4 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1710/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 858 гр.София, 07.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Зоя Атанасова със секретар А. И. изслуша докладваното от председателя (съдията) Т. НИНОВА гражданско дело под № 1710/2009 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено под № 215 на 28.07.2009 год. по в.гр.дело № 277/2009 год., с което е отменено решение № 253/13.04.2009 год., постановено по гр.дело № 1649 по описа за 2008 год. на Районен съд-Х., вместо което е постановено друго за отхвърляне предявения от З. И. Г. ЕГН xxxxxxxxxx, Р. И. Д. ЕГН xxxxxxxxxx и В. М. Д. ЕГН xxxxxxxxxx, всички от гр.Х., ул.”К.” № 13, ет.2, против С. С. Ю. ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Х., ул.”П.” № 26, иск за признаване за установено, че те са собственици на 500/1 121 кв.м. ид.ч., намиращи се в западната част на поземлен имот, находящ се в м.”К.” с идентификатор 77195.743.428 по кадастралната карта на гр.Х., одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 год. на ИД на АК-гр.С., при съседи 77195.743.394; 77195.743.396; 77195.743.465; 77195.743.427; 77195.743.460. Недоволни от въззивното решение са касаторите З. И. Г., Р. И. Д., В. М. Д., представлявани от адвокат Й. С. Й. от Х.та адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК, като считат, че е неправилно поради нарушение на чл.193, чл.266, ал.3 и чл.269 ГПК. От ответника по касация С. С. Ю., представляван от адвокат В. Д. от Х.та адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Допълнително съображения се излагат в писмена защита. Претендират за направените разноски пред настоящата инстанция за адвокатски хонорар каквито не следва да се обсъждат, тъй като липсва списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищците не са доказали основния факт за придобиване на собственост по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ-валидно предоставено право на ползване на земеделски имот по надлежния ред въз основа на конкретен административен акт тъй като липсва решение № 15 по протокол от 21.02.1989 год.у, което е посочено в приетото заверено ксероксно копие от удостоверение № И-3 от 13.05.1992 год., а според последното ИК на ОбНС-Х. е взел решение за предоставяне право на ползване на праводателя на ищците И. Р. Д. върху нива от 500 кв.м., находяща се в местността „К.”, Х. област. Направен е извод, че липсва официален характер на документа, поради което не може да се приеме, че тези именно обстоятелства са настъпили, т.е. че наистина съществува такова решение, по силата на което на наследодателя на ищците са предоставени валидно вещни права върху процесния имот. Отчетено е, че имотът е платен на общината и има заповед на кмета за продажбата му, но това според решаващия съд не водело до осъществяване фактическия състав на процедурата за придобиване на собственост по § 4”а” и „б” от ПЗР на ЗСПЗЗ. С определение № 432 от 20.05.2010 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – отменително основание по чл.293, ал.3 ГПК. С оглед легитимацията си по установителния иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК ищците/касатори/ са ангажирали доказателства. Ответникът не е депозирал отговор по чл.131 ГПК, поради което следва да се съобразят последиците на чл.133 ГПК. Същият изобщо не се е явявал пред първата инстанция и като последица е постановяване неприсъствено решение съгласно чл.238, ал.1 ГПК и тогава защитата би била по реда на чл.240 ГПК. При това процесуално поведение на ответника навеждането на оплаквания едва във въззивната жалба се явява несвоевременно още повече, че окръжният съд е отказал събирането на доказателства във връзка с оспорванията, които не са преклудирани с оглед разпоредбата на чл.147, ал.1 ГПК. Не е спазено и служебното начало в процеса както предвижда чл.7, ал.1 ГПК, вкл. и съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, с осигуряване на равна възможност да упражняват предоставените им права с оглед нормата на чл.9 ГПК. Представеният документ – удостоверение № И-3 от 13.05.1992 год. на ОбНС-Хасково, е в заверен от страната препис както изисква чл.183 ГПК и следва да се прецени съгласно чл.12 ГПК. Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.293, ал.2 ГПК касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд отмени изцяло като делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което се съобрази и представения пред настоящата инстанция протокол № И-3 от 21.02.1989 год. на ОНС-Хасково. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение на Хасковския окръжен съд с № 215 от 28.07.2009 год., постановено по гр.дело № 277/2009 год. ВРЪЩА делото на Хасковския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: