Р Е Ш Е Н И Е № 2 София, 29.01. 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 21 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 5313 /2013 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 567 от 15.11.2013г. по касационна жалба на [община] е допуснато касационно обжалване на решение № 675 от 29.03.2013г. по гр.д.№ 3734/2012г. на Апелативен съд - София, с което е отменено решение № 103/06.07.2013г. по гр.д.№ 349/2011г. на Благоевградски окръжен съд, в частта, с която е признато за установено че [фирма] е собственик на 1551 кв.м., представляващи част от имот с идентификатор 04279.618.22, които са неправилно заснети в очертанията на имот 04279.618.21 и вместо това е признато за установено, че [фирма] е бил собственик към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на Б. на терен с площ 1551 кв.м., представляващи част от имот с идентификатор 04279.618.22, защрихована в червен цвят в скица № 2 към заключението на вещо лице И. А., която преподписана от съда е неразделна част към решението, която част е неправилно заснети в очертанията на имот 04279.618.21. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - пар.7, ал.1 т.5 ЗМСМА, пар.42 ПЗР ЗОС в сила от 01.07.2006г. чл. 134 ЗУТ и за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и за необоснованост Ответникът по касация [фирма] не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: в хипотезата когато регулационния план е изменен по инициатива на собствениците при действието на ЗУТ и заповедта е влязла в сила, следва ли да се счита, че регулацията е приложена и допустимо ли е в такъв случай да се иска установяване на грешка в кадастралната карта” С Р № 389 от 30.08.1990г. по гр.д.№ 1778/1992г. на ІV гр.о. е прието, че когато дворищно регулационния план е изменен на основание съгласие на заинтересованите собственици не може да се търси установяване на грешка в кадастралната основа между съседните имоти, тъй като регулационната граница на имота получава автоматично значение на имотна граница, като новите регулационни линии стават кадастрална основа на имотите., а местата, заключени между новите и старите граници се придобиват от собствениците на парцелите, към които се придават без да се считат придаваеми по регулация. Новите регулационни граници са кадастрална основа на имотите, поради което в този случай чрез иск по чл.32, ал.1 т.3 З. /отм/ не може да се установява действителното местоположението на имотните граници и правото на собственост на терена, заключен между тях. Регулационният плана в този случай се изменя по волята на собствениците, а не въз основа на кадастралната основа, релевантна за предвижданията на регулационния план. С Р № 222/04.05.2010г. по гр.д.№ 136/2009г. ІІ гр.о., постановено по чл. 290 ГПК е възприето същото разрешение на поставения въпрос и при действието на ЗУТ. С него е прието че когато влезлия в сила дворищно-регулационен план е изменен по искане и със съгласието на заинтересованите собственици, имотните граници стават граници на парцелите по волята им и не се касае за приложение на регулация. Настоящият състав споделя тази практика. Нормата на чл. 134, ал.2 т.2 и т.6 ЗУТ във всичките й редакции съдържа аналогична уредба на тази по чл. 32, ал.1 т.2 З. /отм/ Влезлите в сила устройствени планове могат да се изменят на различни основания, включително и по съгласие на страните и при грешка в кадастралната карта. В този случай съгласието на страните е основа за предвижданията на усторйствения план. В ЗУТ са уредени хипотези, при които по взаимно съгласие на собствениците на съседни имоти може да се променя имотната и регулационната граница – чл. 15, ал.3, чл. 17, ал.3 ЗУТ, като те уреждат по между и въпросите за собствеността, възмездно, или безвъзмездно ще премине част от имота към съседен имот, или квотите, при които страните по договора ще станат съсобственици. Кадастралната карта, към която има законово изискване да е актуална следва да отразява измененията в правото на собственост, включително и по съгласие на собствениците, а тя е основа за предвижданията на устройствените планове. Ищецът [фирма] е придобил имот 2822 от кв.1/7 по плана на [населено място] с площ 25665 кв.м. по реда на 717, ал.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на [фирма] като обособена част с постановление по чл. 717, ал.4 ТЗ от 05.05.2000г. Имотът е бил актуван с акт за държавна собственост № 938/02.10.1997г. Актът е съставен на основание чл. 68 ЗДС като имот, включен в капитала на търговско дружество. Целият актуван имот е с площ 25665 кв.м., безвъзмездно включени в капитала на дружеството още от 1955г. според отбелязването в акта. С плана от 1955г. този терен е бил отреден за Д. „Д. Х.Д.”. С решение на архитектурно-градоустройствената комисия, взето с протокол 60/17.12.2000г. е уважено искането на [фирма] да се измени уличната регулация между т. 129 и т.132, като новата регулационна линия минава по имотната граница. Със заповед № 1318/19.03.2001г. /преди влизане в сила на ЗУТ/ е одобрен кадастралния и регулационен план на промишлена зона. Със заповед № 1205/12.11.2002г. на кмета е одобрено допълнение на кадастралния план с имот 3841в кв.2 с верните имотни граници за този имот, който е възложен с Постановлението от 05.05.2000г. на ищцовото дружество. Площта на имота към този момент е посочената в постановлението на съда – 25665 кв.м. Ищецът е подал молба № 0107/21.01.2004г., по която е взето решение № 3/02.03.2004г. на Общинския съвет и е издадена заповед № 601/22.06.2004г., с която на основание чл. 134, ал.2 т.2 и 6 /по искане на заинтересованите лица и с тяхно съгласие/ е одобрено частично изменение на РП за парцел ІІ-3841 в кв.2, като са отредени парцел ІІ-за производствени цели и други парцели и е оформена обслужваща [улица].т.190-о.т. 192 Във връзка с частично изменение на плана на промишлена зона са образувани нови парцели и е оформена обслужваща [улица], т.т. 190, 192. Заповедта за изменение на плана от 2004г., постановена по искане на страните няма данни да обжалвана от тях. На 10.05.2006г. е одобрена кадастралната карта на промишлена зона, в която имота на ищеца е отразен с идентификатор 04279.618.22 с площ 24 150 кв.м. съобразно измененията по заповед № 601/22.06.2004г. Разликата в площта между придобитата с постановлението по чл. 717, ал.4 ТЗ площ 25 665 кв.м и начина, по който е отразен имота след изменението плана със заповед № 601/22.06.2004г. заснет по идентичен начин в кадастралната карта през 2006г. е процесната площ, която е заснета като част от имот 04279.618.21 – общински път, който не е реализиран, но осигурява фактически достъп до съседните имоти. Безспорно е, че не е провеждана отчуждителна процедура и не е плащано обезщетение. Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на спорната площ, тъй като отреждането за улица няма вещно отчуждително действие, а няма данни за отчуждаване и заплащането й. Този извод е в противоречие с приетото с отговора на поставения въпрос, тъй като не е съобразено, че преминаването на спорната площ за оформяне на път е станало по искане на ищеца до общината, изразени съответно в молба № 0107/21.01.2004г., която е удовлетворена с взетото решение № 3/02.03.2004г. на Общинския съвет и е издадена заповед № 601/22.06.2004г. на основание чл. 134, ал.2 т.2 и 6 ЗУТ. Така е заснет имота в одобрената през 2006г. кадастралната карта Затова е недопустимо ищецът да иска установяване на грешка в кадастралната карта поради неправилно заснемане на имота. Ако изменението на плана не е съответствало на искането на ищеца, той е могъл да обжалва заповедта. Данни за обжалване обаче няма. Заповедта е влязло в сила и съобразно нейните предвиждания е заснет имота в кадастралната карта Не се касае за отчуждаване, или за придаване по регулация. Решението, с което предявеният от него иск е уважен е незаконосъобразно и следва да се отмени. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, ВКС следва да се произнесе по същество, като отхвърли предявеният иск по изложените съображения Касаторът [община] претендира разноски и съгласно чл. 80 ГПК представя списък за същите. Съобразно резултатът по спора и на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, тя като ответник има право на разноски. Те са доказани в претендирания размер общо 7222 лв. и включват по 3511 лв. заплатена държавна такса за обжалване пред Софийски апелативен съд и пред ВКС и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 675 от 29.03.2013г. по гр.д.№ 3734/2012г. на Апелативен съд - София и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] ЕИК[ЕИК] против [община] да се признае за установено, че [фирма] е бил собственик към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на Б. на терен с площ 1551 кв.м. представляващи част от имот с идентификатор 04279.618.22, защрихована в червен цвят в скица № 2 към заключението на вещо лице И. А. и че тази площ неправилно е заснети в очертанията на имот 04279.618.21, собственост на общината. ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на [община] деловодни разноски за въззивна и касационна инстанция в размер на 7 222 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: