Р Е Ш Е Н И Е   №  178   София,  21.10. 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 16.10.2009 година, в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                         МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                                                                                            при участието на секретаря  Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА т.дело № 192 /2009 година   Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. ф. гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд № 78 от 07. 11.2008 год., по гр.д. № 1543/2007 год., с което е оставено в сила решение № 52 от 15.03.2007 год. по гр.д. № 1226/2007 год. и е отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му по давност, предявеният от касатора срещу Д. Г. П. иск с правно основание чл.91 ЗЗ/ отм./ за сумата 3 479.11 лв., както и обусловеният от него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 186.53 лв. С определение № 301 от 05.06.2009 год., постановено по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на горепосочения съдебен акт на въззивния съд, като е прието, че по обусловилия крайния изход от делото въпрос на материалното право- за момента на изискуемост на вземането на ГФ, заявено по реда на чл.91 ЗЗ/ отм./ и за началния момент на погасителната давност за упражняване регресното право на последния съществува противоречие в практиката на съдилищата по см. на чл.280, ал.1 т.2 ГПК, индиция за което са приложените по делото решение № 117 / 1962 год. по гр.д. № 89/62 год. на ОСГК и решение № 449/2002 год., по гр. д. № 1785/2001 год. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, основание за касация по чл.281,т.3 ГПК. Според касатора, доколкото правото на иск спрямо регресно задълженото лице възниква с факта на плащане обезщетение на увредения от деликвента, то началният момент на изискуемост на вземането по чл.45 ЗЗД и по чл.91 ЗЗ/ отм./ е различен, поради което е различно и началото на давностния срок по чл.110 ЗЗД. Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290 и сл. ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е възприел за основателно направеното от ответника правопогасяващо възражение за давност, поради което е счел, че макар и осъществени елементите от фактическия състав на чл.91 ЗЗ/ отм./, във вр. с чл.88, т.1,б.”б” ЗЗ/ отм./, то ищецът не е могъл успешно да упражни регресното си право спрямо деликвента за причинения в резултат на предизвикано от виновното му поведение, като неправоспособен за конкретната категория МПС водач на мотоциклет ”К”, ПТП. Въззивната инстанция е споделила като законосъобразни решаващите изводи на първоинстационния съд, че доколкото суброгационното право на Г. ф. , възникнало по силата на закона не е самостоятелно негово право срещу виновния причинител на ПТП, отговорността на който не е била покрита със застраховка „Гражданска отговорност”, а е чуждо право - право на увреденото трето лице, което преминава в патримониума на суброгиращия се във вида, в който е съществувало до момента, то длъжникът запазва всичките си възражения, които е могъл да предяви срещу последния, вкл. и възражението за изтекла до момента погасителна давност, поради което то му е противопоставимо. С оглед приетата неоснователност на главния иск по чл.91, ал.1 ЗЗ/ отм./, като неоснователен е отхвърлен и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Решението е неправилно. Основателно е оплакването на касатора за допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон-чл.91, ал.1 ЗЗ/ отм./, във вр. с във вр. с чл.88, т.1,б.”б” ЗЗ/ отм./ и чл.110 ЗЗД. Последователно в практиката си ВКС е поддържал становището, че двата правни режима, този за отговорността на застрахователя по чл.407 ТЗ/ отм./ и този за отговорността по чл.88 ЗЗ/ отм./ на специално създадения от законодателя, за да обезщети третото увредено лице при отсъствие на сключена в момента на непозволеното увреждане от деликвента- собственик или водач на МПС застраховка „Гражданска отговорност”, Г. ф. са сходни , както по реда за реализиране гражданската отговорност за вреди, така и по обема на тази отговорност. Следователно предоставеното от закона - чл.91, ал.1 ЗЗ/ отм./ право на Г. ф. да иска от деликвента, обезщетението което е платил на увреденото лице в резултат на виновно предизвикано от първия ПТП и да встъпи във всички права, които то има срещу прекия причинител на щета е аналогично по съдържание и правна характеристика със суброгационно право на застрахователя, изплатил обезщетение на правоимащия въз основа на съществуващата застраховка ”Гражданска отговорност”- арг. от чл.402 ТЗ/ отм./. Поради това и в случая приложение намира възприетото в трайната практика на ВКС разбиране, застъпено и в т.14 на ППВС №7/77 год., чието действие не е отменено, че щом основанието за регресните суброгационни искове, които застрахователят предявява възниква от друг спрямо застрахователното правоотношение, фактически състав, в който като елемент се включва и изплащане на сумите на правоимащите лица, то за тези искове тече не само различна по продължителност, спрямо специалната застрахователна давност, погасителна давност, но е различен и началният и момент, който не е от настъпване на застрахователното събитие, а от изплащане на застрахователното обезщетение, респ. на приравненото на него такова, платимо от Г. фон. Затова, като не е съобразил горното СГС е постановил неправилно въззивно решение, което следва да бъде отменено, като на осн. чл.293,ал.2 ГПК се постанови друго, с което предявеният иск, основан на чл.91, ал.1 ЗЗ / отм./ бъде уважен в размер на исковата сума. В случая е безспорно обстоятелството, че на осн. чл. 88, т.1, б.”б” Закон за застраховането / отм./ ищецът Г. ф. е изплатил с платежно нареждане от 26.04.2002 год. по образувана преписка по щета № 492/98 год. сумата 3 479.11 лв., представляваща стойността на причинени в резултат на настъпило по вина на ответника Д. Г. П. на 21.08.1998 год. в гр. Н. к. к.”С” ПТП на собственика на л.а.”Рено- 25”, с рег. № А* Т. М. С. имуществени вреди . Следователно предявявайки исковата си претенция по чл. 91, ал.1 ЗЗ /отм./ на 23. 01.2007 год., Гаранционният ф. е упражнил предоставеното му от закона суброгационно право в рамките на установения в чл.110 ЗЗД давностен срок, поради което правопогасяващото възражение на ответника за изтекла давност се явява неоснователно. С оглед изхода на спора по главния иск, следва да бъде приета за основателна и исковата претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД, но за периода 26. 05. 2006 год. - 23.01.2007 год. Обстоятелството, че отправената от ищеца покана за възстановяване на изплатената като обезщетение на третото лице, имуществото, на което е било увредено от процесното ПТП е редовно получена от деликвента- ответник на 26.05.2006 год., обосновава правен извод, че дължимото от последния обезщетение за забава е до размера на сумата 303.07лв., съгласно общото законово правило на чл.84, ал.2 ЗЗД. В съответствие със заявеното в срок искане, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него, съразмерно уважената част на исковите претенции, деловодни разноски, възлизащи общо на сумата 660.25 лв., при определено юрисконсултско възнаграждение от 500 лв.за всички инстанции. Водим от изложените съображения и на осн. 293, ал.2 ГПК настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА въззивно решение на Софийски градски съд № 78 от 07.11.2008 год., постановено по гр.д. № 1543/2007 год. по описа на с.с., в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. ф. гр. С. срещу Д. Г. П. обективно съединени искове за сумата 3 479.11 лв., представляваща изплатено обезщетение за причинени имуществени вреди на собственика на увреденото от настъпило на 21.08.1998 год. в к.к.”С” ПТП, имущество и за сумата 303.07 лв., обезщетение за забава за периода 26.05.2006 год.- 23.01.2007 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Д. Г. П. от гр. С. да заплати на Г. ф. гр. С. сумите: 3 479.11 лв. /три хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и единадесет стотинки/, представляваща изплатено обезщетение за причинени имуществени вреди на собственика на увреденото от настъпило по вина на П. на 21.08.1998 год. в к.к. ”С” ПТП, имущество, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.01.2007 год. до окончателното и изплащане; 303.07 лв./ триста и три лева и седем стотинки/, обезщетение за забава за периода 26.05.2006 год. - 23.01.2007 год., както и 660.25 лв./ шестотин и шестдесет лева и двадесет и пет стотинки/, направените от ЮЛ деловодни разноски за всички инстанции, съразмерно уважената част на предявените искове, включваща юрисконсултско възнаграждение от 500 лв. /петстотин лева/ В останалата част оставя в сила въззивното решение на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: