбата доказателства. Така постановения акт е правилен. Съгласно императивната норма на чл.22 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата – адвокатът се отписва от адвокатската колегия при настъпване на което и да е от посочените в чл.5 от ЗА обстоятелства, всяко едно от които съставлява пречка едно лице да бъде адвокат. В конкретния случай е налице обстоятелството по чл.5 ал.1 т.1 от ЗА, съгласно който текст – не може да бъде адвокат лице,което е осъдено като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.Настоящата жалбоподателка с горецитираната присъда /от 28.01.2009г., постановена по н.о.х.д.№ 8019/07г.на СРС/, влязла в сила с постановяване на окончателен въззивен акт на 3.07.09г., е осъдена за деяние по чл.323 ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 от НК /умишлено престъпление от общ характер/ на „лишаване от свобода”за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години и на глоба в размер на 350лв./след изменението на присъдата от въззиванта инстанция/. Спазена е законоустановената процедура в чл.22 ал.2 от ЗА - отписването е извършено с решение на адвокатския съвет, след събиране на доказателства и изслушване на адвоката. На 11.05.10г./за която дата е било насрочено заседанието на С. адвокатски съвет/ Т. И. е депозирала молба заедно със заявление с приложени доказателства /вж.листи 17 и 18 от материалите по делото/.С молбата е заявила желанието си „да докладвате на заседанието на САС на 11.05.10г. заявлението,заедно с преписи”от изброените документи.Така постъпилата молба- правилно е преценена от САС като искане тя да бъде приета като вид изслушване.Това е така,тъй като в подадената от Т. И. молба конкретно е посочено,че е подадена във връзка с насроченото заседание на САС на 11.05.10г.,същата съдържа искане за обсъждане на представените документи и няма текст,с който да се настоява за лично изслушване.Следователно законовото изискване за изслушване на адвоката е спазено. Спазено е и изискването за събиране на доказателства.Всички посочени от жалбоподателката и описани в молбата й до САС доказателства – са били обсъдени от последния, независимо,че те са преценени като несъотносими. Неоснователни са и останалите направени в настоящата жалба възражения от жалбоподателката. Неточното посочване в решението на САС на основанието за отписване – чл.22 ал.1 т.3 от ЗА,вместо правилното чл.22 ал.1 т.2 от ЗА и непосочването пред кого и в какъв срок решението подлежи на обжалване – не засягат правото на защита на страната в степен,че сами по себе си да са основания за отмяна на постановения акт. /Видно от проведената защита – жалбоподателката е била уведомена и е знаела каква е причината за отписването й от регистрите, а пред кого и в какъв срок решението подлежи на обжалване е посочено в закона и е известно на страната,която е с юридическо образование /. Въз основа на какви документи САС и ВАС са взели решенията си е посочено в издадените от тях актове,а наличието на посоченото основание по чл.22 ал.2 от ЗА е установено с влязлата в сила на 3.07.2009г. присъда от 28.01.2009г. постановена по н.о.х.д.№ 8019/07г.на СРС. Посоченото за първи път едва пред настоящата инстанция,в отсъствие на другата страна и то след приключване на събирането на доказателствата,в писмените бележки основание - настъпили законовите предпоставки за реабилитация – поради това,че е неосвоевременно направено и без другата страна да е във възможност да изрази становището си по него - не следва да бъде обсъждано.Същите съображения,към които следва да бъде прибавено и това за ирелевантност - важат и за довода, касаещ правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настоящият съдебен състав счита,че не следва да обсъжда и решение под № 1364 от 17.02.12г.на САС,защото не е прието по надлежния ред като доказателство по делото и не е изяснена връзката му с процесното решение от 11.05.11г. на САС,което е потвърдено със сега обжалваното решение от 25.02.2012г. на ВАС. Мотивиран от изложеното,като счита,че постановеният акт е правилен, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.02.2012г.на Висшия адвокатски съвет, с което е потвърдено решение от 11.05.11г.на Софийски адвокатски съвет за отписването на Т. А. И. от [населено място] [улица] от регистъра на адвокатите на основание чл.22 ал.2, във вр.с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.