5 РЕШЕНИЕ № 24 гр. София, 23.03.2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Диана Хитова Александър Цонев изслуша докладваното от съдията Александър Цонев т. д. № 60047/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. В това производство ВКС 1/определя обхвата на касационната проверка според касационната жалба и определението по чл. 288 ГПК; 2/уеднаквява практиката като дава отговор на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване; 3/проверява за наличието на твърдените касационни основания за отмяна на въззивното решение; 4/произнася се по същество на спора в рамките на посоченото в касационната жалба, когато отменя решението и липсва основание за връщане на делото за повторно разглеждане. 1.С определение № 733/ 16.11.2016г. по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 322/ 22.02.2016г. постановено по в.гр.д. 4222/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./ за сумата над 24000лв. до 40000лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП на 23.11.2012г., по касационната жалба на П. В. К.. Касационното обжалване е допуснато по въпроса необходимо ли е при повдигане на възражение за съпричиняване в отговора на исковата молба ответникът да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава то. В касационната жалба се посочва касационно основание- съществено нарушение на съдопроизводствените правила- чл. 131 ,ал.2, т.5 ГПК във връзка с чл. 133 ГПК, а именно, че въззивният съд е разгледал и приел за основателно възражение за съпричиняване въз основа на обстоятелства, които не са посочени в срока за отговор на исковата молба. 2.По поставения въпрос има формирана задължителна практика на ВКС. С решение 17-2015-ІV ГО е прието, че възражението за съпричиняване и обстоятелствата, на които се основава, следва да се посочат в срока за отговора на исковата молба, съгласно чл. 131, ал.2, т.5 ГПК. Настоящият състав на ВКС споделя тази практика, тъй като възражението за съпричиняване представлява позоваване на осъществили се правопроменящи факти- противоправно поведение на увреденото лице, съпричиняващо противоправния резултат, въз основа на които обезщетението за причинени вреди се намалява. Възражението за съпричиняване не е волеизявление, с което се упражнява потестативно право, а е твърдение за факт. Ответникът има процесуална възможност да се позове на правопроменящ факт в срока за отговор на исковата молба, иначе тази възможност се преклудира на основание чл. 131 ГПК. 3.Въззивният съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ и правилно е обсъдил всички обстоятелства, свързани с характера и начина увреждане, интензитета и продължителността на физическите и емоционалните страдания, възстановяването, възрастта и обществените условия, за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, а именно сумата от 30000лв., на основание чл. 52 ЗЗД. Решението на въззивния съд, с което е отхвърлен иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 30000лв. до 40000лв. следва да се остави в сила. Неправилно обаче и в нарушение на чл. 131 ГПК, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е разгледал и уважил възражение за съпричиняване по факти и обстоятелства, които не са били посочени в срока за отговор на исковата молба. Налице е твърдяното касационно основание за неправилност на решението, поради което въззивното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен искът за разликата над 24000лв. до 30000лв.. 4.Тъй като не е необходимо извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия, то спорът между страните следва да се разгледа по същество. От фактическа страна се установява, а и не се спори между страните, че на 23.11.2012г. в [населено място] при управлението на мотопед, ищецът П. К. е бил блъснат от лек автомобил, управляван от А. А., с което последният по непредпазливост причинил на ищеца счупване на дясна бедрена кост. Водачът на лекия автомобил е бил застраховал гражданската си отговорност при застрахователя- ответник ЗД [фирма]. Ищецът е изпитвал интензивни болки непосредствено след ПТП за около 7-8 дни и при втората операция за 3-4 дни, с по- нисък интензитет са били болките през останалия период на възстановяване, продължил общо около 6 месеца, болките постепенно намалявали като за период от 3 години е възможно да изпитва болки с непостоянен характер, но не се очаква влошаване на състоянието и е възстановено напълно здравословното състояние. При тези фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи: Налице са предпоставките на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, тъй като застраховано лице по застраховка „ГО“ е извършило деликт като е причинило неимуществени вреди на трето лице /ищеца/. За ищеца е възникнало право на вземане на застрахователно обезщетение срещу застрахователя. Отговорността на застрахователя е гаранционно- обезпечителна и е функция от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД като има за цел да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага. В понятието справедливост се включват всички факти, които са свързани с начина и характера на увреждането, интензитета и продължителността на физическите и емоционалните страдания, осакатяване, загрозяване, възраст, социално- икономически условия и имащи значение за определянето на размера на обезщетението /ППВС 4-68/. В случая, ищецът е бил на 24години, студент, причинени са му една средна и една лека телесна повреда, болките и страданията са били с различна интензивност за период от 7-8 дни, 6 месеца и три години. Била е ограничена възможността му от ходене, спортуване и посещаване на учебни занятия. Не е налице осакатяване, загрозяване и е налице пълно възстановяване на здравето. Обезщетение в размер на 30000лв. съответства на понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД, тъй като е необходимо и достатъчно условие да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага, предвид възрастта на увреденото лице и обществено- икономическите условия в страната. Възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД относно твърдението, че ищецът е управлявал мотопед без поставена каска, е неоснователно. Това обстоятелство не е доказано и не в причинна връзка със счупването на дясното бедро. Други факти и обстоятелства, отнасящи се до противоправно поведение на ищеца по време на ПТП не са посочени в срока за отговор на исковата молба. Въззивното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен искът над 24000лв. до 30000лв., като на ищеца се присъдят още 6000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Лихвата за забава върху неплатеното задължение се дължи от датата на увреждането, тъй като застрахователят отговаря както деликвента, съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД. С оглед изхода на спора в полза на адв. В. Н. от САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА, както следва: 630лв. за настоящата инстанция и още 1260лв. общо за процесуално представителство пред първа и въззивна инстанция. Воден от горното, ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 322/ 22.02.2016г. постановено по в.гр.д. 4222/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./за разликата над 30000лв. до 40000лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2012г. до окончателното плащане. ОТМЕНЯ решение № 322/ 22.02.2016г. постановено по в.гр.д. 4222/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./ за сумата над 24000лв. до 30000лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД [фирма] [населено място], с ЕИК[ЕИК] да плати на П. В. К. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./още 6000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП на 23.11.2012г., заедно със законната лихва от 23.11.2012г. до окончателното плащане. Осъжда ЗД [фирма] [населено място], с ЕИК[ЕИК] да плати на адвокат В. Н. от САК с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение 630лв. за настоящата инстанция и още 1260лв. адвокатско възнаграждение за първа и втора инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: