Ключови фрази
Ревандикационен иск * ревандикационен иск * Обезсилване на решение * прекратяване на производството по делото * установителен иск за собственост * отчуждително действие на регулационен план * грешка в кадастрална карта * публична общинска собственост * установяване право на собственост към минал момент * спор за възстановяване на земеделски имоти, върху които има осъществено мероприятие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 79

София, 22.07.2019 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 28 май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2087 /2018 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 47 от 31.01.2019 г. по касационна жалба на М. Я. Г., Т. Я. Б., А. Я. У., К. Е. Г., А. Я. К., Ю. Ш. Х., Я. Ю. Х. е допуснато касационно обжалване на решение № 6469 от 21.12.2017 г. по гр.д. № 283/2017 г. на Окръжен съд-Благоевград, в частта, с която е отменено решение № 447 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 1103/2015 г. на РС-Гоце Делчев, в частта с която 1. е признато за установено по отношение на Община Сатовча, че касаторите са собственици на 473 кв.м. от имот пл. № ..... в кв. ..... по плана на [населено място], [община], които по плана от 1959 г. са включени в парцел ..... от кв. ..... и на ..... кв.м. и са отредени по същия план за улица на север от парцел ..... 2. е признато за установено, че касаторите са собственици на 473 кв.м.от имот пл. № ..... в кв. ..... по плана на [населено място], които по плана от 1959 г. са попадали в парцел ..... от кв. ..... и на 51 кв.м. от имот ..... в кв. ...., които при влизане в сила на плана на [населено място] от 1959 г. са попадали в не реализирана улица, находяща се на север от УПЕ ....., такива каквито са били по плана на [населено място] от 1959 г., както и ищците да бъдат нанесени като собственици на този имот в разписния лист към този план И ВМЕСТО ТОВА тези искове са ОТХВЪРЛЕНИ. В тази част решението е допуснато до касация за проверка на допустимостта му.
Не е допуснато касационно обжалване в частта от решението, с която съдът се е произнесъл по иска по чл. 10-8 ЗС за същите части от имот пл. № ..... в кв. ..... по плана на [населено място], [община]. В тази част решението е влязло в сила на основание чл. 296, т.3 ГПК.
В касационната жалба и по същество жалбоподателите излагат теза, че иска за установяване правото им на собственост върху частите от имот пл. № ..... в кв. ..... по плана на [населено място], [община] към 1959 г. е допустим, тъй като тогава е приет сега действащия план и не е проведено отчуждаване за предвидените обществени мероприятия, поради което регулацията не е била приложена. Искат собствеността им да бъде установена и към момента на фактическото отнемане на имота около 1969 г., като считат, че това има значение за заснемането му сега в кадастралния план.
Ответницата по касация община Сатовча не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Ищците са предявили иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, като искат установяване правото им на собственост върху 473 кв.м.от имот пл. № ..... в кв. .... по плана на [населено място] от 1959 г. които попадат в парцел .... от кв. ...., отреден за здравна служба и на 51 кв.м. от имот ..... в кв. ...., които при влизане в сила на плана на [населено място] от 1959 г. са попадали в не реализирана улица, находяща се на север от УПИ ..... . Искането е правото на собственост върху тези имоти да се установи във вида им, в който са били към 1059 г., т.е. към миналия момент на влизане в сила на този план – 1959 г. Едновременно с този иск са предявили и иск по чл. 108 ЗС за същите площи, върху които са изградена в периода 1970-1972 г. на площ 160 кв.м. и четири гаража с обща застроена площ 68 кв.м. Искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен от възивната инстанция, след като е отменила решението на РС. В тази част не е допуснато касационно обжалване. Преценено е, че не са налице предпоставките на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като ищците са твърдяли фактическо отнемане на имота около 1069-1970 г. без да са обезщетени, но е установено, че общественото мероприятие е реализирано и имота, предвид предназначението му, е публична общинска собственост сега. Отчетена е и забраната на чл.7, ал.4 ЗОС за възстановяване собствеността върху имоти, които са публична общинска собственост.
По делото е установено, че През 1959 г. е одобрен първия кадастрален план на [населено място], [община]. Според СТЕ, изготвени от в.л. К., имот 456 е нанесен в кадастралния план към регулационния план от 1959 г. с площ 1168 кв.м., от които в парцел ..... от кв. ..... попадат 561 кв.м. Целият парцел ...., отреден за здравна служба се състои от 1982 кв.м., като включва площи и от други имоти В улица на север от парцел ..... попадат 84 кв.м. от имот пл. № .... . Част от имот пл. № ..... с площ 131 кв.м. попада и в парцел ..... от кв. ...., която не е предмет на спора. Тази част е приобщена от парцел ..... към парцел ..... на основание чл. 15, ал.5 ЗУТ с изменение на плана от 2011 г. след съгласие на първия ищец и решение на общинския съвет на [община] от 16.05.2011г. и сключен договор от 24.08.2012 г. между общината и първия ищец М. Я.. Той е собственик на останалата част от парцел ..... . Частта от имот ...., която се включва в парцел ..... общо 470 кв.м. / 320 кв.м., прехвърлена от общия наследодател и купената от общината площ от 150 кв.м. / не е предмет на иска. Предмет на предявените искове са частите от имот ....., които попадат в парцел ....., отреден за здравна служба и за улица на север от този парцел.
По делото е установено, че по плана от 1959 г. парцел ..... от кв. ...., целия с площ 1168 кв.м. е отреден за здравна служба, изградена в периода 1970-1972 г. на площ 160 кв.м. и четири гаража с обща застроена площ 68 кв.м. Първият акт за държавна собственост /А./ № 40 е съставен на 06.02.1973 г., в който е описана сградата и дворното место. Предвид предназначението му, за имота е съставен акт за публична общинска собственост /А./ № 76/03.07.2001 г. след заповед на областния управител № ДИ-212/16.07.2001г., че имота не е държавен, а общински. С А. са актувани дворно место от 1175 кв.м., сградата на здравната служба с площ 160 кв.м. четири гаража с площ 68 кв.м., построени 1972 г. Здравната служба е реализирана, като за изграждането й, имота е завзет от държавата около 1969 г. според свидетелските показания, а до този момент бил овощна градина, за която се грижел и ползвал общия наследодател. Улицата се вижда реализирана на аерофотоснимките след 2001 г. Според вещото лице, от бивш имот ..... в парцел ..... остава незастроена площ от около 411 кв.м., изчислена математически, като от общата площ, попадаща от имот ..... в този парцел 561 кв.м. са извадени продадените от общината 150 кв.м.
РС е уважил всички искове на ищците така както са формулирани в петитума на исковата молба. Възивната инстанция е отменила решението изцяло и е отхвърлила всички искове с отделни диспозитиви. С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване в часта от решението, с което въззивната инстанция се е произнесла по исковете по чл. 108 ЗС, като ги е отхвърлила.
Допуснато е касационно обжалване по исковете за установяване правото на собственост върху двете части от мито 456, които попадат в парцела отреден за обществено мероприятие и за улица на север от него и за установяване на това право към минал момент, – 1959 г., които са предявени заедно с иска по чл. 108 ЗС.
По основанието за допускане до касация:
За разлика от Закона за единия кадастър на Република България и предходните благоустройствени закони, ЗКИР въведе изискване за актуалност на кадастралната карта /КК/ и кадастралния регистър /КР/, На отбелязване в кадастралната карта подлежат и обстоятелства, касаещи възникване, изменение и погасяване на вещни права, настъпили след влизането й в сила – чл. 51-53а ЗКИР. Нормата на чл.2, ал.5 въвежда презумпция за вярност. Това налага и по исковете за установяване на грешка и непълнота в КК да се установява правото на собственост към актуалния момент. По правило правото на собственост по исковете за защита на вещни права се установява към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество по аргумент от чл. 266, ал.2 и чл. 439 ал.2 ГПК, защото към този момент се преклудират със сила на пресъдено нещо фактите и обстоятелствата по спора. Само в изрично предвидените с нормативен акт случай, когато е установен друг релевантен момент за установяване правото на собственост с оглед реализиране на конкретни права е допустим иск за установяване правото на собственост към минал момент. Не е налице правен интерес да се установява грешката и непълнотата към момента на влизане в сила на кадастралната карта, тъй като на отразяване в нея подлежи актуалното състояние на имота, респективно на обекта, т.е. на обстоятелствата, настъпили след влизането й в сила. Съдебната практика е дефинирала искът за установяване грешка и непълнота в кадастралните планове като искове за установяване правото на собственост към минал момент при действието Закон за благоустройството на населените места в Княжество България /ДВ бр. 2/1898г./, Закон за благоустройство на населените места в Княжество България /ДВ бр. 67/1905/, Закон за благоустройство на населените места /ДВ бр. 117.05.1941г./, чл. 47 ЗПИНМ, чл. 39 и З., защото тези закони са предвиждали непосредствено отчуждително действие на дворищно-регулационния план, а нормите на чл. 8 от първите два закона, на чл. 47 от Закона за благоустройство на населените места и първоначалната редакция на чл. 39 ЗПИНМ в сила до 06.07.1956г. са придавали отчуждително действие и на предвижданията за обществено мероприятие. При тази уредба щом регулационния план има вещно отчуждително действие, собствеността върху погрешно заснетия имот е променена /изгубена, или придобита/ по силата на регулацията и чрез предявяване на иск за непълнота или грешка в кадастралния план не може да се промени влезлия в сила регулационен план. Затова е изведена тезата, че по тези искове се доказва правото на собственост върху спорната част от имота към момента на влизане в сила на регулационния план /преди да настъпи отчуждителното действие на регулацията/, а установената грешка, или непълнота, които е следвало да бъдат отразени в кадастралния план след изпълнението на съдебното решение, са основание за изменение на регулационния план. Такава бе уредбата в чл. 32, ал.1 т.2 З.. При действащата сега уредба в ЗУТ и въведения в него принцип, че плановете на урбанизираната територия и в частност ПУП нямат отчуждително действие, не е необходимо установяване на правото на собственост към минал момент. То е ирелевантно за правото на собственост, респективно за отразяването му в КК и в кадастралния план след влизане в сила на ЗУТ, тъй като плановете по този закон нямат вещно отчуждително действие, освен по волята на собствениците в хипотезите на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ. Прокаран е принцип за ненамеса на администрацията в правото на собственост върху поземлените имоти - урегулирането на имотите е свързано само с определяне на режима на застряване, като регулационните линии следват имотните граници /освен в хипотезата на чл. 16, ал.1 ЗУТ/. Заснемането на имотите в кадастралната карта също има само оповестително-информативно действие. При тази уредба няма основание за установяване правото на собственост към минал момент. Затова с измененията на ЗКИР (И.. – ДВ, бр. 57 от 2016 г.) в нормата, дефинираща „грешка” и „непълнота” е отпаднал изразът „към минал момент”.
Произнасяйки се по предявен иск за собственост, съдът следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят и прекратяван правото на собственост /по аргумент на чл. 266, ал.2 и чл. 439 ал.2 ГПК/. Затова съдебната практика /мотивите към т.4 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС / прие, че ако в производството по иск за собственост се констатира наличие на непълнота, или грешка в кадастралната карта, тя следва да се съобрази, като се извърши преценка дали планът отразява вярно границите на имота. Съдебното решение, придружено от скица-проект, изготвена от правоспособно лице ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик. Когато имотът се намира в урбанизирана територия, на изменение съгласно чл. 134, ал.2 ,т.2 ЗУТ подлежи и влезлия в сила ПУП ако имотните граници не съвпадат с регулационните.
Предвид изложеното, в мотивите на т.5 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предметът на ревандикационния иск в установителната му част е идентичен с искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, т.е. предмета на иска за грешка и непълнота се поглъща от иска за собственост, поради което и според особеностите на конкретния случай производството по него подлежи на прекратяване или съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост.
В конкретния случай ищците нямат правен интерес да установява правото на собственост към влизане в сила на сега действащия регулационен план - 1959 г., изменен частично през 2011 г., тъй като този момент е ирелевантен за претендираното от тях право на собственост предвид невъзможността за реституция на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. С предявеният и отхвърлен иск по чл. 108 ЗС, с влязлата в сила част на решението, е отречено правото на собственост на ищците към настоящия момент, като са съобразени всички обстоятелства, имащи значение за възникване, изменение и погасяване правото на собственост. Затова е недопустим иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР за установяване състоянието на имотите във вида им по плана от 1959 г. Решенията, с което съдилищата са се произнесли по същество по тях следва да се обезсилят, а производството по тези искове – да се прекрати.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 6469 от 21.12.2017 г. по гр.д. № 283/2017 г. на Окръжен съд-Благоевград, в частта, с която се е произнесъл по същество, като е отменил решение № 447 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 1103/2015 г. на РС-Гоце Делчев в частта с която 1. е признато за установено по отношение на Община Сатовча, че ищците М. Я. Г., Т. Я. Б., А. Я. У., К. Е. Г., А. Я. К., Ю. Ш. Х., Я. Ю. Х. са собственици на 473 кв.м.от имот пл. № ..... в кв. ..... по плана на [населено място], които по плана от 1959 г. са включени в парцел ..... от кв. ..... и на 51 кв.м. и са отредени по същия план за улица на север от парцел ..... 2. е признато за установено, че касаторите са собственици на 473 кв.м.от имот пл. № ..... в кв. ..... по плана на [населено място], които по плана от 1959 г. са попадали в парцел ..... от кв. ..... и на 51 кв.м. от имот ..... в кв. ...., които при влизане в сила на плана на [населено място] от 1959 г. са попадали в не реализирана улица, находяща се на север от УПЕ ...., такива каквито са били по плана на [населено място] от 1959 г., както и ищците да бъдат нанесени като собственици на този имот в разписния лист към този план и вместо това тези искове са отхвърлени и
решение № 447 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 1103/2015 г. на Районен съд-Гоце Делчев в частта с която се е произнесъл по същество по исковете, като: 1. е признато за установено по отношение на Община Сатовча, че ищците М. Я. Г., Т. Я. Б., А. Я. У., К. Е. Г., А. Я. К., Ю. Ш. Х., Я. Ю. Х. са собственици на 473 кв.м.от имот пл. № ..... в кв. ..... по плана на [населено място], [община], които по плана от 1959 г. са включени в парцел ..... от кв. ..... и на ..... кв.м. и са отредени по същия план за улица на север от парцел ..... и 2. е признато за установено, че касаторите са собственици на 473 кв.м.от имот пл. № ..... в кв. ..... по плана на [населено място], които по плана от 1959 г. са попадали в парцел ..... от кв. ..... и на 51 кв.м. от имот ..... в кв. ...., които при влизане в сила на плана на [населено място] от 1959 г. са попадали в не реализирана улица, находяща се на север от УПЕ ...., такива каквито са били по плана на [населено място] от 1959 г., както и ищците да бъдат нанесени като собственици на този имот в разписния лист към този план
и вместо това ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по тези искове.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: