3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60533 София, 08.10.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2393/2020 година. Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. С. М., подадена от пълномощника му – адв. С. Н. против решение №12180 от 26.10.2020 г. по гр.д. № 214/2020 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация –ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си – адв. С. Н., е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Тези основания са разгледали в контекста на твърдението за това, че въззивният съд несъобразено с константната практика на ВКС е определил обезщетението за неимуществени вреди, като само формално е подходил към критериите, от които следва да изведе стойностния адекват на вредата. Поддържал е, чрез обсъждане на приложението и критериите по чл.52 ЗЗД, че съдът е вложил различно съдържание в понятието справедливост и по този начин се е отклонил от даденото с т.11 на ППВС № 4//68 г. разбиране и тълкуване на чл.52 ЗЗД, както и от възприетото с редица съдебни актове по приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторът обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният въпрос, може да бъде уточнен като правен въпрос - „ Относно определяне на справедлив размер съгласно чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от ПТП”. Този въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с мотивите на състава, изброяващи установеното по спора, което следвало да се вземе предвид без подробно обосноваване на размера, съобразно задължителната за него тълкувателна практика. Следователно, налице е общото основание за допускане на решението до касационно обжалване. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и соченото от страната ППВС №4/68г., според което справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случаят, САС не е съобразил релевантните, съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти- високия, макар и за кратко време интензитет на търпяните страдания, възрастта на ищеца, трайните установени последици от травмата- несвързани с определените от ППВС № 4 /68г.критерии. Тези мотиви довели до определеното от въззивният съд обезщетение, налагат извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищеца по спора – сега касатор – вреди, изразени в стойностния им адекват.Или, след като в случая е дадено различно спрямо даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, то е налице поддържаното от страната противоречие, от което следва, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК касаторът е освободен от заплащането на държавна такса. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12180 от 26.10.2020 г. по гр.д. № 214/2020 г. на Софийски апелативен съд. Делото да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: