РЕШЕНИЕ N 102   София, 24 февруари 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и трети февруари......…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска.......................                                                                              Капка Костова........................... при секретар..............…..........Авр. Караджова..................................и в присъствието на прокурора.............…..........Кр.Колова.................................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 40/2009 година. Чрез защитника си (адвокат Н. П. ) подсъдимият лейтенант В. Н. М. е подал касационна жалби против осъдителната част на нова въззивна присъда № 155 от 17.12.2008 г. по в.н.о.х.д. № 150/2008 г. на Военно-апелативния съд на Република България, с която на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК е постановено: А) Присъда № 28 от 18.11.2008 г. по н.о.х.д. № 28/2008 г. на Плевенския военен съд е отменена в оправдателната й част само по чл. 383, ал. 1, алт. 3 НК и относно разноските по делото; и Б) Подсъдимият М. е признат за виновен в това, че за времето от 00.00 часа на 23.05.2007 г. до 21.00 часа на 06.01.2008 г., при условията на продължавано престъпление на три пъти по пет дни, всеки път от 00.00 часа до 21.00 часа, на 23.05. до 28.05.2007 г., на 14.08. до 18.08.2007 г. и на 02.01. до 06.01.2008 г., по измамлив начин като представил неистински служебни бележки за дарена кръв на негово име, послужили за основание за получаване на отпуск за кръводаряване, се отклонявал от задълженията си по военната служба като курсант в НВУ - гр. В., поради което и на основание чл. 383, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода при отлагане на изпълнението на това наказание за срок от три години на основание чл. 66 НК, както и да заплати на държавата разноските по делото в размер на 240 лева. В касационната жалба са посочени всички основания по чл. 348 НПК. С допълнение към жалбата са конкретизирани доводи за: а) допуснато съществено процесуално нарушение, поради произнасянето на въззивната инстанция с нова осъдителна присъда без наличието на съответен протест; б) неправилно приложение на материалния закон във връзка с оценката, че инкриминираното деяние не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК с оглед на мотивите за извършването му и положителните данни за личността на дееца; и в) явна несправедливост на наказанието, поради наличие на предпоставките за индивидуализирането му при условията на чл. 55 НК. Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна само в частта, с която се иска смекчаване на наказанието при условията на чл. 55 НК, и предлага новата осъдителна присъда да бъде изменена в тази насока. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: А. По довода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила: Прокуратурата е внесла в съда обвинителен акт за извършени от подсъдимия В, по време на обучението му в НВУ”В” – гр. В., две престъпления – по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1, алт. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 383, ал. 1, алт. 2 и 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Първата инстанция е постановила оправдателна присъда и по двете обвинения – по първото под предлог, че обвинението за документно престъпление (ползване на неистински официални документи) се поглъща от обвинението за военно престъпление (отклонение от военна служба чрез подправка на официални документи и по измамлив начин), и по второто – под предлог, че деянието поначало е несъставомерно по чл. 383, ал. 1, алт. 2 НК, а макар и формално да осъществява признаците на чл. 383, ал. 1, алт. 3 НК, не било престъпно, защото обществената му опасност била явно незначителна (чл. 9, ал. 2, алт. 2 НК). Във въззивния протест съвсем ясно е заявено, че се оспорва оправдаването по обвинението за военно престъпление и се иска осъждане за същото. Точно в тези параметри в рамките на предоставеното му правомощието по чл. 336, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 НПК се е произнесъл и въззивният съд с постановената от него нова осъдителна присъда. Следователно в тази насока не е допуснато посоченото от защитата процесуално нарушение, ограничаващо процесуалните права на подсъдимия. По довода за нарушение на материалния закон: Настоящата инстанция споделя напълно становището на втората инстанция, че установеното деяние не е със явно незначителна степен на обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2, алт. 2 НК. Правилно упоритостта на дееца, извършил три последователни еднотипни посегателства в рамките на продължавана престъпна дейност, и съдържанието на измамливия начин на осъществяване на отклонението от военна служба, състоящ се в съзнателно използване на неистински официални документи, указват на такава сериозна степен на обществена опасност, която в никакъв случай не може да бъде квалифицирана като “явно незначителна”. Този извод не може да бъде повлиян от посочените от защитата смекчаващи вината обстоятелства, свързани с подбудите за извършване на престъплението и положителните данни за личността на дееца. Ето защо касационното искане за пълно оправдаване на подсъдимия не може и не следва да бъде уважено. По довода за явна несправедливост на наказанието: Установените в мотивите на обжалваната нова осъдителна присъда смекчаващи вината обстоятелства, наред с подбудите на дееца да престъпи закона, дават обаче основание за намаляване на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Подсъдимият има чисто съдебно минало, отлична служебна и личностна характеристика, признава вината си и изразява разкаяние за стореното, престъпил е закона във все още незряла младежка възраст като курсант във военно училище, воден е бил от благородния мотив да бъде близо до болния си баща, тепърва му предстои пълноценна реализация като кадрови офицер. В своята съвкупност посочените обстоятелства, при липсата на други, които отегчават вината, могат да бъдат определени като “многобройни”, при което и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Според настоящата касационна инстанция възпитателните и въздържащи цели на наказателната репресия по смисъла на чл. 36 НК могат да се постигнат и чрез възможно най-малкото по размер наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнено съобразно постановеното от въззивния съд приложение на института на условното осъждане. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ нова въззивна присъда № 155 от 17.12.2008 г. по в.н.о.х.д. № 150/2008 г. на Военно-апелативния съд на Република България, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК намалява размера на наказанието, наложено на подсъдимия В. Н. М. за извършеното от него престъпление по чл. 383, ал. 1, алт. 3 НК, от една година лишаване от свобода на три месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА горната присъда в останалата й част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.