2 Р Е Ш Е Н И Е № 696 София 23.11.2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 887/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Л. Г., със съдебен адрес -[населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. П., срещу въззивно решение №158 от 06.02.2009 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. №1966/2008 г., изменено в частта за разноските с определение №1171 от 07.04.2009 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. №1966/2008 г., с което е отменено решение №2556 от 30.07.2008 г. на Варненския районен съд по гр.д. №6458/2007 г. и е отхвърлен предявеният иск от С. Л. Г. срещу Министерство на отбраната за сумата 4 712.63 лв. – неизплатени възнаграждения за фактически отработено време над месечната продължителност на служебното време за периода 01.08.2004 г. – 28.02.2007 г. и сумата 1 254.66 лв. - мораторна лихва. Въззивният съд е приел, че по делото не е доказано надвишаване на нормалната месечна продължителност на служебното време за процесния период, тъй като няма доказателства за спазване на законоустановения разрешителен режим. Липсват записвания в специалната книга за отчитане на извънреден труд по чл.162, ал.1 ПКВС/отм./. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че исковете са неоснователни. По делото е безспорно установено, че за исковия период има превишаване на служебното време над месечната продължителност, което не е компенсирано. Неиздаването на заповед за полагане на извънреден труд и незаписването му в специалната книга за отчитане на извънреден труд не означава, че не се дължи възнаграждение за този труд. Ответникът по жалбата Министерство на отбраната, [населено място], оспорва жалбата. С определение №1033 от 12.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №158 от 06.02.2009 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. №1966/2008 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси за това при какви условия се дължи възнаграждение за положен извънреден труд на кадровите военнослужещи. С едни съдебни решения се приема, че съобразно разпоредбата на чл.162, ал.1 ПКВС/отм./ положеният извънреден труд следва да се води в специална книга за отчитане на извънреден труд и след като в нея липсват записвания за такъв труд, то не се дължи възнаграждение за извънреден труд. Според други съдебни решения такова възнаграждение се дължи и без отчитане в специалната книга. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпросите, обусловили допускане на касационната жалба до разглеждане по същество вече има постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК, с които е уеднаквена практиката /решение № 128 от 26.05.2010г по гр.д. № 282/2009г, ІV г.о , решение №389 от 31.05.2010т по гр.д. № 194/2009г ІІІ г.о. и решение №439 от 01.07.2010 г. по гр. дело №1733/2009 г., ІV г.о./. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС тези решения, с които е уеднаквена съществуващата противоречива съдебна практика, имат задължителен характер. Според тези решения на ВКС часовете до максимално определеното като допустимо служебно време, което не е било разрешено и отчетено като извънреден труд, представляват увеличено служебно време. За него се дължи компенсация чрез намалено работно време в рамките на общата продължителност за същия, или най - късно за следващия месец. В случаите когато до прекратяване на правоотношението положеният от военнослужещия при увеличено служебно време труд не е компенсиран, същият следва да се заплаща като извънреден, по аналогия от чл. 136а, ал.5 от КТ във вр. с чл. 46, ал.2 от ЗНА. Удълженото служебно време при 24 часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ/отм./, поради което при спор не следва да се възлага установяването му чрез нарочна заповед, разрешение на висшестоящия командир и вписване в отчетната книга за извънреден труд. Ответникът по този иск следва да докаже, че положеният при увеличено служебно време труд е компенсиран съгласно изискванията на закона и правилника, като в противен случай ще дължи заплащането му като извънреден труд . Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд неправилно е приел, че доказването на иска е обусловено от наличието на изрична заповед за разрешаване полагането на извънреден труд и формата на отчетността по чл. 162 от ПКВС/отм/. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Касаторът - ищец е бил кадрови военнослужещ в поделение 38090[населено място] към МО за исковия период. Безспорно е установено съобразно приетите по делото експертизи, че за този период той е положил 363 дежурства, като е използвал само 102 компенсации за тях. Според вещите лица от запазените писмени данни в поделението за дежурствата по вид и брой, включително външните наряди, както и ведомостите за заплати, отработените часове са превишавали нормативно определеното служебно време. Ето защо за фактически отработеното удължено служебно време при дежурства, когато не е ползвана почивка, се дължи заплащане като за извънреден труд. Изчислената положителна разлика между нормалната месечна продължителност на служебното време и действителната фактическа продължителност на прослуженото от ищеца заедно с положените дежурства е величината, която подлежи на парично компенсиране. Стойността на дължимото възнаграждение за неизплатен извънреден труд е 4 712.63 лв., а размерът на дължимата мораторна лихва за процесния период – 1 254.66 лв. Ето защо исковете трябва да се уважат изцяло като основателни и доказани. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 200 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №158 от 06.02.2009 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. №1966/2008 г., изменено в частта за разноските с определение №1171 от 07.04.2009 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. №1966/2008 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Министерство на отбраната на РБ, [населено място], да заплати на С. Л. Г., със съдебен адрес -[населено място], 4 712.63 лв. – неизплатени възнаграждения за фактически отработено време над месечната продължителност на служебното време за периода 01.08.2004 г. – 28.02.2007 г. заедно със законната лихва от 06.08.2007 г. до окончателното изплащане и 1 254.66 лв. - мораторна лихва за периода 01.08.2004 г. – 28.02.2007 год., както и 200 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.