Р Е Ш Е Н И Е   № 376   София, 11.05. 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на 28 април  две хиляди и десета  година, в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                            АЛБЕНА БОНЕВА     при участието на секретаря  Стефка Тодорова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова гр.дело № 1188/2009  година и за да се произнесе съобрази следното:   Производството е по чл.290 ГПК. Върховният касационен съд,тричленен състав на 4-то гр.отд. с определение № 1* от 18.11.2009г по настоящето гр.д. № 1188/2009г е допуснал касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК на въззивното решение на Софийския градски съд от 19.02.2009г по гр.д. № 4039/2006г с което са били оставени в сила решенията на Софийския районен съд от 15.09.2005г и от 28.04.2006г,двете по гр.д. № 262/2005г. С тези решения районният съд отхвърлил исковете,предявени от Н. М. П. срещу ТЕЦ „В” Е. и срещу М. на и. и е. за сумата 75 000 лева,представляваща претендирано от професионално заболяване обезщетение за претърпяни неимуществени- 50 000 лева и имуществени 25 000 лева,вреди. В определението е посочено че по въпросите- при влошаване здравословното състояние на работниците,заболели от професионално заболяване и констатирано от надлежните лекарски комисии,което влошаване е в причинна връзка с първоначално констатираното професионално заболяване дължи ли се обезщетение за причинени вреди и тогава,когато е изтекъл срока за обезщетяване при първоначалното му констатиране, по въпроса от кой момент вземането е изискуемо и съответно от кога започва да тече погасителната давност по чл.358 ал.1 т.3 КТ- Софийският градски съд ги разрешил в противоречие със съществуваща практика: разрешенията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 4/75г,т.10, Р № 695/93г от 14 май 1993г по гр.д. № 1725/92г ВС ,4 Г. О.- и че като неточно прилагане на закона, решението на ВКС би имало значение за развитие на правото- т.е основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК / В това решение се посочва чл.280 ал.1 т.2, но тъй като с Тълкувателно решение № 1/2009г се даде точна квалификация на основанията за допустимост, следва да се посочи и т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. В касационната жалба се поддържа, че Софийският градски съд е постановил неправилно решение,поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствените правила,а така също и че било необосновано -отменителни основания чл.293 ал.2 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение,прие следното: Оплакванията са основателни. В исковата си молба Н. М. П. е твърдял,че като помощник машинист на турбина в ТЕЦ „В” Е. за времето от 09.08.1983г до 01.11.1986г / по-късно уточнен период/,бил заболял от двустранна невралгия на слуховите нерви, изразяваща се в практическо проспериращо оглушаване, което заболяване било констатирано с протокол № 26 от 27.03.1991г на Диагностичната комисия гр. В.. След това положението му се влошило,като вече през 2002г практически не чувал и тогава си закупил имплантирана слухова протеза, а през 2003г състоянието му било изключително тежко. С решение № 0* от 06.08.2004г на НЕЛК бил освидетелстван с определена 15 % загуба на трудоспособността само в резултат на професионалното заболяване „ неуритис нерви акустици билатералис”. Поради „ прогресивното утежняване на здравословното ми състояние ежемесечно се налага да ходя на прегледи и лечения в различни медицински заведения, което представлява една поредица от унижения, неудобства и неприятности…” За претърпяните вреди-неимуществени и имуществени-ищецът претендирал обезщетение в размер общо на 75 000 лева-50 000 лева за неимуществени и 25 000 лева за имуществени. Претендирал и мораторна лихва,без да уточни размера й,за периода от 16.10.2002г вероятно до датата на исковата молба-10.01.2005г. Ответниците- ТЕЦ „Варна „ Е. гр. В. и М. на е. и енергийните ресурси, пред Софийския районен съд,оспорили исковете и направили възражение за погасяването им по давност. По делото са били изслушани експертизи-лекарска на д-р Б,която се произнесла,че заболяването не било професионално и тричленна в състава на която влизали д-р Д, д-р Е д-р Б. М. С. Особеното мнение по нея е на д-р Й,специалист „Уши,нос,гърло”,който е депозирал и отделно писмено заключение. Другите две вещи лица не са имали пряка квалификация по заболяването на ищеца. За претендираните имуществени вреди е била изслушана счетоводна експертиза. Били са разпитани и свидетели. Софийският градски съд изброил в решението си експертизите,посочил по именно свидетелите и кой какво е казал и като приел,че действително правното основание на исковете е било чл.200 КТ,постановил решението си. С него приел,че вземанията били погасени по давност,тъй като основното заболяване било установено през 1991г,а исковете били предявени на 10.01.2005г. Според решаващият съд ,след като в исковата молба изрично не било поискано присъждане обезщетение за влошено здравословно състояние,съдът не можел да го присъди. Това становище е неправилно. От изброените по години етапи на заболяването на слуховите нерви в обстоятелствената част на исковата молба решаващият съд е можел да се направи извод,че щом вземането по основното заболяване е било погасено по давност, работодателят-в случая ТЕЦ „В” гр. В. е бил длъжен да заплати обезщетение за влошеното здравословно състояние на бившия си работник. Защото обстоятелствата са били изложени в исковата молба. Имало е и конкретно искане за присъждане на обезщетенията както за претърпяни неимуществени вреди,така и за претърпяните имуществени. И това налага изводът,че щом като е поискано по-голямото-т.е, присъждане на обезщетение за един по дълъг период от време , считано от началната дата на констатиране на професионалното заболяване, т.е. искане за пълно обезщетение, Софийският градски съд е можел да присъди по-малкото-обезщетение за ексцес.,за влошено здравословно състояние,ако то е било в причинна връзка с първоначалното професионално заболяване и това по смисъла на закона е по-малкото. Отхвърляйки изцяло предявените искове въззивният Софийски градски съд е постановил необоснован и незаконосъобразен съдебен акт.,който следва да се отмени на основание чл.293 ал.2 ГПК и Върховният касационен съд да реши спора по същество,без да връща делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. От събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено,че ищецът Н е работил като помощник машинист на парна турбина в турбинен цех на „ТЕЦ В. ” Е. за времето от 09.08.1983г до 01.11.1986г –т.е.3г ,2 месеца и 22 дни,както са проверили и изчислили трудовият стаж вещите лица от тричленната лекарска експертиза,чието заключение е приложено на л.92 по гр.д. № 262/2005г на СРС 62 състав. В същото заключение е описана работната среда-основно работно място в Блочен щит за управление и в Местен щит за управление ,където бил „ подложен на въздействието на производствен шум-непостоянен с различни нива и експозиция ,в зависимост от времетраенето на изпълняваните задачи и местоприбиваването, както и дали съоръженията са били или не в режим на работа…” Вещото лице-специалист УНГ д-р Е категорично е заключил че „Шумовият фактор при работата на ищеца като помощник оператор /помощник машинист/ на парна турбина е единствената причина за възникване на „невритис нерви акустици билатералис”. И в този смисъл е било заключението и на диагностичната комисия, която на 27.03.1991г е признала заболяването за професионално. Вярно е,че от този момент е възникнало и задължението на работодателя да обезщети заболелия работник и че след като е имало възражение за погасяване на вземането му по давност,решаващият съд не е можел да присъди пълно обезщетение. Но работодателят е дължал обезщетение и за влошеното здравословно състояние. В този смисъл т.10 от Постановление № 4 /1975г на Пленума на ВС: 10. От принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД) следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях, т. е. когато влошаването на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност. Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях. Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването. Това следва от разпоредбата на чл. 114 ЗЗД . От този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение - чл. 84, ал. 3 ЗЗД. „ Съгласно указанията,дадени на съдилищата в т.1 на Постановление № 2/81г” Когато в резултат на непозволено увреждане е причинена болест, давността за вземанията от непозволено увреждане започва да тече от нейното проявяване и положително установяване…”- трактовка,която се отнася и до професионалните заболявания.. И за това в конкретния случай, Софийският градски съд е бил длъжен да вземе предвид приложеното към преписката на СГС 813/10.01.2005г експертно решение на НЕЛК № 0* от 06.08.2004г според което при преосвидетелстването на Н. М. П. експертите констатирали 23.5 трайна загуба на трудоспособност,от която 15 % била за професионалното заболяване. При това положение, обезщетение се е дължало,но само за влошеното здравословно състояние,което безсъмнено е било такова-влошено. И независимо,че е било под 50 % работодателят е длъжен пак да обезщети професионално заболелия работник на основание чл.200 КТ,защото „С изменението на чл. 200, ал. 1 КТ /ДВ, бр.52 от 2004 г./, законодателят, запазвайки отговорността на работодателя при временна нетрудоспособност и трайна нетрудоспособност над 50%, я е ограничил по отношение на трайната работоспособност под 50%, изключвайки работниците с такъв процент трайна неработоспособност от оправомощените да получат обезщетение. Очевидно е, че смисълът на това изменение е уеднаквяване на терминологията на КТ и КСО, като съгласно последния пенсия за инвалидност се определя за лица с намалена над 50% работоспособност - чл. 72 КСО. Така обаче са дискриминирани тези работници в сравнение и с онези, които са получили временна нетрудоспособност. Разпоредбата на чл. 200, ал. 1, пр. 2 КТ противоречи на ЕКЗПЧ, вр. чл. 1 от Протокол 1 - до нарушение принципа за равенство и недискриминация се стига ако има различно отношение към еднакви ("практически сходни") случаи без обективно или разумно обосноваване или ако липсва пропорционалност между преследваната цел и използваните средства. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ ЕКЗПЧ има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат- Р № 141 от 29.04.2009г по гр.д. № 347/08г ВКС, 2 Г. О. В същия смисъл-че обезщетение се дължи и при причинена от професионално заболяване трайно намалена трудоспособност 50 или под 50 на сто- е и Определение № 10 от 06.01.2010г по гр.д. № 1349/2009 г ВКС 4 Г. О. Следователно,за причинените на ищеца болка и страдания,неудобство, подтиснатост, унижение и ненормален контакт с хората въобще и в частност в качеството му на адвокат, Върховният касационен съд приема,че обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде в размер на 30 000 лева. Че тези вреди от неимуществен характер той е търпял и търпи,се доказва от свидетелските показания на Н. К. , М. М. , Х. М. Приема,че изложените в исковата молба обстоятелства задължават съда да разреши спора по същество съобразно точното приложение на правната норма и съществуващата съдебна практика, както и че при професионално заболяване решаващият съд е длъжен да провери дали не се касае до претенция за ексцес, ако вземанията за основното заболяване вече са били погасени по давност. В конкретния случая решението на НЕЛК е било от 06.08.2004г, а исковата молба е подадена в Софийския районен съд на 10.01.2005г-т.е. в рамките на 3 годишния срок о чл.358 ал.1 т.3 КТ и вземането на ищеца не е погасено по давност. Що се касае до претенциите за претърпяни имуществени вреди,те са били недоказани и законосъобразно въззивният съд ги е отхвърлил. Решението е правилно и по отношение отхвърлените искове,срещу М. на и. и е. ,тъй като то не е било работодател на Н. М. П.. Негов работодател е бил „ТЕЦ В. ” Е. гр. В., което е легитимно да отговаря по исковете,предявени на правно основание чл.200 КТ. Върху основния размер за присъдено обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от 30 000 лева се дължи законна лихва / както се посочи мораторната лихва не е било конкретизирана/,считано от датата на решението на НЕЛК- 06.08.2004г до окончателното изплащане на сумата. Върховният касационен съд на основание гореизложеното,     Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд от 19.02.2009г по гр.д. № 4039/2006г в частта в която е отхвърлен искът,предявен от Н. М. П. срещу „ТЕЦ В. ” Е. за претърпяни от професионално заболяване-от влошено здравословно състояние-неимуществени вреди в размер на 30 000 лева заедно със законната лихва и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „ТЕЦ В. ”Е. с. Е. да заплати на Н. М. П. с ЕГН ********** гр. В. сумата 30 000 /тридесет хиляди / лева,представляваща обезщетение за претърпяни от влошено здравословно състояние при професионално заболяване- за ексцес-неимуществени вреди, ведно със законната лихва,считано от 06.08.2004г до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта в която исковете за претърпяни от влошеното здравословно състояние неимуществени вреди за разликата от 30 000 лева до 50 000 лева и изцяло за претърпяни имуществени вреди в размер на 25 000 лева общо,а така също и исковете, предявени срещу М. на и. и е. ,са отхвърлени.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: